Първанов и Станишев ще сключат сделка Николай Слатински На 22 януари в президентството ще се извърши смяна на караула. Новият президент Росен Плевнелиев ще поеме поста, изпълнен с надежди и светли мисли да остави следа в българската история. Отиващият си президент ще сдаде десетгодишната си власт, изпълнен с мрачни мисли, и ще сънува кошмари за политическото си бъдеще в нощта срещу 23-ти. Това вещае бившият му съветник по националната сигурност Николай Слатински.

...................................
- Г-н Слатински, пет години бяхте в кухнята на президентството. Що за човек и държавник беше Георги Първанов?
- Ако Желю Желев избра политиката на конфронтация с всички партии, за да повиши своята значимост в обществото, а Петър Стоянов прие да бъде допълнение към изпълнителната власт, то Първанов тръгна по друг път. Това е пътят на увеличаване на своите правомощия чрез една абсолютно непрозрачна, скрита политика , задкулисни договорки, разполагане на свои хора по всички етажи на властта. Той остана човек, свързан с непрозрачните управления, непрозрачните подялби на властта.

- Каква еволюция извървя Първанов? С какво заслужи тази ваша крайна оценка?
- Преизбирането беше неговата фиксидея, неговата най-силна страст, началото на началата в неговата дейност. В началото, първите две години, имаше амбицията да стане политически лидер на нацията, да обединява политическите партии за значими интереси и да бъде коректив на властта. Мисля, че той имаше много сериозната амбиция да остане в историята, но пред очите ми много бързо свали гарда. Общо взето, пред очите ми промени стратегията си и от силен лидер се превърна в един задкулисен политически играч. Прие кредото според мен, че ако си със силните в света и в България, твоите два мандата са ти в кърпа вързани. Парадоксът беше, че за втория му мандат за него гласуваха обикновените хора, но

той вече беше избраник на олигархичните кръгове,

които застанаха зад него още през първия му мандат.

- Нека проследим еволюцията му. Причината за трансформацията му не се ли крие в папката “Гоце”, в това, че той по принцип беше избраникът на олигархичния клуб “Възраждане”, беше обгрижван още като председател на БСП от генералския кръг в партията?
- Много е сложен за коментиране въпросът за тази папка. В момента, в който аз я видях, моментално написах един анализ до него с предложение да си признае. Казах му в разговори – рано или късно Едвин Сугарев ще го каже, понеже е един от хората, които, като получат някаква кал, бързат да я изнесат веднага.

- Едва ли Сугарев му е виновен, защото Димо Гяуров е наследил папката от предшественика си Бриго Аспарухов в касата му. Ще рече, че службите никога не са го изпускали от полезрението си и са чакали момента, в който тя ще потрябва?
- Лично на мен още в началото ми просветна едно нещо. Две години аз ходя и говоря, че българското разузнаване загива, че Димо Гяуров го съсипва, че час по-скоро трябва да бъде отстранен, че след него няма да има разузнаване, но две години Гяуров си седи и аз си казах - колко съм бил наивен. Ами тогава те са се разбрали в един момент тайно и скрито. Мисля си, че Първанов не беше калкулиран, на него му беше отредена съдбата на безработен, беше хвърлен в загубена битка и в този смисъл и олигарсите, и народът в първите две години се огледаха и видяха, че този човек става фактор. Това беше откровение, мисля, и за самото задкулисие. То го припозна, то го приласка.

- Говорите за един вид еволюция и в отношението към него, но Първанов се “обзаведе” още от самото начало в аднимистрацията с бивши сътрудници на Държавна сигурност?
- Ако някой иска да разбере бил ли е зависим от ДС Първанов, няма смисъл да рови толкова в папката “Гоце”. Защо? Лично на мен ми е много странно, че когато ние четяхме “Огоньок”, “Московские новости”, четяхме Солженицин и попивахме публикации за перестройката, ти

да влезеш в отношения с Държавна сигурност през 1989 г. е все едно да откриеш фабрика на 9 септември,

да отвориш сергия, когато съборът се разтуря... Лично на мен ми е странно това и си отговарям по следния начин – каква кариеристичност е трябвало да има в теб, за да се предложиш на тези структури през 1989 г. Това е в личен план, но си мисля, че не е имало технологично време да стане доносник, ченге. Смятам, че от твърденията за унищожените или извадени страници от досието му няма да изскочи заек. Но самият факт, че то съществува, създава зависимост. Затова аз съм казал, ако искате да видите дали е зависим, не гледайте досието, знае се, че то съществува, но вижте администрацията – от 20 секретари един Слатински не е с досие. Какво значи това? Дори най-големият експерт в нашата администрация – Никола Карадимов, другият син, шапка му свалям, защото такъв почтен и компетентен човек не съм срещал, дори той се оказа с папка. Значи, когато са му гледали екипите, са му казали – е, него го вземи. Защо? Защото можем да го държим, защото и той има при нас досие.

