Интервю на Мая Стоянова

- Ваше Превъзходителство, в очите на французите България демократична страна ли е ? Къде се намираме в сравнение с другите бивши комунистически държави ?

- В България има редовна политическа смяна ; всички политически субекти участват в изборите; по-голяма част от тях са понастоящем представени в Парламента. Искам да отбележа при все това, че за съжаление процентът на въздържание от гласуване е голям. Участието във вота и като цяло проявата на гражданска позиция, като членството в партиите или сдруженията, е от основно значение за развитието на демокрацията.

И тук, както в другите eвропейски бивши комунистически страни, преходът не е преминал безболезнено. Давам си сметка какво изпитание за народа са били адаптирането към пазарната икономика и международната конкуренция, затварянето на множеството заводи, оказали се нерентабилни, срива на банковата система в средата на 90-те години. За тях той е платил тежка цена. Условията, при които протича този икономически преход са противоречиви, например що се отнася до така наречените “кредитни милионери” : надявам се, че един ден ще бъде осветлена тази комплексна тема. От съществено значение е също така борбата с корупцията, да не говорим за организираната престъпност, да се интензифицира и да доведе до резултати.

- Като изключим дипломатическата учтивост, какво реално се знае за българите във Франция?

- България привлича французите със своята история, национално богатство и традиции. Тя е дестинация, която привлича все повече и повече французите :  плажовете, ски станциите, манастирите, планините и известната долина на розите я прославят в моята страна. Тя печели любителите на природата с многобройните си природни паркове и планини, предоставящи благоприятни условия за походи и зимни спортове.

Французите, които вече са я посещавали остават също така белязани от символите на разнообразие и толерантност, както например разположените в непосредствена близост в самото сърце на София храмове на четири различни вероизповедания и значимия дял мюсюлмани сред населението.

България е все още недостатъчно позната в моята страна, но тя разполага с два немаловажни коза в полза на своя имидж. От една страна, може да подчертае традиционните си преимущества, тоест да опази пейзажите си, да развие зеления туризъм, целесъобразно да изследва археологическите си обекти…От друга страна, би могла да запознае по-добре бизнеса с благоприятните си условия за инвестиране. Самият аз давам своя принос в тези две насоки.

- "България никога вече няма да бъде сама". Това заяви президентът Никола Саркози на  4 октомври 2007г, в София. Понякога обаче българите се чувстват ощетени заради ниските доходи, проблеми с организираната престъпност и правораздаването. ЕС и Франция, не разполагат ли с механизми, за да ни помогнат ?

- Напълно съм убеден в решаващото значение на върховенството на правото и на едно ефективно правосъдие за развитието на едно демократично и благоденстващо общество. Правната сигурност е впрочем основен фактор за привличане на инвестиции. Франция допринася за това, именно посредством сътрудничество в областта на обучението на магистрати и насърчаването на обмена на добри практики. Европейските партньори на България са също на нейно разположение, за да предоставят експертното си мнение относно реформите в областта на съдебната система. В това число и приемането на законодателство, свързано с отнемане на незаконно придобито имущество, което според нас е задължителен инструмент в борбата с организираната престъпност и корупцията.

В областта на икономиката, България се ползва, както знаете, от значими финансови средства от бюджета на Европейския съюз. И Франция, която участва с 18 % в европейския бюджет, има своя дял за това. Освен това, един от приоритетите на моя мандат в България е, както вече казах, насърчаването на френските инвестиции, които ще допринесат за създаването на работни места. “Акор” в София, “Монтюпе” в Русе, “Сен-Гобен” във Варна, “Карфур” в различните райони на страната се все примери за това.

Но преди всичко и най-вече българите са тези, от които зависи напредъкът, посредством дух на предприемачество, инициативи на гражданското общество… Ключът се крие може би в постигането на повече доверие в самите тях, особено при младите поколения. И разбира се медиите може да допринесат за това.

- Бихте ли съдействали евронаблюдатели да извършат мониторинг по знакови дела срещу организираната престъпност, като "Октопод",  "Килърите" и  "Наглите" ?

- В рамките на механизма да сътрудничество и проверка, Европейската комисия осъществява вече мониторинг на знакови дела, в който участват и чуждестранни експерти, именно във връзка с  нейните посещенията в България. С право проявявате настоятелност по тази тема . От съществено значение за бъдещето на страната и българския гражданин е да се изискват резултати.

