Постинг
04.03.2012 18:27 -
КЕВОРК КЕВОРКЯН: НЕ БЪДЕТЕ ЖЕСТОКИ С ГАРЕЛОВ!
Онова, което той правеше като един от водещите на “Панорама”, никак не е за показване днес
Наскоро пред "ШОУ" Иван Гарелов заяви, че Кеворк Кеворкян го е изхвърли от Нова тв
Помолихме и авторът на “Всяка неделя” да разкаже какво точно се е случило тогава и какво влияние е имал в Нова тв.
- Г-н Кеворкян, в интервю за “ШОУ” Иван Гарелов ви обвини, че вие сте го изхвърлили от Нова телевизия. Така ли е наистина?
- Е, вие пък нямате никакво доверие на Иван – за това поне трябва да му вярвате, ако не за друго.
Но преди това да ви кажа, че трябва да бъдете по-жалостиви. Каква снимка сте му сложили само – сякаш чака пред някаква канцелария за социални помощи. Жал ми стана за Иван – не бива да сте толкова лоши. А и това тъжно заглавие – „Кеворк ме изхвърли”, ужас. Не бива така – той все пак е познат на публиката от десетилетия. Това, че днес не е в някаква цветуща позиция, нищо не значи. Преди време се наложи пак да го защитавам – моите приятели от „Господари на ефира” взеха, че му връчиха „Златния скункс”. И то защото Гарелов водеше телевизионната игра „Вот на доверие”! И какво от това – всеки разполага сам с кариерата си и може да се нагърби с каквато си ще роля. Тогава дори цитирах Иван - веднъж той бил казал на покойния Марко Семов, когато онзи му се скарал, че се е продал:
„Продадох се, обаче не се предадох!”.
Това много ми хареса и го споменах в една своя дописка, а Иван остана много доволен.
Пък и в края на краищата подобни „продажби” за мнозина са част от нашия занаят – не е най-добрата, обаче е неизбежна. Поначало съдбата на журналистите международници, какъвто бе Иван, особено в ония години, беше доста тягостна. Как да се чувстваш, когато трябва непрекъснато да хвалиш другаря си Тодор Живков, или пък другаря Брежнев и останалите вождове. Лош избор, вън от съмнение. Това правеше тия хора привилегировани, обаче вътре в себе си сигурно са били доста неуверени. А аз можех да си плещя каквото си ща във „Всяка неделя”, точно защото бях на хигиенично разстояние от тия неща. Обаче мен пък ме спираха – а не международниците. Срещу мен са писали статии в партийния орган „Работническо дело”, срещу мен е правило изявление правителството на Луканов, както и Висшият съвет на БСП. Няма спасение, ако те нарочат или ако стъпиш с грешния крак. Сега обаче пък ми е много приятно да си спомням тия неща…
А за Иван ми е жал. Не съм се състезавал специално с него, обаче той винаги е бил след мен във всякакви класации и допитвания. Но той е широко скроен, шегаджия е и вероятно не го е преживявал много. Обаче с Нова телевизия стана лошо…
- Какво точно се случи?
- Иван Костов направи два конкурса за частни телевизии – и двата бяха прелестно нагласени. Първия път лиценза го дадоха на някакъв, който се представи за Мърдок, обаче не беше съвсем Мърдок. Обжалвах решението на Костов и спрях издаването на лиценз. Обаче моите шведски партньори – сега те са собственици на Нова телевизия – решиха, че не е уместно да се съдим с българския премиер и ме посъветваха да оттегля жалбата. Междувременно при една среща с Костов го попитах, както ме бяха упълномощили, дали ще има нов конкурс и дали ще е честен. И аз като Иван в някои случаи съм си доста наивен, дори много повече от него. И Костов каза: „Да, ще бъде честен”. Тогава оттеглихме жалбата си и скоро след това участвахме в новия, втори конкурс. Междувременно аз бях привлякъл в нашия екип бившия шеф на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков, когото Костов изгони, понеже го заподозря, че е човек на Евгений Бакърджиев, а той също беше вече извън играта. И същият Стойков ми каза, че преди обявяването на втория конкурс
Костов вече бил обещал лиценза на гръцкия магнат Минос Кириаку,
който беше по онова време собственик на Нова. Ето ти честен конкурс по костовски!
