Докато политиците лудуват в НС, в Шумен магистрати воюват за възмездието, а свидетели биват заплашвани
Вотът мина. Правителството остана. Опозицията сърдита - наужким... Всички са доволни. Едните, че могат да продължат да управляват, а другите - че са напомнили за себе си. На себе си... Често политическите напъни не водят до политически постижения. Или както казва Маркс: „В наше време човековъдството много изостава от животновъдството…”
Третият вот потъна в стенограмите. Да го забравим?

Не бива, защото той съдържаше нещо, за което политиците не обелиха и дума. Дори не съм сигурен, че са го осъзнали. А то е, че сигурността не е просто тема за дискусия и мерене на мускули, а начин на живот. Нещо, което хората постоянно очакват и почти никога не получават. Мая Манолова от БСП се обидила на министър Цветанов. Беше наистина бясна, но не личеше да е заради избирателите. Другарят й Кирил Добрев пък се провикна: „Къде са Къро, Таки, Маргините, Маджо, Пашата?” Ако беше попитал съпартиеца си Евгени Узунов, щеше да знае. Лютви Местан се опита да оригиналничи, което трудно му се отдава: „Вие вече имате проблем с българските граждани”. Е, българските граждани от години имат проблем с политиците, ама кой ги пита.

И така – 7 часа! Йордан Цонев от ДПС също се изяви. Бил възмутен от това, от онова. Но не обели и дума по случая с подпалването на входа на дома му в центъра на София по време на тройната коалиция. Тогава не чухме да иска оставката на вътрешния министър Михаил Миков. Самият Миков би трябвало да е по-внимателен с критиките към МВР, защото е бил там и хората още помнят какво е вършил. За Румен Петков да не говорим. Вотът трябваше да поеме в съвсем друга посока
Например по темата за процеса срещу „Килърите” в Шумен. В този процес е събрана цялата истина за борбата с организираната престъпност на това правителство, отговорностите на всички власти и състоянието на съдебната система. В Шумен тези дни се определи диагнозата на едно тежко заболяване и дори започна лечение от няколко храбри съдии и прокурори, които са наясно, че някои неща няма да им се разминат.

„Филмът”, както магистрати наричат случващото се в Шумен, започна на 27 юни 2011. Сигурно си спомняте, че в първа серия, когато докараха обвиняемите в залата с белезници на ръцете, някои от техните адвокати изпаднаха в истерия и дори напуснаха демонстративно. В стил ВИТИЗ адвокат Розалина Апостолова заяви, че в българската история само Левски е бил в съда с белезници... Сигурно е разбрала или пък са й казали каква глупост е направила, защото се отказа да гради тези върху това нескопосано сравнение. Разбира се, на следващия ден защитниците се върнаха на мястото си в залата, защото в крайна сметка за това им се плаща. Последваха познатите трикове:

• до обяд безумни искания;
• след обяд обсъждане здравословното състояние на обвиняемите и дали са обядвали;
• около 16.00 ч. обвиняемите вече са болни - идва лекар.
След колосални усилия от страна на магистратите на четвъртия ден започна разпитът на свидетелите.

Втората серия бе: Разкаял се мафиот проговаря Става дума за разпитите на свидетели от обкръжението на „Килърите” и приближени до Сумиста, присъствали на получаване и приемане на поръчки за убийства, палежи, взривове, възлагани от Сумиста, и са били свидетели или очевидци на извършени от групата престъпления. Те не само потвърждават дадените на предварителното производство показания, но изрекоха и нови неща, което доведе адвокати и обвиняемите до нова истерия.
Веднага следват искания за повдигане на обвинение на свидетелите, защо не са казали същите неща по-рано и пр. Свидетелите пък обясняват, че са се страхували, тъй като единият от обвиняемите, Вълев, е с огромно влияние в прокуратурата и полицията, а Сумиста демонстрирал връзки с високопоставени лица в държавата.

И отново трикове на защитата: искания за отвод на съда и прокуратурата (три пъти); отново здравословни оплаквания и бавене на времето, прегледи в болница; целодневен дебат защо защитените свидетели се разпитват зад параван, а не явно в залата; прения по намерените в килията на Сумиста нерегламентирано внесени хапчета (диазепам и др.); речи на адвокатите с политически внушения от сорта: „Ние знаем какво е становището на изпълнителната власт по това дело” – адвокат Илиян Василев.

Стига се до истинско мародерство към съпругата на зверски убития Румен Рачев с въпроса: „След смъртта на съпруга си станахте ли по-известна?” Вие го коментирайте, ако искате, аз се отказвам...

Стига се дотам в залата да се отправят обидни реплики към съдебния състав и прокурора, а един от адвокатите (известен с това, че защитава главно мафиоти) рита демонстративно бутилка с минерална вода...

Прави се опит да се минира процесът и чрез адвокат на едно от пострадалите семейства, който по „случайност” се оказва от една кантора с друг защитник, но на обвиняемите?!...

За това трябваше да е вотът. Това пишеше и в доклада на Европейската комисия онзи ден. Да сме наясно: никой не е казал, че подсъдимите нямат права. Никой! Но и жертвите и техните близки също имат права Няма ли да проумеем това най-сетне, дявол да го вземе. Подсъдимите по делото „Килърите” (не споменавам техните имена, защото и без това са шумно и обилно рекламирани във всички медии и някои политически речи) са убили хора. Броят им все още не е окончателно уточнен. Пребивали са, палили са, рекетирали са, търгували са с момичета и пр. Все още това не е доказано и няма присъди, но има основателни съмнения. Тежки съмнения. Да мълчим ли? За това, че свидетели са притискани, рекетирани и заплашвани, също ли да си траем?

Същото важи и за процеса срещу „Наглите”. Там извращенията спрямо свидетели и близки на пострадали не са по-малко гадни. „Октопода” пък обикаля страната и медиите, сее зараза и политически клишета, бълва лъжи и опитва да манипулира обществото. Изгладнели български граждани бият и грабят други български граждани. Сити политици обаче се готвят за избори и са готови на всичко. Защо не и Цветанов да бъде обесен пред Народното събрание. Толкова е ядосал някои свои опоненти, че ги принуди да започнат скъпа рекламна кампания в някои медии, за да осигурят трибуна и презумпция за невинност на един обвиняем...

Ето за това трябваше да говорят политиците ни на вота. И за разпасалата се заплашваща мафия. Такъв вот заради този живот очакваше този народ. Но не го получи.

Огнян Стефанов