Християнството ми е присъщо,само,че си запазвам правото да расъждавам. Не разбирам защо има канони,може би за да има стадо,а който не е стаден как да постъпи? Някога библята не ме впечатляваше,защото търсех стария завет,който доста е любопитен,като сюжет. Примерно сега чета ИЗХОД ,ако това е вярно аз не виждам нищо божествено там, един кръвожаден тип които се старае да получи ДАРОВЕ И УВАЖЕНИЕ,ако са ни такива боговете ние трябва да сме доволни от себе си. Не е добре да има посредствени коментари,защото аз знам,че царството божие няма да дойде забелязано. Всеки психологически грамотен и необременен човек знае , че живот означава някакво истезание и гавра,и въпреки това достойните остават такива,къде ли е Сатана,името му значи светлина,какво ли е мрак?