Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2012 08:25 - ТОДОР ДЕЯНОВ: НЯМАМ ПАРИ ДА ПЪТУВАМ ЗА ЛИОН, КЪДЕТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ Е ОТКРИТ СЪВЕСТИН!
Автор: platttonnn Категория: Новини   
Прочетен: 3480 Коментари: 0 Гласове:
0



 От Лион гръмна новината, че изчезналият през юли 1997 г. 8-годишен Съвестин Тодоров Деянов е бил видян и разпознат от българката Диана Йорданова. В момента се очаква френската полиция да провери самоличността на момчето по заснетото от камерите и регистрацията на карти за пътуване. Шансът е минимален, но все пак съществува.
„ШОУ” откри бащата на Съвестин – Тодор Деянов, който от 12 години безнадеждно издирва своя син и на няколко пъти бе подлъгван от фалшиви сигнали. 


- Г-н Деянов, ще пътувате ли до Лион?
- Жената със сигнала вече е била разпитана официално от френската полиция и от Интерпол, но още никой нищо не ми казва. Трябва първо да идентифицират този младеж, ако е пътувал с електронна карта, и чак тогава вероятно ще ме извикат за разпознаване. Може да стане до две седмици. Нямам пари за път, ще видим какво ще измисля. 

Винаги съм казвал, че разчитам единствено на сляпата случайност, ако изобщо има случайни неща на този свят. Тази жена от Лион е видяла момчето и просто лицето му я е заинтригувало. Това не ме изненадва – Съвестин от малък притежава някакъв магнетизъм – привлича погледи. За жалост вероятно това му изяде главата!... Та, тази жена е била привлечена от лицето му. Случайно или не, вечерта е видяла по сателитния канал снимката на Съвестин и е направила съпоставката. Снимката е направена по родова прогресия на принципа на биосиметрията. 8 години – още от правителството на Симеон Сакскобургготски, държавата ни отказва да публикува в чуждата преса снимки на издирвани деца. Затова създадох сайта си. http: savestin.exactpages.com, но не винаги имам средствата да правя разгласата по начините, по които държавата би могла да го стори. Едно каре за реклама в чуждата преса – издирва се дете - струва много пари – към 5000 евро. 

12 години се боря с държавата,

осъдих правителството. Не съм получил и една стотинка, но не парите са важни. Аз искам да се знае, че от 90-а насам държавата ни се отнася нехайно с децата си, с трафика на хора изобщо – че държавни структури са замесени в тази търговия и държат тази злокобна истина в строга секретност.

- Ако синът ви действително е открит, ще искате ли да го приберете в България?
- Трябва той да реши. Не бих настоявал да си дойде. Искам само да е здрав и щастлив и да знае, че през всичките тези години неуморно съм го търсил и съм посветил живота си на неговото издирване. Най-голямата ми болка преди заспиване всяка нощ е била как ли се е чувствал, когато го отвлякоха. Тогава тъкмо щеше да завършва първи клас. Беше сладък и забавен. Веднъж, аз тъкмо бях отказал цигарите, и той тържествено каза: „Ние, истинските мъже, не пушим!” В себе си, когато ми е най-тежко, добавям наум: „И не плачем!...” 

- Вие посветихте живота си на издирването на вашето дете. Извинете, но защо жена ви – неговата майка, сякаш не се включва активно в това?
- Когато отвлякоха Съвестин, защото аз съм твърдо убеден, че той е отвлечен, ние с нея бяхме разведени, но отношенията ни не бяха лоши. Съдът присъди Съвестин на мен, но той може би дори не знаеше, че с майка му сме разделени. Защото в нашето семейство този модел на отсъствие на единия родител не е непознат. Неговите братовчеди също рядко виждаха баща си - той работеше на кораб. Така че, Съвестин даже е обсъждал това отсъствие с бебешко бърборене за чичо си: „Таткото го няма, няма, върне се – има подаръци, много весело!” Относно съпругата ми: вижте, хората не сме еднакви. Тя, не че не страда като майка, а просто е от този психотипаж, който като щраусите предпочита да си скрие главата в пясъка и да се насилва да си мисли, че няма нищо лошо – детето е някъде, където е добре. Не мога да я виня - самозалъгването е вид психична защита. 

