Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2018 08:00 - 1027# Ефект на центрираната върху Аз-ът диспозиция или егоцентрична предубеденост (когнитивни грешки и изкривявания)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                            1027# Ефект на центрираната върху Аз-ът диспозиция или

                                                      егоцентрична предубеденост

                                                (когнитивни грешки и изкривявания)

 

Понякога тази диспозиция се нарича егоцентрична предубеденост и представлява тен­денцията да си приписваме повече отговорност в съвместна задача, отколкото другите от групата ни дават. За разлика от обслужващата Аза диспозиция при тази тенденция става ду­ма за поемане на по-голяма отговорност за съвместен резултат, отколкото е оправдано, неза­висимо дали става дума за успехи или неуспехи.

М. Рос и Ф. Сиколи искат от съпружески двойки да посочат степен­та, до която всеки един от тях е отговорен за 20 домашни задължения – грижи за децата, миене на чинии, пране, чистене, готвене и т. н. След това от тях се иска да дадат по няколко примера за собствените си приноси и за тези на брачния партньор по всяка от задачите. Ко­гато се събират резултатите за отговорността на всеки от двойката, в повечето случаи обща­та сума надхвърля 100%, т.е. всеки от партньорите смята, че допринася повече, отколкото другия. След това тенденцията човек да смята, че „ако не е той, задачата никога няма да бъде изпълнена", се наблюдава в много други ситуации. Според двамата автори този модел резул­тати може да се обясни с когнитивни и мотивационни причини:

-по-лесно е да забелязваш собствените си приноси, отколкото чуждите;

-по-лесно е да си припомняш собст­вените приноси, а оттук и заключението, че си направил повече от другия;

-възможно е да има разминавания в информацията, които благоприятстват заключенията за собствените приноси като по-големи;

-напълно възможно е да е включена и мотивацията за запазване и повишаване на собствената самооценка.

С. Томпсън и Дж. Кели смятат, че причината по-скоро е в това, че вероятно смятаме себе си за типа човек, който върши дадена дейност и от съответствието между задачата и нашата личност правим заключение за по-голяма отговорност. Според тях предубедеността би могла да се избегне, ако вместо един въпрос: „Аз ли съм типът човек, който върши тези задачи?", продължим напред и си зададем и втория въпрос: „Дали партньорът ми е типът човек, който върши този тип работа?". Проведените след това изследвания внушават, че вероятно диференцираното извличане от паметта (по-лесното припомняне на примери за собствените приноси) и съот­ветствието с предварително съществуващите диспозиции (аз съм типът човек, който върши тези задачи) са най-вероятните обяснения.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816044
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031