Който трупа знание,трупа печал. Кратко и категорично,но недостатъчно ясно. Нима идваме на този свят,за да отбием някакъв номер?

Никаква култура ли не трябва да придобиваме? Защо любознателния е осъден,априори на вечна печал?

Елементарно погледнато има два отговора,или тази сентенция не е меродавна,или има заложени предпоставки,знанието да е безполезно и недалновидно.

Ако обърнем внимание,какво казва Жан Жак Русо: Да знаеш много е тъжно. Приемлив е първият вариант защото,какво значи,много и малко и кой определя величините.
 
Всеки който,по една или друга причина,е тръгнал по трънливите пътища на житейската философия,разбира,че Русо е един етап.

Да знаеш,не само,че не е тъжно,но предполага едно здравословно спокоиствие. Защото мъдрецът Сократ не случайно,жонглира с това понятие:

Има хора,които знаят,че знаят. Хора,които знаят,че не знаят. Такива,които не знаят,че не знаят.

Кога бихме трупали печал,прониквайки в безкрайните дебри на мирозданието? Може би единствено,ако базата ни е невярна и се основава на субективни предпоставки. 

И като извод,щом сентенцията не е обективна,вторият вариант не е необходим. И ако приемем нещата по весело,може да кажем. Който трупа пари,трупа печал.Да но казват,че е свободен.....