Постинг
03.03.2013 15:25 -
Начални стъпки в аналитичната психология
Автор: platttonnn
Категория: Новини
Прочетен: 2879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2013 15:36
Прочетен: 2879 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.03.2013 15:36
Основните психични функции -
усещане, интуиция, чувство и мислене
и тяхното значение за терапевтичния процес
С развитието на проучването на Юнг върху четирите основни функции - усещане,
интуиция, чувство и мислене - се породи едно учение за тях, което е от основно значение за терапевтичната работа.
„Човека е човек само тогава, когато играе.” (Шилер) Въпреки, че в психоаналитичната общност още преди години е била подчертана значимостта на основния модел за четирите функции на Юнг, както и на екстраверсията и интроверсията като основни понятия в аналитичната психология, изглежда, че доста често това бива забравяно. Дали би могло да е свързано с необходимостта да сме наясно с позитивните и негативни страни на нашите собствени функции? И дали от това би следвало, че трябва да се конфронтираме със собствената си ограниченост и субективната условност на личното ни възприятие и преценка? Забелязано е, че начина на възприемане на другия тотално би могъл да се отличава от нашия и че не бихме могли да разкрием непосредствения си опит на другите, освен чрез рефлексия. Това знание води до един вид непретенциозност и изисква определена готовност да сме открити за Другостта на околните за да се учим от дългият път на познанието и на осъзнаването. Точно тази непретенциозност е имал предвид Юнг, когато е констатирал:
„Тъй като всяко живо същество се проявява само в индивидуалната си форма, и за индивидуалнността на другия аз мога само да говоря във връзка с това какво oткривам в моята собствена, то това ме кара да се изправя пред опасността да подложа на натиск другия или да се подложа на неговото въздействие. Доколкото изобщо искам да терапевтирам един индивидуален човек психически, то трябва да се откажа от всяко многознайство, всякакъв авторитет или желание за въздействие. По- точно трябва по необходимост да подходя диалектически, което би довело до съпоставката на взаимния резултат“ (Юнг, 1935, Събрани произведения 16, § 2) Терапевтичното поведение включва една осъзната рефлексия на индивидуалното разположение на функциите. С това е поставен акцент на фона, на който Юнг прави, както сам го нарича, своето изследване по проблемите на типологията и на които проблеми той се отдава изцяло. Искал е да разбере, как е могло да се получи така, че след толкова години на приятелство и интензивен обмен между него и Фройд, е успяла да узрее една растяща с времето непреодолимост в разбиранията им относно психоаналитичното движение, което е донесло на Юнг доста болезен опит.
„Човека е човек само тогава, когато играе.” (Шилер) Въпреки, че в психоаналитичната общност още преди години е била подчертана значимостта на основния модел за четирите функции на Юнг, както и на екстраверсията и интроверсията като основни понятия в аналитичната психология, изглежда, че доста често това бива забравяно. Дали би могло да е свързано с необходимостта да сме наясно с позитивните и негативни страни на нашите собствени функции? И дали от това би следвало, че трябва да се конфронтираме със собствената си ограниченост и субективната условност на личното ни възприятие и преценка? Забелязано е, че начина на възприемане на другия тотално би могъл да се отличава от нашия и че не бихме могли да разкрием непосредствения си опит на другите, освен чрез рефлексия. Това знание води до един вид непретенциозност и изисква определена готовност да сме открити за Другостта на околните за да се учим от дългият път на познанието и на осъзнаването. Точно тази непретенциозност е имал предвид Юнг, когато е констатирал:
„Тъй като всяко живо същество се проявява само в индивидуалната си форма, и за индивидуалнността на другия аз мога само да говоря във връзка с това какво oткривам в моята собствена, то това ме кара да се изправя пред опасността да подложа на натиск другия или да се подложа на неговото въздействие. Доколкото изобщо искам да терапевтирам един индивидуален човек психически, то трябва да се откажа от всяко многознайство, всякакъв авторитет или желание за въздействие. По- точно трябва по необходимост да подходя диалектически, което би довело до съпоставката на взаимния резултат“ (Юнг, 1935, Събрани произведения 16, § 2) Терапевтичното поведение включва една осъзната рефлексия на индивидуалното разположение на функциите. С това е поставен акцент на фона, на който Юнг прави, както сам го нарича, своето изследване по проблемите на типологията и на които проблеми той се отдава изцяло. Искал е да разбере, как е могло да се получи така, че след толкова години на приятелство и интензивен обмен между него и Фройд, е успяла да узрее една растяща с времето непреодолимост в разбиранията им относно психоаналитичното движение, което е донесло на Юнг доста болезен опит.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол
