Много са поводите за горното неприятно усещане. Като се започне от елементарната им грамотност.
Обикновено милиардите ги представят за милиони. Литературните им празни приказки,грешните ударения.
Опитите за несполучливо остроумничене.

Мине се през десетилетията на унизителен слугинаж и лакейство,съпроводени с антибългарски уклон. Поръчкови статии,и език на филистери.
Не бива да пропускаме и долнопробното флиртуване на журналисти с най-елементарни престъпници.
От тези среди,с които вероятно имат вземане-даване,те попълват по-най безсрамен начин речниковия си фонд.
Така вместо медиите да създават климат за приятно и елегантно общуване,се превръщат в неприятно криминално сборище,с противен за сетивата уличен жаргон.

Но всичко това бледнее пред срива и унижението,което изпитва всеки български гражданин.
Когато с едва сдържано вълнение търси,журналист/и,от своята държава в международния сайт за разследване OCCRP.
Там човек може да срещне журналисти от всички страни,в това число,Албания...Македония...Косово...но ние отсъстваме.
Човек може да си помисли,че при нас е раят,че се къпеме в благодентствие и,престъпността у нас е непознато явление.

Може би нагли типове като Хюсеин
Хафъзов не живеят в Бълария и не са наши депутати.
Защото работа и призвание на журналиста е да не дава и миг спокойствие на самозабравилите се лица.
Нека да ме извинят съвестните журналисти,защото имаме удоволствието да срещаме и такива скъпоценности.