Предвид предупрежденията, че главоломно нарастващото население на планетатаще има нужда от все повече храна, логичен е въпросът какво ли ще прояде то, за да оцелее Предвид предупрежденията, че главоломно нарастващото население на планетата ще има нужда от все повече храна, а тя ще намалява, логичен е въпросът какво ли ще прояде то, за да оцелее.
Действително, в еволюцията хората са се изхранвали с най-различни неща - корени, насекоми, треви, влечуги, всевъзможни растения и какво ли още не.
Някои народи, обаче, по принцип си ядат меко казано "странни" неща, които за други са недопустими, гнусни и дори светотатствени.
Деликатеси, каквито можем да си купим по пазарите в Азия, например, предизвикват повдигане на стомаха у средния европеец, свикнал на пържени картофки.
Подобни храни се предлагат дори като непоносимо изпитание на участниците в популярното риалити шоу "Страх". Мнозина не са сигурни, че биха ги вкусили дори ако са застрашени от гладна смърт.
Око на риба тон
Очите са доста неприятен елемент, когато става дума за храна. Едва ли на някого ще му е приятно да погълне порция, от която го гледат две втренчени и изцъклени очи (примера с агнешките главички).
В Япония, обаче, този орган е деликатес, а на рафтовете с месо в супермаркетите може да откриете пакетирано гигантско око на риба тон.
Ако на някого някога му се наложи да хапне подобно нещо, вероятно ще трябва да го глътне цялото наведнъж, за да не усеща разпръскването на всевъзможните флуиди, когато забие зъби в него. На много азиатци обаче това мезе действително им харесва.
Кървав бульон
Кървавицата у нас е кулинарен продукт на особена почит, особено в миналото. Нарича се така, защото в бахура се слага не само месо и карантия, но и прясно изцедена животинска кръв - обикновено свинска.
В Лаос обаче кръвта не е просто една от съставките, а се консумира "едно към едно" на яркочервени късове. Те са напълно обичайна гледка на кулинарните щандове в страната.
Ако желаете да ги пробвате и да качите хемоглобина си, може да ги намерите на пазара Phousy в Луанг Прабанг. Да ви е сладко!
Свински мозък
Този деликатес не особено шокиращ за българина, тъй като у нас се консумира агнешки мозък - особено пролетта и по празници, варен или паниран.
Повечето хора в развитите страни обаче определено не го консумират масово. Отново, този деликатес от свиня е типично азиатски.
Там може да го намерите не просто като ресторантско блюдо, но и в консервиран вариант - свински мозък в прясно мляко.
Според етикета на подобна консерва вътре ще откриете храна, съдържаща 150 калории, 5 грама мазнини, както и 3500 милиграма холестерин, което представлява 1170% от дневната препоръчителна норма.
Тестиси от бик
Тестисите, наричани понякога у нас доста гальовно "бели бъбреци", са типична храна в някои южни части на Китай. Тези добре оформени, тлъсти органи се предлагат на най-видно място в месарниците редом с други "нормални" видове месо.
С обилно количество подправки, още по-обилно количество вино и сериозна доза любопитство може би наистина не са лош деликатес.
Прилепи на жарава
Прилеп в казан по-скоро свързваме с отвара за магия, отколкото с приятна супичка или вкусна яхнийка. Грешка! В цяла Азия варената летяща мишка е ценна храна, на която никой не се мръщи с погнуса.
Подобно ястие не само се смята за изключителен деликатес, но е и доста скъпо.
Освен варен, прилепът се сервира и печен. Има го в почти всички азиатски страни, но особено разпространен е във Фиджи.
Опиталите варен прилеп хора всъщност споделят, че вкусът съвсем не е лош и ако се абстрахирате от външния вид, ще ви се стори, че хапвате пилешко.
Патешки запъртък - балут
Този "деликатес" присъства във всяка класация на най-отвратителните ястия на планетата. Нормално - балутът представлява варено патешко яйце с вече много добре оформен ембрион в него, или на прост български език - двуседмичен запъртък.
Във вътрешността му ще откриете оперение, клюн, крачета и крехки костици. Точно заради тях деликатесът е леко хрупкав.
Балутът е типичен за Филипините, Камбоджа и Виетнам. Това е тяхната "бърза храна", която хапват от крак директно от черупката.
Балутът обаче има едно незаменимо достойнство - смятан е от местните за силен афродизиак.
Варена овча главичка
Въпреки че попадат в класацията на най-отвратителните деликатеси, те не са изненадващи. Може би всеки е виждал подобна животинска глава с изцъклени очи, оголени зъби и полуизплезен език от тавата.
Деликатесът е разпространен най-вече в страните от Близкия изток - Иран, Ирак. Типичен е също и за Казахстан, където честта да раздели по парченце за всички около масата се пада на най-възрастния член на семейството.
Пълнен тюлен... с разложена чайка
Ако по Коледа за нас върховното кулинарно изживяване е да хапнем пълнено прасенце или пуйка, за ескимосите коледната трапеза задължително трябва да съдържа въпросното ястие.
Името му е кивиак и се приготвя по специален начин. Рецептата - взимате един обезглавен тюлен, пълните стомаха му с предварително оскубана чайка и след това го замразявате в леда за цели седем месеца. С една дума - зимнина.
През периода на престой в леда чайката ще бъде бавно разложена от ензимите в стомаха на бозайника, за да стане деликатесът още по-вкусен.
Вкусът на ястието е като на някакво много старо и силно миришещо сирене. Пригответе се за него, ако смятате по Коледа да посетите Гренландия или Чукотка!
Вино с новородени мишки
Тук е спорно дали става дума за вино, което се пие за удоволствие, или за някаква лековита тинктура. За приготвянето е необходима бутилка оризово вино, в което внимателно се натъпкват тридневни мишлета, най-добре предварително умъртвени от хуманна гледна точка.
След това виното се оставя да престои една година - т.е. да отлежи и всички вълшебни аромати в него да бъдат обединени.
Такова питие може да ви сервират в Корея. Там се счита не просто, че е изключително приятно за пиене, но и че е невероятно полезно за здравето.
Гнило месо на акула
Филето от акула е наистина е много вкусно, например панирано. Става дума обаче за друга разновидност при приготвянето на акулско месо - отново в кухнята на северните народи.
Прави се от два вида месо - от мускулна тъкан и стомах на акула. Изискването обаче е универсално - "мръвката" трябва да прогние до последната си клетка.
Лесно ще познаете кога е напълно готово, тъй като дори миризмата, разнасяща се от него, може да ви убие. Името на тази манджа е хакарл и ако изпитвате желание да я пробвате, трябва да отскочите отново по Коледа до Исландия.
Колко е важна гледната точка за вдигнати...
Джулая е ! Забравената свобода.
