Променя се „играта” на морските течения, определящи климата в света Моретата са прегрели,ледниците се топят, определящите климата течения променят извечната си игра и съответно студът стегна Европа в жестока ледена прегръдка. Така обяснява накратко причините за небивалата зима на Стария континент професорът по климатология в Университета на Флоренция Джампиеро Мараки, пише "Монитор".

Според учения незапомнените ниски температури се дължат по-специално на „омаломощаването” от презатоплянето на атмосферата на формиращия се по това време над североизточната част на Атлантическия океан антициклон. Той открай време е играл ролята на непреодолима за сибирския студ стена пред Европа, а сега тъкмо тази своеобразна стена се оказва почти рухнала.

Джампиеро Мараки обясни подробно на цяла страница на влиятелния римски всекидневник „Република” нещо, което на практика от доста време се знае, но изглежда никой не му обръща внимание. А именно, че за затоплянето на атмосферата, което според професора от Флоренция ни е донесло кучешкия студ и игривия климат напоследък, сме виновни ние, хората. 

Преди всичко с безмилостното използване като енергийни източници на петролни продукти и въглища, при горенето на които се отделя огромно количество въглероден двуокис. По този начин сега в атмосферата неговите емисии са два пъти по-големи, отколкото преди сто години и за жалост вместо да намаляват, се увеличават с всеки изминат ден. Така обаче нараства и парниковият ефект в атмосферата се натрупва енергия, която търси „реализация” и съответно познатото ни равновесие в климата и годишните сезони се нарушава, при това доста неприятно.

Флорентинският учен припомня другите човешки поразии, които косвено са довели до увеличаването на въглеродния двуокис. На първо място сред тях е поголовното унищожаване на горите – 130 милиона декара всяка година изчезват от повърхността на земята, превръщайки се бързо в изхабена от соеви или други насаждения почва. 

Така се нанасясъкрушителен удар на биологичното разнообразие и оцелялата горска растителност се превръща в савана. В същото време силата на носещия неплодородие вятър, известен като суховей, расте безмилостно. Сега са останали около 6000 квадратни метра гора на жител на планетата, но ако те намаляват с ритъма от последните години, според проф. Мараки климатичната нестабилност ще продължава да расте. 

По простата причина, че изчезва единият от важните филтри на земята, който заедно с масата на въглеродния двуокис във въздуха досега поне е бил основен регулатор на познатите ни досега годишни времена и сезони.

Горе-долу така стоят и нещата с арктическите ледници. Тоест благодарение на тяхното непрекъснато намаляване поради топене – от 8 милиона квадратни километра през 1950 година през 2011 тяхната повърхност е станала 4,3 милиона квадратни километра – те имат също забележителна роля в полудяването на климата. 

Защото с намаляването им се ограничава възможността Земята да отразява слънчевата светлина и като последствие парниковият ефект прави още една крачка напред. Почти същото може да се каже и за алпийските ледници, които само между 1980 и 2000 г. са намалели с една пета, правейки все по-близък момента, когато ще престанем да говорим за вечните снегове на Монблан, Матерхорн или Адамело. 

А слънчевата енергия, както, разбира се, и въглеродът от атмосферата, когото океаните обикновено поглъщат на поразия, затоплят синята шир на земята, увеличават изпаренията и съответно ускоряват неимоверно водния цикъл, предизвиквайки така яростни урагани и бурни дъждове, понякога необясними и в най-непривично време.

Но ако вярваме на Джампиеро Мараки, не трябва изобщо да се страхуваме от „заиграването” на климата. По простата причина, че сега той изоставя старите си схеми на съществуване и се вписва в нови, постиндустриални. Така че занапред не трябва да се чудим когато през февруари в Рим хората зъзнат от сибирски студ, а тези в Аляска се потят от горещини. 

колкото щеш...