Конкурсът мина, тогавашният СЕМ ни класира на първо място, обаче накрая пробутаха лиценза на Нова. И тогава, вече без да питам никого, започнах да съдя Костов – и накрая го осъдих. По този начин отнех и лиценза на Нова. Впрочем няколко години по-късно го осъдих и за клевета.
Иван вече беше шеф в Нова. И това очевидно го е попарило. Не знам дали е бил връзката между Костов и Кириаку, а и не ме интересува. Но цялата тази съдебна сага трая доста месеци и моите шведи се отказаха да участват в българските ни дивотии. И ме оставиха сам. Нова беше с отнет лиценз, а аз бях останал без партньори, а пък и поначало нямам вкус към корпоративни съглашателства – да търся някой, който иска лиценз, пък да се съюзявам с него, и пр. Макар че доста хора си направиха устата, но аз ги отрязах. Просто бях успял да спечеля състезанието – и толкова.
Междувременно, докато вървеше делото, доста се забавлявах с простотиите на Нова телевизия по мой адрес. Блестящата ми, както се твърди, кариера никога не е зависела от онова, което се говори по мой адрес от негодниците. Един ден във виенската сладкарница на „Кемпинси” ме намериха Стефан Димитров и Силва Зурлева - но Стефан бързо се отдели от нас, явно не му беше удобно от онова, което ще ми кажат. А пък Силва беше достатъчно честна да ми намекне, че ако не се откажа от делото, ще последва атака срещу мен от екрана на телевизията. Казах, че изобщо не ми дреме – и смених темата. Обаче вече знаех кой е авторът на лайнения замисъл. И скоро започнаха да ме замерят с някакви ченгеджийски боклуци, които накрая здраво им приседнаха. Осъдих Костов, отнех им лиценза – а след месеци имах удоволствието и
да се запозная с Кириаку, който ме помоли да не преча повече на телевизията му, понеже бил се охарчил с не знам колко си милиона. Бях достатъчно честен да му призная, че вече съм без партньори. Той ми предложи веднага работа в Нова, но аз отказах, защото вече се задаваше третата „Всяка неделя”. Питах и него, кой мяткаше ония лайна – и той призна.
„Ами, какво следва тогава?” – рекох.
Кириаку веднага реши, че трябва да разкара Иван,
и ме помоли да му посоча някой, който да го замести. Това беше към полунощ на 11 септември 2001 година, вечеряхме в една зала на „Шератон”, вечерята платих аз.
Посочих му Тома Томов, който междувременно бързо пристигна в хотела. Освен него посочих и Стефан Велев, който и досега смятам за отличен познавач на телевизията и още по-добър администратор. След ден-два двамата заминаха за Атина, но гърците назначиха само Томето. Това е историята. Кой е бъркал в лайната и досега не ме интересува. Обаче ми е жал за Иван, наистина. Той си беше направил някакви сметки, да изкара добре последните си години в телевизията, обаче това не се случи.
Съжалявам. Но той трябва да се сърди на друг. Аз все пак поне изпитвам някаква жал към него, а ония – никак. Да не забравя още нещо. Известно време преди да спечеля делото срещу Костов, поканих Иван в „Шератон”. Той много се учуди, но дойде. Казах му, че няма защо ние да се джафкаме вместо чорбаджиите. Той даде вид, че ме е разбрал, но след време Силва и Стефан дойдоха да ме предупреждават, а не той.
Както и да е.
Нали забелязвате, че дотук посочвам имената на няколко души – всеки от тях с готовност ще потвърди разказаното от мен.
- Поискахте ли влияние в Нова и получихте ли го?
