Всеки човек притежава и двете нагласи,но винаги една е преобладаваща. Аристотел и Сократ ето ги нашите две същности,няма трето както дрънкат някой пияни водолей,или прегряли екстрасенси. Какво може да направи един духовно повлиян човек,когато нищо не върви,естествено не му е лесно,но опорните точки са налични,едното е тленно другото вечно,това му помага и в най тежки моменти да запази присъствие на духа. Докато алчните на деня изпадат в истерия при най малкия повей за несполука. Те нямат упование те са бедни духом,те не познават себе си,те са жалки в своята малкост,ТУК И СЕГА,така звучи техният отчаян зов,само до там е техният хоризонт.  Те никога няма да се запитат защо са родени и защо живеят,те смятат,че светът е направен за тях. Всички афоризми говорят за тяхната дебелащина,алчност и воля за власт. Всъщност спора между двамата гениални мислители е дали учениците трябва да плащат или не. Всеки може да прецени !