Червените тонове индикират регионите с повишена сензитивност, докато синьо-черната цветова гама показва онези части от тялото, които са с притъпена или силно намалена чувствителност.
Участниците в проучването, сред които финландци, шведи и тайванци, е трябвало да изгледат серия видеоклипове и фотографии и да чуят няколко истории, провокиращи специфични емоции у психически здравия човек. Те са били помолени да маркират онези зони от собственото си тяло, дигитално възпроизведено под формата на силует, в които усещат някаква реакция, докато преживяват съответните емоции.

Така всеки участник е имал възможността да "картографира" своето тяло според субективните си усещания, възбудени от емоции като щастие, тъга, любов, ярост, изненада, срам, гордост и други.

Както може да се предположи, на двата полюса на сензитивните възприятия се намират щастието и депресията, а след щастието чувството на любов активизира тялото в най-голяма степен. Тъгата и безразличието пък в най-малка степен провокират някаква физическа изява у човека, както е видно от показаната графика /депресията и безразличието са единствените емоции, за чието "картографиране" изобщо не е използван червен свят/.

Изследването, публикувано в научното издание Proceedings of the National Academies of Sciences, свидетелства още, че емоциите, които в най-голяма степен са свързани с човешките взаимоотношения, създават усещания в ръцете, докато почти всички емоции, с изключение на апатията и депресията, активизират гръдния кош. Също така учените установяват, че етническите и културните различия между участниците /някои от тях са европейци, а други азиатци/, не влияят на физическите възприятия, с които описват емоциите си.