- Никога не съм искал да имам влияние в нещо друго, освен в работата си. И това е нормално, понеже винаги съм правил най-влиятелното предаване. Само един идиот може да оспори това, но всъщност няма да намерите такъв. Два месеца след първия си разговор с Кириаку подписах договор за излъчването на „Всяка неделя”. И веднъж се принудих да му кажа, че условията, които ми предлага в Нова телевизия, са прекрасни, но ако имам успех, аз ще печеля от продукцията си седмично толкова, колкото той ми предлага за месец, та дори и повече.
Между другото, понеже знам, че репортерската памет не е много услужлива и за да не налетите на някой друг страдалец, да ви припомня как се случи онази „Всяка неделя”. През 2000 година осъдих БНТ за близо половин милион лева, макар че те трябваше да са всъщност към 2 милиона долара. Но там винаги е имало нахални идиоти, които щом се доберат до кабинета на десетия етаж, веднага решават, че ще векуват там. Един-двама от тях си играха на криеница със закона, но накрая осъдих телевизията и си извадих изпълнителен лист срещу нея. Тогава пък, за негово нещастие, генерален директор беше станал Кирил Гоцев. И той ми рече един ден: „Бате, ако ти изплатя задължението на БНТ, няма да мога да платя заплатите в телевизията и направо ще ме изхвърлят”. „Е, какво предлагаш – ядосах се аз, - аз ли да им ги платя!”
И се оказа, че
Кирчо точно това предлагал – да не си искам половината милион,
а пък те да ми го издължат за две години, като ми предоставят техника, за да правя „Всяка неделя”! Представяте ли си – не ми дават парите, а като десерт им правя и предаване! Накрая приех тази глупост, а отгоре на всичко се отказах и от 121 000 лева лихви, които течаха през въпросните две години. Всичко това е документирано. Правил съм такива глупости – и да ви кажа, много съм щастлив от това, стига ми да видя как им увисват ченетата на някои нещастници и завистници.
А влияние върху Нова си имах така или иначе. То е така и досега. Но това е влиянието на един професионалист, когото младите в занаята може би уважават, поне някои от тях. Няма свестен човек в медиите, с когото да не съм приятел и досега.
- Иван Гарелов казва, че той не е искал да бъде показвано досието ви по Нова телевизия и е бил накаран да го направи. Откъде, според вас, гърците са разполагали с него?
- И на вас изглежда прекалено ви е жал за Иван, та му ходатайствате толкова усилено. Да не би да е казал, че гърците са го имали? Хубава работа, вие не знаете какво казвате. Който и да е имал това фамозно досие – ако го е имало изобщо, е нарушавал законите, това е вън от съмнение. Никога не съм се интересувал дали имам досие или нямам, какво съдържа то и т.н. И нямам нищо против някой, който иска да си има работа със закона, да го мятка наляво-надясно. Наскоро, понеже тия неща са без значение за мен, дори рекох, че съм склонен да приема съществуването му, само и само да осъдят някого. Тогава обаче се оказа, че някои най-шумно размахвани донесения изобщо не съществуват в съответните архиви. Нека отиде Кириаку и да каже на Евтим Костадинов, шефа на комисията по досиетата, че държи от 10 години някакви материали. Охо, голяма сладост го чака. Но гъркът не е толкова наивен, колкото някои наши, местни идиоти.
Вижте, понеже усещам, че смисълът на вашия репортерски живот е истината за ДС, да ви кажа следното. На мен баща ми е преследван от комунистите, те винаги са твърдели, че той е изпращал арменци да се бият на Източния фронт срещу руснаците. Веднага след 10 ноември 1989 година хората на Луканов разпространиха в огромни количества една негова снимка с този текст. А аз винаги съм настоявал, че това не е вярно, понеже никога не съм искал да се изкарвам активен борец с късна дата. Бях си такъв, когато трябваше. От друга страна,
Иван е от село Смилец, едно от най-здравите комунистически села.