- Всъщност обществена тайна е, че олигарсите също са хора с досиета, с обвързаности? Вие сам сте споменавали, че съдбините на България са управлявани от ловната дружинка на Първанов?
- Вижте, аз съм коментирал суперскъпата пушка на Първанов и цялата администрация ми беше гневна, аз пръв казах за ловната дружинка. Но Първанов беше не лидер на тази групичка, той беше инструментът на тази ловна дружинка, която бе използвана за решаване на чисто олигархични проблеми. Вече забравихме кой беше заместникът на Жан Виденов, кой гласува 144 пъти поред с Жан в тогавашното тяхно Политбюро, който не разбра, че

акулите искат приватизация, приватизация и пак приватизация.

Това беше заместникът му Георги Първанов. А Жан беше превърнат в Сатана, в нарицателно за некадърник, който не разбра какво искат акулите, бонзите, хиените. Те искаха приватизация. Какво извършиха на този фон Костов, Симеон и Станишев? Костов извърши тоталната приватизация. Симеон консолидира тази огромна приватизирана собственост в ръцете на олигарсите. Това, което направи кабинетът на Станишев, т.е. на Първанов, беше да направи прехода необратим, тоест да бетонира тази нова подялба в ръцете на една шепа хора, на гърба на една огромна нормална България. Ето това е големият грях на тройната коалиция, а значи и на Първанов. Те бяха кликата на необратимия преход. Посланието на правителството оттук нататък трябваше да бъде следното – загубилият - загубил, битият - бит, спечелият - спечелил.

- Какво спечели или загуби лично Георги Първанов от тези процеси?
- Спечели много, обогати се... От президентстването си той излиза обогатен и в личен, в материален план, да. И в обществен план с оглед бъдещите му амбиции.

Аз не бих се вторачвал в мезонетите на синовете и внуците му, ако България беше излязла от мандатите му с една обща идея, с една консолидация, която да доведе до едно национално обединение около основни национални приоритети. Но не би...Той в момента е изправен пред една страшна дилема. Първанов снесе в гнездото на БСП едно кукувиче яйце, наречено Станишев, но сега иска цялото гнездо отново.
Той обаче е офф лайн, той е от 20-и век,

не знае чужди езици, обърнат е назад...

Той е притиснат до стената, не може да разчита, че някой ще го кани да чете лекции. Предполагам, че в момента много мрачни мисли му минават през главата, защото, първо, се провали политическият му проект АБВ, второ, извън политиката той е един политически пенсионер, зад него няма да застане никаква западна фондация. Не може да изнесе една лекция. Той езици не знае. Той тепърва има да се учи откъде се пуска лаптопът, как се влиза в Интернет.

Тоест той, за да оцелеее в политиката, има една-единствена възможност – това е БСП. Натам ще хвърли огромни сили. Първанов имаше две големи заблуди. Първата е, че може да създаде собствена партия. Тя фалира. Втората е, че може да стане премиер. Само че той, както и да се развият политическите събития, никога няма да рискува в обозримо бъдеще. Той би станал премиер само ако използва концентрираните властови интереси и ресурси на олигархията. Този ресурс, естествено, няма да му бъде предоставен сега. Това е въпрос на далечно бъдеще. Дотогава смятам, че няма да се надиграва и да се надхитря със Станишев. Той е дълбоко интуитивен политически играч, гениален в това отношение, ще се опита да сключи сделка със Станишев.

Образно казано, ще му каже, мойто момче, бъди си там, където си, бъди си председател, но остави ме аз да редя листите, членовете на бордовете, на БНБ, на СЕМ и т.н., а ти си бъди председател, пътешествай си из Европа. Тоест през тези десет години той е разбрал, че реалната власт е по-важна от поста, от формалната власт.

- Тогава защо предричате мрачно бъдеще за Първанов?
- Защото на него отдавна вече не залагат нито Америка, нито Русия. Те си намериха и заложиха на по-добри играчи. Те са президентски републики и Първанов не е в техния пъзел. Тепърва ще трябва да се бори за място под слънцето. Предполагам, че може да отхапе част от БСП, но никога не може да я обязди. Но той това и цели – да бъде фактор, от който зависят процесите в БСП.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