Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2012 19:15 - Николай Николов: Нападнаха семейството ми, полицията гледа безучастно
Автор: platttonnn Категория: Новини   
Прочетен: 1123 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кварталният дойде на произшествието по анцуг и без оръжие, все едно отива на мач, image Николай Николов е потресен от безнаказаното посегателство върху семейството му. Истинска драма се разиграва в края на миналата година в радневското село Знаменосец. Домът на работника в мини „Марица Изток” Николай Николов безпричинно е атакуван с камъни от пияни младежи, които яко се наквасили навръх Коледа. Потрошени са прозорците на кухнята в къщата, а съпругата му Велина и двете му дъщери Жулиета и Зорница по чудо се разминават с най-лошото, но и досега са в як стрес от преживяното. Възмутен от случилото се и последвалите действия на властите, Николай Николов потърси Вестника на народа:

.....................................................................
- В предварителния ни разговор казахте, че по никакъв начин никой от семейството ви не е провокирал пияните и агресивни младежи да обстрелват къщата ви с камъни?
- Точно така. Него ден си бях на работа и следобед телефонът ми звънна. Беше съпругата ми. Стресната. Звучеше много тревожно. Каза ми, че къщата ни се обстрелва с камъни. Помоли да се връщам бързо у дома.

- А как всъщност е започнала „атаката”, какви са причините?
- Няма причини. Жена ми по това време си е вкъщи. И както обикновено, домакинстват в кухнята с двете ми дъщери Жулиета и Зорница. Съседите ни в отсрещния двор - Марко Йорданов и сина му Красимир, него ден клаха прасе. Държа да отбележа, че никога не сме имали никакви пререкания с тези хора или с когото и да било от гостите им на Коледата. Но следобед, когато прасето вече е заклано и някои от коледарите вече са достатъчно пияни, започва обстрела с камъни по къщата ни. Никой от семейството ми не е бил на тази Коледа и не е говорил с никого от гостите. Жена ми вижда как синът на домакина Красимир Марков и още едно момче от село, казва се Калоян Петров, нещо като че ли кроят и се запътват към нашата къща. И тъй като вече са се приближили много до прозореца на бокса, Велина чува Калоян да псува:

„Мама й да е...а, тя е зад пердето!”

Съпругата ми вижда как Калоян Петров замахва и хвърля камъни. Опитва да мине от бокса в кухнята. В този миг голям камък троши стъклата на бокса и пада до нея. Едното чудо спасява Велина камъкът да не й пръсне главата. Момичетата ми изпищяват. Всички бягат към вътрешните стаи. Стреснати и обезумели от уплаха, ми звънят по телефона. А обстрелът с камъни продължава.

Аз пристигам и веднага се обадих на кмета на селото Иван Даев. На свой ред пък кметът веднага сигнализира на кварталния ни полицай Динко Господинов за произшествието.

- Кварталният полицай в селото ви ли живее?
- Не, не живее в село, а в съседното – Тополяне, аз почти не съм го виждал, почти не се вясва тука. Занимава се със земеделие, балира си балите, гледа си нивите. Хората разправят, че държи ресторантче в Тополяне, гледа си бизнеса.

Но... пристигат по едно време кметът и кварталният и отиват при тези момчета. Те обаче много пияни - буйстват. Започнаха да обиждат и да дърпат за ръцете кварталния, да го блъскат, да заплашват. Красимир Марков хвана за ръка кварталния и го въведе в двора си. Държеше се арогантно. Като излязох, попитах кварталния: „Ти нали си полицай, защо позволяваш да се държат така с тебе тия пияници, да те нагрубяват?”. А той ми отговори: „Мии-и-и-и, защото в момента съм цивилен и не мога да направя нищо”?!

- Какво значи „В момента съм цивилен и не мога да направя нищо”… Защо е цивилен, нали ви е квартален, в работно време ли беше?
- Да, в работно време. Денят беше делничен – четвъртък, в 16.30 часа следобед. Но кварталният ни Динко Господинов пристигна на произшествието, след като кметът лично му бе съобщил, а полицаят дойде по анцуг и невъоръжен. Кметът Иван Даев може да го потвърди. Той беше с него. И понеже Динко Господинов беше без полицейската си униформа, може би затова ми каза, че не можел да направи нищо. Рече ми: „Виж, цивилен съм. Нямам и оръжие”. Беше по анцуг и спортна фланела. Бил безсилен...

Отива на произшествие, все едно отива на мач?!

А като е така, защо идва? Рече ми още: „Ако бяха счупили прозореца на обществена сграда, щях да ги задържа, но сега съм безсилен. И нищо не мога да направя срещу тези двамата”. Каза ми още, че ако посегнел да ги задържи, можело да го осъдят даже?! И понеже били пияни, ако ги задържал, можело да им стане лошо?! Отказа ми помощ! Не можел нищо да направи. Каза, че в Раднево нямало и отрезвител…

- Как така няма отрезвител в Раднево?
- Има си отрезвител в Раднево, но така ми рече. Кварталният каза още за баща му на Калоян, че му бил приятел. А има и нещо друго - майката на Красимир е от селото на кварталния, тъй че... Кварталният ми каза още, че при някакво друго произшествие, пак с тоя Калоян, той дошъл при него с адвокат и оня го заплашил, че ще го съди. И... кварталният - уплашен, затуй вика, че нищо не може да направи сега. След като и кметът е там и вижда, и полицията отказа да ми помогне, тръгнах към вкъщи, а кварталният дойде при мен и рече: „Тия двамата са в пробация, вземи да си прибереш колата от пътя в двора, че може да ти я строшат”. Ако им отворят досиетата, ще видят какво има вътре – хулиганства, рязани гуми на коли и какво ли не.

Калоян е лежал в затвора, а Красимир имаше условна присъда.

И на двамата сега са им взети книжките за алкохол, но редовно карат пияни. Ние в село си ги знаем тия двамата. Аз съм обикновен човек, който си плаща редовно данъците на тази държава. Веднъж ще ми се наложи да търся помощ от полиция и тя ще ми откаже, без да й мигне окото.

А на следващия ден кварталният и още някакъв човек дошли и събрали камъните, които са хвърляни по дома ни. Казали, че ги прибират, ако се наложи за отпечатъци. Но след като подадох жалбата си, кварталният ми се разсърди. Не очаквал от мен такова нещо! Защо съм бил подал жалбата си, че и „добре съм го бил обрисувал” - написал съм, че бил по анцуг? Ами по анцуг си беше и без оръжие! А можеше да повика дежурна кола от радневската полиция. Имаше варианти на реакция, но нищо не направи. Пък, видиш ли, той не бил имал нито едно нарушение за 17 години служба?! А разбрах, че срещу него е имало 17 жалби, може да се провери.

- Какво направихте след това, пуснахте ли жалба за случилото се?
- Да, пуснах жалба. От полицията ми отговориха с една уведомителна бележка, че на лицето Калоян Николов Петров е съставен протокол за предупреждение и преписката е изпратена до Районна прокуратура в гр. Раднево с мнение за образуване на досъдебно производство.

- Назначиха ли дело?
- Нищо подобно! В края на миналата година получих от Районната прокуратура в Раднево постановлението на прокурорката Гергана Грозева, с което отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката.

- Какъв е мотивът?
- Ами пише в постановлението си, че Калоян Петров бил хвърлял камъните по… котка?!
 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: platttonnn
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2665873
Постинги: 1603
Коментари: 1103
Гласове: 8435
Спечели и ти от своя блог!
Архив