Както твърди Красимир Райдовски, бил учил в някакви школи на КГБ, но го върнали оттам, понеже станало нещо си – това го казва Райдовски, който си е бил винаги цапнат в устата. Но аз не го вярвам изобщо. В един вестник обаче отпечатаха кадровото досие на офицера Гарелов, в което има недвусмислена декларация за вярност на БКП и ДС. Сега дори твърдят, че бил резидент на ДС в телевизията – сигурно, за да дава някакви съвети на днешния демократ Асен Агов, когато онзи ходеше да прави филмите си за африканските революционни движения.
Не упреквам Иван, вярвал е в тия неща, и в това няма нищо лошо. А пък аз съм си бил винаги Кеворк, и милиони хора са ми вярвали. Доскоро пък бях рекордьор по посещения в сайта на вестник „Труд”. Не се бъркам в ченгесарските истерии. Така че, спестете си баналните въпроси на тази тема. Аз съм имал друга битка и тя се оказа, както се вижда, успешна.
Освен това не е нужно да ме скарвате с Иван.
Правил е това, което е смятал за нужно – и толкова. Какъв съм аз, че да му търся сметка. В една от
мемоарните си книги съм поместил един интересен епизод. Разказан ми е от бившия министър-председател Георги Атанасов.
Случило се няколко месеца преди падането на Живков. Независимо от положението си в ДС, Иван изглежда не е имал достатъчно прозорливост, та малко преди това го назначили „Политически наблюдател” в телевизията от щата на Политбюро - точно когато пък мен окончателно ме спряха. Та при някаква среща с Гарелов Живков го питал: „Абе, вие в телевизията толкова ли не можете да се справите с Кеворк?”
„Е, той си има гръб!” – отвърнал Гарелов.
„Какъв гръб? – наежил се Живков.
„Ами, Людмила Атанасова, а и самият Георги Атанасов” - казал Иван.
Това ми е разказано от самия бивш премиер Георги Атанасов и аз го цитирам точно. Атанасов е жив и здрав – затова побързайте да уточните с него истинността на тази история. Защото у нас някои идиоти обикновено все разчитат на късата памет на хората.
- Кой държи правата на „Всяка неделя”? Според началниците в държавната телевизия предаването трябва да е в „Златният фонд” и е собственост на БНТ, но го няма, защото сте го… Припомнете моля историята?
- Добре, че сте спестили една неуместна дума, за да не го отнесете вие, защото по този въпрос направо ще бъда безжалостен. Освен това искате да припомня нещо, което поне половин дузина пъти е разказвано по страниците на “ШОУ”. Вие изглежда не сте фен на „Всяка неделя”, но поне от просто любопитство можехте да влезете в съвместния ни сайт БЛИЦ – „Всяка неделя” - там е цялата истина за това велико предаване и тя е известна на милиони хора. Навремето аз просто спасих архива си, върху който имам всички авторски права – за разлика от други безценни телевизионни свидетелства, които бяха дивашки унищожени. Ако тръгна да ги изреждам, ще ми трябва цял брой на “ШОУ”.
Иван се оплаква, че не разполагал със свои архиви – но в този случай не мога да го успокоя. Онова, което той правеше като един от водещите на „Панорама”, никак не е за показване днес, и той добре си дава сметка за това. По-добре, че ги няма тия опуси за БСП и КПСС. Няма ги например и неговите репортажи от турската граница, когато издевателстваше над българските турци, които комунистическата власт прокуждаше от родината им. Интересно кой е унищожил тези материали? Кой е този грижовник? По-добре да не говорим за тия неща.
Иначе е в правото си да си направи сайт, и аз му желая добра съдба. Макар че последното му начинание – „ЕКИП 5” – нямаше никакъв успех. Но и това е част от нашия занаят. Иван водеше последното издание на това предаване, и пожела на Бойко „Бог да го пази!”. И аз направо се просълзих от това.