- Благодарение на Франция, след дълги години на протакане по делото « Борилски» бяха издадени осъдителни присъди на виновните. Изхождайки от това дело, смятате ли, че има нужда от реформиране на съдебната ни система, след като обществото не получава справедливост  ?

- Наскоро бяха предприети реформи и те трябва да доведат до резултати (специализирани съдилища), други са заявени в краткосрочен план (закон за отнемане на незаконно придобитото имущество),  а се предвиждат и такива в по-средносрочен план (предвиждане на по-строги санкции в наказателния кодекс за някои престъпления ).

Освен промените в законодателен и институционален план, трябва да се промени и съдебната практика, за да бъде в състояние да се бори с организираната престъпност, с все по-комплексен характер, както и с явленията на икономическата и финансова престъпност. Самите съдии трябва да бъдат безупречни в професионален и личен план, за да не бъдат решенията им опетнени от подозрения. Именно поради тази причина процедурите по назначаване, израстване и атестиране на съдиите трябва да бъдат по-ясни, точни и прозрачни. Съдия, който системно допуска закъснения на дела и чиито решения са неоснователни трябва да бъде санкциониран и неповишаван – спомнете си за първите две оправдатебни присъди по делото “Борилски”, които бяха обект на много строг доклад на Инспектората на ВСС.

Но в крайна сметка, българите са тези, у които е разковничето в тази област. Фатализмът е най-добрият съюзник на корупцията и организираната престъпност, а най-добрата защита срещу тези явления е нетърпимостта на гражданското общество към безнаказаността.

- Има ли френски модел за справяне с корупцията и престъпността ?

- Франция отдавна разполага с много пълен и ефикасен пакет от средства за борба с корупцията, както от гледна точка на нейната превенция, така и от гледна точка на противодействието.

Противодействието на корупцията (отклоняване на публични средства, длъжностно присвояване, незаконно облагодетелстване…) се осъществява от мрежа от магистрати и специализирани полицейски служители в тази област на територията на цяла Франция. Освен това, всеки държавен служител е длъжен да информира прокуратурата за всяко престъпление, за което е узнал при изпълнение на длъжностните си задължения, в това число и корупционни деяния.

Превенцията е от компетентността на службите, отговарящи за доброто управление на публичните финанси. От една страна, генерална дирекция на конкуренцията, потреблението и противодействие на измамата към министерство на икономиката, финансите и промишлеността, участва в комисиите, които разглеждат офертите за обществени поръчки. От друга страна, сметната палата и регионалните и териториални подразделения анализират публичните финанси на държавната администрация и местните власти ; като те са в основата на множеството сигнали до административните и съдебните власти.

А борбата с организираната престъпност предполага адаптиране към новите заплахи (технологични престъпления, сложните механизми на изпиране на пари и незаконно придобито имущество, и т.н.) и специализация. Още в началото на XX век, във Франция се създават специализирани полицейски служби. А от десет години насам тази специализация се засили със създаването на регионалните групи за интервенция (в които се обединяват силите на полицията, жандармерията, данъчните служби, митниците...), както и на специализираните междурегионални съдилища (със съдии и прокурори, специализирани в борбата с организираната престъпност, разполагащи с  юридически арсенал ad-hoc : процедури за работа под прикритие, специални средства...). От друга страна, доброто сътрудничество между всички участващи в противодействието служби е от основно значение за увенчаването на тази борба с резултати.

- В България доста трудно се стигна до отварянето на досиетата на комунистическата Държавна сигурност. Франция имала ли е подобен проблем, например с агенти на колаборационисткия режим на Виши и ген. Филип Петен?

- Проблемът във Франция не беше съвсем същия. След Освобождението на Франция, бе решено главните действащи лица от режима на Виши да бъдат съдени, както и лицата сътрудничили на нацисткия режим. Много хора загубиха правото да гласуват, бяха отстранени от държавна служба, имуществото им бе отнето. Някои бяха осъдени на смърт или на каторжен труд какъвто например е случаят с марешал Петен, на неговия министър-председател Пиер Лавал, но и с някои интелектуалци и творци. Въпросът за архивите тогава не е бил повдигнат, защото се е  смятало, че се знае кои са колаборационистите. Но днес вече е ясно, че „прочистването” не е било съвършено, нито удовлетворително: някои високопоставени служители отговорни за депортирането на евреи са починали без да бъдат наказани.

