2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
1027# Ефект на центрираната върху Аз-ът диспозиция или
егоцентрична предубеденост
(когнитивни грешки и изкривявания)
Понякога тази диспозиция се нарича егоцентрична предубеденост и представлява тенденцията да си приписваме повече отговорност в съвместна задача, отколкото другите от групата ни дават. За разлика от обслужващата Аза диспозиция при тази тенденция става дума за поемане на по-голяма отговорност за съвместен резултат, отколкото е оправдано, независимо дали става дума за успехи или неуспехи.
М. Рос и Ф. Сиколи искат от съпружески двойки да посочат степента, до която всеки един от тях е отговорен за 20 домашни задължения – грижи за децата, миене на чинии, пране, чистене, готвене и т. н. След това от тях се иска да дадат по няколко примера за собствените си приноси и за тези на брачния партньор по всяка от задачите. Когато се събират резултатите за отговорността на всеки от двойката, в повечето случаи общата сума надхвърля 100%, т.е. всеки от партньорите смята, че допринася повече, отколкото другия. След това тенденцията човек да смята, че „ако не е той, задачата никога няма да бъде изпълнена", се наблюдава в много други ситуации. Според двамата автори този модел резултати може да се обясни с когнитивни и мотивационни причини:
-по-лесно е да забелязваш собствените си приноси, отколкото чуждите;
-по-лесно е да си припомняш собствените приноси, а оттук и заключението, че си направил повече от другия;
-възможно е да има разминавания в информацията, които благоприятстват заключенията за собствените приноси като по-големи;
-напълно възможно е да е включена и мотивацията за запазване и повишаване на собствената самооценка.
С. Томпсън и Дж. Кели смятат, че причината по-скоро е в това, че вероятно смятаме себе си за типа човек, който върши дадена дейност и от съответствието между задачата и нашата личност правим заключение за по-голяма отговорност. Според тях предубедеността би могла да се избегне, ако вместо един въпрос: „Аз ли съм типът човек, който върши тези задачи?", продължим напред и си зададем и втория въпрос: „Дали партньорът ми е типът човек, който върши този тип работа?". Проведените след това изследвания внушават, че вероятно диференцираното извличане от паметта (по-лесното припомняне на примери за собствените приноси) и съответствието с предварително съществуващите диспозиции (аз съм типът човек, който върши тези задачи) са най-вероятните обяснения.