Наскоро пред "ШОУ" Иван Гарелов заяви, че Кеворк Кеворкян го е изхвърли от Нова тв
Помолихме и авторът на “Всяка неделя” да разкаже какво точно се е случило тогава и какво влияние е имал в Нова тв.
- Г-н Кеворкян, в интервю за “ШОУ” Иван Гарелов ви обвини, че вие сте го изхвърлили от Нова телевизия. Така ли е наистина?
- Е, вие пък нямате никакво доверие на Иван – за това поне трябва да му вярвате, ако не за друго.
Но преди това да ви кажа, че трябва да бъдете по-жалостиви. Каква снимка сте му сложили само – сякаш чака пред някаква канцелария за социални помощи. Жал ми стана за Иван – не бива да сте толкова лоши. А и това тъжно заглавие – „Кеворк ме изхвърли”, ужас. Не бива така – той все пак е познат на публиката от десетилетия. Това, че днес не е в някаква цветуща позиция, нищо не значи. Преди време се наложи пак да го защитавам – моите приятели от „Господари на ефира” взеха, че му връчиха „Златния скункс”. И то защото Гарелов водеше телевизионната игра „Вот на доверие”! И какво от това – всеки разполага сам с кариерата си и може да се нагърби с каквато си ще роля. Тогава дори цитирах Иван - веднъж той бил казал на покойния Марко Семов, когато онзи му се скарал, че се е продал:
„Продадох се, обаче не се предадох!”.
Това много ми хареса и го споменах в една своя дописка, а Иван остана много доволен.
Пък и в края на краищата подобни „продажби” за мнозина са част от нашия занаят – не е най-добрата, обаче е неизбежна. Поначало съдбата на журналистите международници, какъвто бе Иван, особено в ония години, беше доста тягостна. Как да се чувстваш, когато трябва непрекъснато да хвалиш другаря си Тодор Живков, или пък другаря Брежнев и останалите вождове. Лош избор, вън от съмнение. Това правеше тия хора привилегировани, обаче вътре в себе си сигурно са били доста неуверени. А аз можех да си плещя каквото си ща във „Всяка неделя”, точно защото бях на хигиенично разстояние от тия неща. Обаче мен пък ме спираха – а не международниците. Срещу мен са писали статии в партийния орган „Работническо дело”, срещу мен е правило изявление правителството на Луканов, както и Висшият съвет на БСП. Няма спасение, ако те нарочат или ако стъпиш с грешния крак. Сега обаче пък ми е много приятно да си спомням тия неща…
А за Иван ми е жал. Не съм се състезавал специално с него, обаче той винаги е бил след мен във всякакви класации и допитвания. Но той е широко скроен, шегаджия е и вероятно не го е преживявал много. Обаче с Нова телевизия стана лошо…
- Какво точно се случи?
- Иван Костов направи два конкурса за частни телевизии – и двата бяха прелестно нагласени. Първия път лиценза го дадоха на някакъв, който се представи за Мърдок, обаче не беше съвсем Мърдок. Обжалвах решението на Костов и спрях издаването на лиценз. Обаче моите шведски партньори – сега те са собственици на Нова телевизия – решиха, че не е уместно да се съдим с българския премиер и ме посъветваха да оттегля жалбата. Междувременно при една среща с Костов го попитах, както ме бяха упълномощили, дали ще има нов конкурс и дали ще е честен. И аз като Иван в някои случаи съм си доста наивен, дори много повече от него. И Костов каза: „Да, ще бъде честен”. Тогава оттеглихме жалбата си и скоро след това участвахме в новия, втори конкурс. Междувременно аз бях привлякъл в нашия екип бившия шеф на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков, когото Костов изгони, понеже го заподозря, че е човек на Евгений Бакърджиев, а той също беше вече извън играта. И същият Стойков ми каза, че преди обявяването на втория конкурс
Костов вече бил обещал лиценза на гръцкия магнат Минос Кириаку,
който беше по онова време собственик на Нова. Ето ти честен конкурс по костовски!