- Но майчината интуиция – казват, че тя „говори”...
- Повярвайте ми, не „говори” нищо обективно. Сърцето на родителя веднъж говори едно, друг път – друго. В мъката си човек се лута в коренно антиподни посоки. Емоциите са коварно нещо – не може да се вярва на тях. Естествено, човек иска да вярва в най-доброто „нашепване”. Примерно аз често си спомням как Съвестин веднъж ми каза: ”Ох, татко – за нищо не ставам!..” Не му обърнах внимание и той продължи да пъшка и да повтаря фразата. Очевидно очакваше реакция от мен. Защо бе, татко?!- го попитах най-накрая, а той ми отвърна:

”За нищо не ставам освен за милионер!..”

Често ми идва наум тази фраза – кой знае, може пък и в богаташко семейство да е попаднал!... Само се моля да е щастлив!...

Версиите за смъртта му не са правдоподобни и не се доказаха. Били са съвсем преднамерено пуснати – на похитителите им е трябвало време. Има сведения, че Съвестин е държан около месец в Плевен – докато му подготвят документите за изнасяне. Синът ми категорично е бил отвлечен. Деца – здрави и будни като него, няма в социалните домове. За едно такова дете се дават луди пари – от 200 000 евро нагоре. Купуват се навън. Това с циганките - как забременявали и си продавали децата, е само телевизионна пушилка. Показват нарочно видимата страна на айсберга, а отдолу съществува една чудовищна пирамида за трафик на хора. Тя има йерархия и пипалата на октопода са и в държавната власт. 

- Имаше съмнения, че в отвличането на Съвестин са участвали действащи полицаи?
- Да. Следите на тези двама командоси се губят. Хората, които ми подадоха информацията, го направиха по човешка милост – не можех да ги рискувам, но съм убеден, че униформени са били замесени в отвличането на сина ми. 

- „Осъдихте” на смърт Първанов, Петканов, Костов и сие?..
- Делото за издирването на Съвестин има давност още 5 години. Моята присъда над тези хора е доживотна! Само това искам да знаят! Девизът ми е: ”Зъб за чене!” – не намеря ли детето си, ще го изпълня, каквото и да ми струва. В тази мъжка компания от политици, които назовахте, има и жени. Една от тях е Надежда Михайлова-Нейнски. Бездушна, студена жена. Не ме интересува бременна ли е, както писаха – или не. Тя е в „списъка ми”. Пълен

въздух под налягане е и Агенцията за закрила на детето – 

едни чиновници, които не знаят с какво да си уплътняват времето, освен с безсмислени доклади за безсмислената си дейност. 

- Печелите делата, макар да се явявате в съда без адвокат, и доколкото разбрах, поне 60 000 трябва да ви изплатят, а вие нямате пари за път до Лион?..
- Не съм получил и една стотинка. Докато през цялото това време живях и живея в един кошмар, работих какво ли не, за да се издържам. По едно време рисувах и икони, вече нямам време за това. Сестрите ми ми помагаха много – плащаха консумативи, издържаха ме, докато си стъпя на краката. Помагаха ми обикновени хора от цялата страна. Канили са ме в провинцията непознати хора – спал съм в домовете им, хранили са ме, помагали са ми с каквото могат – ей-така, от съпричастност към мъката ми на баща. Само държавните мъже останаха невъзмутими към нея.

Отначало подозирали родителите

Съвестин изчезва по време на игра в кв. „Люлин” на 6 юли 1997 г. Издирвателните действия първо се насочват към иранец и родна проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. С днешна дата не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, според други сведения е в чужбина. Милозливи полицаи подшушват на бащата, че Съвестин е наблюдаван и отвлечен от бивши командоси, които отдавна са в чужбина. Тази диря не е разследвана от полицията. Така Деянов стига до извода, че МВР няма практика по доказване на търговия и трафик с деца. 

„Изчезването на дете, твърди и до днес той, се представя и подработва като “нещастен случай” или като “отношения между бивши съпрузи”. В момента на изчезването на Съвестин двамата със съпругата му са разведени. Има подозрения, че може единият от родителите да е замесен. Отчаян от следственото забавяне с подобни неща и последвалото бездействие, Деянов започва собствено издирване. По сигнал се озовава дори в Арабския свят – при дервишите – надеждата му да открие детето си там се оказва напразна. 


Тагове:   бандит,   Корупция,   убийство,   съд,   право,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: platttonnn
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2212476
Постинги: 1604
Коментари: 1099
Гласове: 8423
Спечели и ти от своя блог!
Архив