- Обяснете защо тази година във френското посолство в София се срещнахте с други българи - борци срещу комунизма, и така  ревизирахте списъка на хората, поканени на закуска преди 22 години от Франсоа Митеран?

- Президентът Митеран проведе тази среща през 1989 год., преди 23 години, с изразяващи несъгласието си с властта, често смели, интелектуалци. Но тогава не са успели да присъстват други хора поради факта, че са били в затвора или в изгнание, но са заслужавали да бъде чут техният глас и да бъдат уважени. Не става въпрос да се "ревизира" списък, но по-скоро той да бъде допълнен и да се отдаде дължимата почит на онези, които са страдали. Обмяната на мисли с тези хора, съумели да кажат "не", които са винаги готови да свидетелстват за да не потъне в забрава миналото, защото в противен случай би могло да се повтори, бе много полезна за мен. 

- Поклонихте се на мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Смятате ли, че историите на тези хора са забравени и, че се мълчи за миналото в България?

- Имах честта да участвам на възпоменателната церемония на 1-ви февруари пред мемориала и параклиса край НДК редом с Президента Плевнелиев, както и с различни представители на политически сили и на много хора участвали в съпротивата срещу комунизма и оцелели след последвалите репресии. Но аз оставам с убеждението, че в България трудно се говори за миналото.

От една страна, доколкото знам, в учебните програми има малко информация за този период, което не позволява на младото поколение да получи отговори на изконни свои въпроси. А движения, като тези на Горяните, на защитниците на правата на българската мюсюлманска общност или на други опозиционни движения заслужават да имат място в тези програми.

От друга страна, установявам, че за разлика от много страни от бившия Източен блок, България все още не е създала своя национален институт за изследване на престъпленията на комунистическия режим. В това отношение, Институтът за изследване на близкото минало на Ивайло Знеполски – една частна инициатива, и Комисията за досиетата играят важна роля, но засега не успяват до постигнат реализирането на идея за създаване на Институт за паметта за тоталитаризма, която между другото е предложена от депутата Лъчезар Тошев.

Дали миналото не е обгърнато от мълчание? По-скоро бих казал, че, за съжаление, то е забравено. Но държа да повторя, че Франция не може да служи за пример  и не може да дава уроци в тази насока: трябваше да се чака до 1995 год. за официалното признание от страна на френската държава, че е сътрудничила при депортирането и избиването на евреи. Режимът на Виши не е вече тема табу, той се преподава във всеки лицей и се изучава в университетите. Днес, французите гледат историята си право в очите.

- Как възприемате ширещата се реставрация на комунистическото минало у нас и на реабилитирането на Тодор Живков?

- Сигурно някои хора изпитват известна форма на носталгия...Казвайки, че тъгуват за комунистическата епоха, не тъгуват ли всъщност за своята младост? Но по това време за много българи свобода не съществуваше. Трудно можеше да се излезне извън България; хората не са имали право да си купят чифт дънки; трябвало е да се внимава какво говориш във всеки един момент „ако не искаш да се озовеш на Московска5”. Според мен, трудно разбираемо е как може да се тъгува за такива неща. Що се отнася до Тодор Живков, той е един от организаторите и най-високопоставеното лице на комунистическия режим в продължение на повече от 3 десетилетия. Трудно ми е да разбера с какво може да се оправдае една такава реабилитация.

И в най-черните си страници историята на България е част от нашата обща европейска история, както и мемориалът край НДК в памет на десетките хиляди българи жертви на комунизма. Един французин не може да остане безчувствен към свидетелствата, които чува, към свидетелствата и следите от миналото: лагерите в Белене и Ловеч, килиите на политическата полиция на ул. “Московска №5” в София...

Наблюдавам напоследък в България напредък по отношение на дълга към паметта. На 11 януари т.г. парламентът прие с почти пълно единодушие Декларация, която определя масовото изгонване на български граждани от турски произход през 1989 като „етническо прочистване”. 1-ви февруари е вече официален ден за отдаване на почит на жертвите на комунистическия тоталитаризъм. Силното присъствия по време на тазгодишната церемония ме кара да мисля, че българското общество става все по-склонно да погледне миналото си в очите. Дисидентите, хората, които са се съпротивлявали на режима, техните семейства също го заслужават.