Конкурсът мина, тогавашният СЕМ ни класира на първо място, обаче накрая пробутаха лиценза на Нова. И тогава, вече без да питам никого, започнах да съдя Костов – и накрая го осъдих. По този начин отнех и лиценза на Нова. Впрочем няколко години по-късно го осъдих и за клевета.
Иван вече беше шеф в Нова. И това очевидно го е попарило. Не знам дали е бил връзката между Костов и Кириаку, а и не ме интересува. Но цялата тази съдебна сага трая доста месеци и моите шведи се отказаха да участват в българските ни дивотии. И ме оставиха сам. Нова беше с отнет лиценз, а аз бях останал без партньори, а пък и поначало нямам вкус към корпоративни съглашателства – да търся някой, който иска лиценз, пък да се съюзявам с него, и пр. Макар че доста хора си направиха устата, но аз ги отрязах. Просто бях успял да спечеля състезанието – и толкова.
Междувременно, докато вървеше делото, доста се забавлявах с простотиите на Нова телевизия по мой адрес. Блестящата ми, както се твърди, кариера никога не е зависела от онова, което се говори по мой адрес от негодниците. Един ден във виенската сладкарница на „Кемпинси” ме намериха Стефан Димитров и Силва Зурлева - но Стефан бързо се отдели от нас, явно не му беше удобно от онова, което ще ми кажат. А пък Силва беше достатъчно честна да ми намекне, че ако не се откажа от делото, ще последва атака срещу мен от екрана на телевизията. Казах, че изобщо не ми дреме – и смених темата. Обаче вече знаех кой е авторът на лайнения замисъл. И скоро започнаха да ме замерят с някакви ченгеджийски боклуци, които накрая здраво им приседнаха. Осъдих Костов, отнех им лиценза – а след месеци имах удоволствието и
да се запозная с Кириаку, който ме помоли да не преча повече на телевизията му, понеже бил се охарчил с не знам колко си милиона. Бях достатъчно честен да му призная, че вече съм без партньори. Той ми предложи веднага работа в Нова, но аз отказах, защото вече се задаваше третата „Всяка неделя”. Питах и него, кой мяткаше ония лайна – и той призна.
„Ами, какво следва тогава?” – рекох.
Кириаку веднага реши, че трябва да разкара Иван,
и ме помоли да му посоча някой, който да го замести. Това беше към полунощ на 11 септември 2001 година, вечеряхме в една зала на „Шератон”, вечерята платих аз.
Посочих му Тома Томов, който междувременно бързо пристигна в хотела. Освен него посочих и Стефан Велев, който и досега смятам за отличен познавач на телевизията и още по-добър администратор. След ден-два двамата заминаха за Атина, но гърците назначиха само Томето. Това е историята. Кой е бъркал в лайната и досега не ме интересува. Обаче ми е жал за Иван, наистина. Той си беше направил някакви сметки, да изкара добре последните си години в телевизията, обаче това не се случи.
Съжалявам. Но той трябва да се сърди на друг. Аз все пак поне изпитвам някаква жал към него, а ония – никак. Да не забравя още нещо. Известно време преди да спечеля делото срещу Костов, поканих Иван в „Шератон”. Той много се учуди, но дойде. Казах му, че няма защо ние да се джафкаме вместо чорбаджиите. Той даде вид, че ме е разбрал, но след време Силва и Стефан дойдоха да ме предупреждават, а не той.
Както и да е.
Нали забелязвате, че дотук посочвам имената на няколко души – всеки от тях с готовност ще потвърди разказаното от мен.
- Поискахте ли влияние в Нова и получихте ли го?
