Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2018 20:16 - Истината за влизането на България в Тристранния пакт.
Автор: rockbul Категория: История   
Прочетен: 1351 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Георги Боздуганов
 

Истината за влизането на България в Тристранния пакт. 

Оказван ли е натиск на България от Райха за включване в Тристранния пакт и заплашена ли е страната от германска окупация в случай на отказ?
По същество:
– На 16 октомври германският посланик Рихтхофен се явява пред министър Попов и прочита становище на Райха за незабавното включване на България в Тристранния пакт. Даденото време за отговор е 2 дни, а какъв трябва да бъде отговорът се уточнява от новия германския демарш след изтичане на срока, през който царството упорито мълчи: “срокът даден на България за присъединяване към Пакта, бил продължен с десетина дни.“
– Положението на България става изключително несигурно предвид намерението на Сталин да окупира страната ни по сценария приложен в Литва, Латвия и Естония. Той търси съгласието на Хитлер, срещу което е готов да включи Съветския съюз в Тристранния пакт. Инструкцията, дадена на Молотов за преговорите през ноември в Берлин, недвусмислено гласи: “България – главният въпрос на преговорите – трябва да бъде, по договореност с Германия и Италия, отнесена в сферата на интересите на СССР…” Фюрерът не се съгласява не поради някаква любов към царството, а по геополитически причини. 
– На 3 декември Хитлер вика посланик Драганов и в дълъг разговор изтъква всевъзможни аргументи за присъединяване на България към Пакта. Накрая той подчертава “голямата опасност за Балканите” – “ако кризата настъпи без да е ясна позицията на България, тя ще колабира от болшевизма. И счита, че присъединяването към Тристранния пакт е единствената възможност за България да се освободи от задушаващите проблеми”. Въпреки агресивния, заплашителен тон и размахване на немския текст на Сталиновото предложение (предадено на България от Соболев), Драганов не показва никаква склонност за поемане на ангажименти. 
– Хитлер остава разочарован и след 2 дни пише на Мусолини: “закъсняването на царя има много лош ефект не само за нас, но и за самата България. Въпреки това аз вярвам, че успешно ще се преодолее кризата. Само тогава може да се мисли за постигане на разумно споразумение с Москва, което да е полезно за всички страни.”(???) Въпреки липсата на българско съгласие Хитлер го уверява, че с генерал Антонеску “са се споразумели във всички случаи… да започнат приготовленията за настъпление на германските сили през България към Солун.”
– По данни на САЩ броят на германските войници в Румъния нараства лавинообразно и наближава 500 000. Подготвят се понтонни мостове и съоръжения за преминаване на р. Дунав. 
– Гьоринг е интервюиран от български кореспондент, цитиран впоследствие от сп. “Тайм” като директно заплашва цар Борис: “Вашият цар е твърде неутрален, за да ни допадa. Така или иначе, няма място за царе в Новия европейски ред”
– На 7 януари премиерът Филов е в Германия. Първата му среща е с Рибентроп, втората – с Хитлер. Рибентроп потвърждава германската решимост за нападение срещу Гърция и още в самото начало на разговора с фюрера Филов заявява, че България е принципно решена да се включи в Тристранния пакт, но въпросът за датата остава отворен и “той вярва, че присъединяването в настоящия момент е преждевременно”. Хитлер настоява царството да се включи веднага. Говорейки за британците започва да крещи: “Аз ще ги разбия, ще ги ликвидирам, където и да ги намеря на континента.” Изтъква своята готовност да проведе атаката срещу “английските нашественици в Гърция с достатъчно големи сили за да избегне дори най-малкия риск. В своя двучасов монолог Хитлер приканва 5 пъти (!) България да се присъедини незабавно към Тристранния пакт, с гаранции за подкрепа “от толкова германски дивизии, колкото са необходими, включително танкови дивизии и самолети”. Филов изглежда е временно оглушал и в края на разговора за трети път “се върна към своите стари аргумени, а именно, че към момента на присъединяване към Тристранния пакт той се страхува от трудности.” Въпреки тежката обработка премиерът не поема конкретни ангажименти. Дава общи уверения, че България все някога ще влезе в Пакта без да посочва срок.
– Според разузнавателни данни Румъния също е разположила 4 дивизии на добруджанската граница и се готви да си вземе обратно отстъпените територии в случай на българо-германски конфликт.
– След трескави консултации царят и министрите си дават сметка за неизбежното нашествие и на 20 януари предварителното решение е взето. “Останахме всички напълно съгласни, че пактът трябва да се подпише макар и по принуда, като не даваме военна помощ на германците и прехраната остава тяхна при евентуално преминаване на войските им през България” е записал Филов в дневника си. Определена е и военна делегация, начело с генерал Васил Бойдев, която да договори в щаба на фелдмаршал Лист условията за евентуалното преминаване. Министерският съвет светкавично се събира на заседание продължило до 2 ч. през нощта, което е отразено от премиера: “Поставени бяха последователно въпросите:
– можем ли да се противопоставим на едно евентуално германско минаване през България
– трябва ли това минаване да стане по предварително споразумение с нас
– трябва ли и в интерес на страната ли е да подпишем Тристранния пакт
По всички въпроси бяхме единодушни… Това беше безспорно най-важното заседание, което сме имали досега.”
– Последен опит за отлагане е направен от военната делегация в щаба на ген. Лист на 21 януари. Генерал Бойдев знае, че държавата ни не разполага с военни сили да спре инвазията, и успява само да повтори, че България е неутрална и не може да допусне преминаване на чужди войски през нейна територия за нападение на трета страна. Отговарят му, че 12-а армия изпълнява заповедите на Фюрера и българското нежелание не може да отмени нейните действия.
В отговора ми са цитирани германски и български документи.
Статията не е фокусирана върху темата за насилственото изселване на евреите от Беломорието и Македония, но поради опитите за спекулативното им определяне като “наши сънародници”, ще добавя – евреите, които са поданици на Гърция и Югославия са точно толкова “наши сънародници”, колкото са например поданиците на Холандия и Норвегия. Съвсем неслучайно в „окончателното решение“ от Ванзее нацистите искат от страната ни 48 000 български евреи, без изобщо да споменават за някаква принадлежност на други евреи към България.
Аргументацията на споменатата група, с документи от 1950 г., поражда и един риторичен въпрос. Дали са знаели българските управляващи, че депортацията на мирно население ще бъде квалифицирана като престъпление от ООН пет години след техния разстрел от т.нар. Народен съд?





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rockbul
Категория: Забавление
Прочетен: 1028435
Постинги: 249
Коментари: 563
Гласове: 1362
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031