Всеки човек се ражда,на стъпалото на което са неговите родители,по време на зачатието. Във всички случаи,всяко новородено притежава определена степен на интелект.

Тук не става дума,дали наследственото богатство,ще се реализира в пълен капацитет.Просто говорим за предимството,което е налично при раждането.

Популярно е мнението,че децата от по зрели родители,са по приспособими,за живота,от техните връстници,с по млади родители.

Животът е пълен с изненади,има учени,които като деца са пълни аутисти,след,което в зряла възраст,стават брилянтни откриватели,на великите тайни на природата и мистерийте на космоса.

Горното разбира се си има свойте обяснения,като най добър помощник в случая естествено е аналитичната психология. Тя обяснява много от нещата,които на пръв поглед,не са разбираеми.

Примерно затворените деца, /интроверти/,поставени в условията на екстравертна /групова/ среда,никак не могат да проявят,свойте добри качества.

Затова не бива да има разочарование,ако тестовете за интелигентност,не са задоволителни.

На този свят,все още екстраверсията е предимство,все пак материалните неща са обективни,а и доста търсени.

Все още се използват твърдения,като: Ами така казва и Аристотел. Малко са тези,които се интересуват от омайващите,разсъждения на един от седемте мъдреци Сократ.

А още по-малко тези,които са изучили добре Кант,и един от бисерите му-критика на чистия разум.

Поради това,вътрешното богатство,на човечеството и в частност на човека,с една дума духовността,тъне в мрак и вековни заблуди.