- Никога не съм искал да имам влияние в нещо друго, освен в работата си. И това е нормално, понеже винаги съм правил най-влиятелното предаване. Само един идиот може да оспори това, но всъщност няма да намерите такъв. Два месеца след първия си разговор с Кириаку подписах договор за излъчването на „Всяка неделя”. И веднъж се принудих да му кажа, че условията, които ми предлага в Нова телевизия, са прекрасни, но ако имам успех, аз ще печеля от продукцията си седмично толкова, колкото той ми предлага за месец, та дори и повече.
Между другото, понеже знам, че репортерската памет не е много услужлива и за да не налетите на някой друг страдалец, да ви припомня как се случи онази „Всяка неделя”. През 2000 година осъдих БНТ за близо половин милион лева, макар че те трябваше да са всъщност към 2 милиона долара. Но там винаги е имало нахални идиоти, които щом се доберат до кабинета на десетия етаж, веднага решават, че ще векуват там. Един-двама от тях си играха на криеница със закона, но накрая осъдих телевизията и си извадих изпълнителен лист срещу нея. Тогава пък, за негово нещастие, генерален директор беше станал Кирил Гоцев. И той ми рече един ден: „Бате, ако ти изплатя задължението на БНТ, няма да мога да платя заплатите в телевизията и направо ще ме изхвърлят”. „Е, какво предлагаш – ядосах се аз, - аз ли да им ги платя!”
И се оказа, че
Кирчо точно това предлагал – да не си искам половината милион,
а пък те да ми го издължат за две години, като ми предоставят техника, за да правя „Всяка неделя”! Представяте ли си – не ми дават парите, а като десерт им правя и предаване! Накрая приех тази глупост, а отгоре на всичко се отказах и от 121 000 лева лихви, които течаха през въпросните две години. Всичко това е документирано. Правил съм такива глупости – и да ви кажа, много съм щастлив от това, стига ми да видя как им увисват ченетата на някои нещастници и завистници.
А влияние върху Нова си имах така или иначе. То е така и досега. Но това е влиянието на един професионалист, когото младите в занаята може би уважават, поне някои от тях. Няма свестен човек в медиите, с когото да не съм приятел и досега.
- Иван Гарелов казва, че той не е искал да бъде показвано досието ви по Нова телевизия и е бил накаран да го направи. Откъде, според вас, гърците са разполагали с него?
- И на вас изглежда прекалено ви е жал за Иван, та му ходатайствате толкова усилено. Да не би да е казал, че гърците са го имали? Хубава работа, вие не знаете какво казвате. Който и да е имал това фамозно досие – ако го е имало изобщо, е нарушавал законите, това е вън от съмнение. Никога не съм се интересувал дали имам досие или нямам, какво съдържа то и т.н. И нямам нищо против някой, който иска да си има работа със закона, да го мятка наляво-надясно. Наскоро, понеже тия неща са без значение за мен, дори рекох, че съм склонен да приема съществуването му, само и само да осъдят някого. Тогава обаче се оказа, че някои най-шумно размахвани донесения изобщо не съществуват в съответните архиви. Нека отиде Кириаку и да каже на Евтим Костадинов, шефа на комисията по досиетата, че държи от 10 години някакви материали. Охо, голяма сладост го чака. Но гъркът не е толкова наивен, колкото някои наши, местни идиоти.
Вижте, понеже усещам, че смисълът на вашия репортерски живот е истината за ДС, да ви кажа следното. На мен баща ми е преследван от комунистите, те винаги са твърдели, че той е изпращал арменци да се бият на Източния фронт срещу руснаците. Веднага след 10 ноември 1989 година хората на Луканов разпространиха в огромни количества една негова снимка с този текст. А аз винаги съм настоявал, че това не е вярно, понеже никога не съм искал да се изкарвам активен борец с късна дата. Бях си такъв, когато трябваше. От друга страна,
Иван е от село Смилец, едно от най-здравите комунистически села.
Както твърди Красимир Райдовски, бил учил в някакви школи на КГБ, но го върнали оттам, понеже станало нещо си – това го казва Райдовски, който си е бил винаги цапнат в устата. Но аз не го вярвам изобщо. В един вестник обаче отпечатаха кадровото досие на офицера Гарелов, в което има недвусмислена декларация за вярност на БКП и ДС. Сега дори твърдят, че бил резидент на ДС в телевизията – сигурно, за да дава някакви съвети на днешния демократ Асен Агов, когато онзи ходеше да прави филмите си за африканските революционни движения.
Не упреквам Иван, вярвал е в тия неща, и в това няма нищо лошо. А пък аз съм си бил винаги Кеворк, и милиони хора са ми вярвали. Доскоро пък бях рекордьор по посещения в сайта на вестник „Труд”. Не се бъркам в ченгесарските истерии. Така че, спестете си баналните въпроси на тази тема. Аз съм имал друга битка и тя се оказа, както се вижда, успешна.
Освен това не е нужно да ме скарвате с Иван.
Правил е това, което е смятал за нужно – и толкова. Какъв съм аз, че да му търся сметка. В една от
мемоарните си книги съм поместил един интересен епизод. Разказан ми е от бившия министър-председател Георги Атанасов.
Случило се няколко месеца преди падането на Живков. Независимо от положението си в ДС, Иван изглежда не е имал достатъчно прозорливост, та малко преди това го назначили „Политически наблюдател” в телевизията от щата на Политбюро - точно когато пък мен окончателно ме спряха. Та при някаква среща с Гарелов Живков го питал: „Абе, вие в телевизията толкова ли не можете да се справите с Кеворк?”
„Е, той си има гръб!” – отвърнал Гарелов.
„Какъв гръб? – наежил се Живков.
„Ами, Людмила Атанасова, а и самият Георги Атанасов” - казал Иван.
Това ми е разказано от самия бивш премиер Георги Атанасов и аз го цитирам точно. Атанасов е жив и здрав – затова побързайте да уточните с него истинността на тази история. Защото у нас някои идиоти обикновено все разчитат на късата памет на хората.
- Кой държи правата на „Всяка неделя”? Според началниците в държавната телевизия предаването трябва да е в „Златният фонд” и е собственост на БНТ, но го няма, защото сте го… Припомнете моля историята?
- Добре, че сте спестили една неуместна дума, за да не го отнесете вие, защото по този въпрос направо ще бъда безжалостен. Освен това искате да припомня нещо, което поне половин дузина пъти е разказвано по страниците на “ШОУ”. Вие изглежда не сте фен на „Всяка неделя”, но поне от просто любопитство можехте да влезете в съвместния ни сайт БЛИЦ – „Всяка неделя” - там е цялата истина за това велико предаване и тя е известна на милиони хора. Навремето аз просто спасих архива си, върху който имам всички авторски права – за разлика от други безценни телевизионни свидетелства, които бяха дивашки унищожени. Ако тръгна да ги изреждам, ще ми трябва цял брой на “ШОУ”.
Иван се оплаква, че не разполагал със свои архиви – но в този случай не мога да го успокоя. Онова, което той правеше като един от водещите на „Панорама”, никак не е за показване днес, и той добре си дава сметка за това. По-добре, че ги няма тия опуси за БСП и КПСС. Няма ги например и неговите репортажи от турската граница, когато издевателстваше над българските турци, които комунистическата власт прокуждаше от родината им. Интересно кой е унищожил тези материали? Кой е този грижовник? По-добре да не говорим за тия неща.
Иначе е в правото си да си направи сайт, и аз му желая добра съдба. Макар че последното му начинание – „ЕКИП 5” – нямаше никакъв успех. Но и това е част от нашия занаят. Иван водеше последното издание на това предаване, и пожела на Бойко „Бог да го пази!”. И аз направо се просълзих от това.
Десет хиляди долара за помилване на реце...
Славянски куршум срещу Илия Павлов разби...
Чудо: Пълно разкриване на тайните на ДС ...
Славянски куршум срещу Илия Павлов разби...
Чудо: Пълно разкриване на тайните на ДС ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол
