/Българи, сърби и албанци Хегел нарича "деградирали варварски остатъци"/

Събитията които се разиграват в страната ни показват,че нещо не е наред,че нещо фундаментално е объркано.

Дали за това имат вина докопалите се до всевъзможни варианти за манипулация на средата и хората мазни тарикати?

Или всички сме жалки останки от някога.....нека видим какво се говори за нас!

 Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) интерпретира световната история, като диалектика на народни будители Но Хегел диференцира народите, на носители на историческия прогрес и на народи непритежаващи  собствени  държави или загубили държавността си за продължително време, които нарича"народи без история". Тези народи без история са предопределени да бъдат покорени и в последствие асимилирани. Възможност за самоопределение Хегел не им признава. Към "народите без история" Хегел причислява всички поробени народи от Югоизточна Европа, които по онова време са били в пределите на Османската империя и Австро-Унгария. Българи, сърби и албанци Хегел нарича "деградирали варварски остатъци", "Преходни създания, между европейски и азиатски душѝ". Славянските нации" Хегел характеризира като общества от орачи на ниви. 
         «Русия е име, узурпирано от  московците. Те не са славяни и въобще не принадлежат към индо-германската раса. Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.»(Карл Маркс до Фридрих Енгелс, писмо от 1865.).

            „Българите сами са се охарактеризирали в своите народни песни, събрани неотдавна от един французин и публикувани в Париж. Голямо място в тези песни заемат пожарите. Гори къщата, изгаря младата жена, защото мъжът й предпочита да спаси вместо нея черната си кобила. В друга песен млада жена спасява украшенията си и оставя да изгори в огъня малкото си детенце. Ако по някакво изключение се извършва някаква благородна, смела постъпка, тя всеки път се извършва от турчин. При кой народ по света Вие ще срещнете такава свинщина?” (Откъс от писмо на Фридрих Енгелс до Едуард Бернщайн от 22-25 февруари 1882 година, посветен на Русия и освобождението на България).

          Според Маркс и Енгелс, аргументите в полза на създаване на определена нация, са пряко зависими от това дали може да се докаже, че то съответства или придвижва напред историческата еволюция и прогрес (виж Ерик Хобсбом – Нации и национализъм.”Обсидиан”. София, 1996. Стр. 48).

            Какво може да искаме от Ленин, убеден и последователен марксист, който нарече Русия „затвор за народите”. Така говориха всички, които се наричаха „ленинска гвардия”.

            Ехото на Великата френска революция отекна в Русия в „червения” терор, в гоненията срещу църквата и във великото дело на колективизацията. Това беше европейско ехо. Руската революция завършваше 300-годишната работа на Просвещението и Възраждането !

    

      Особено актуално е отношението на Съветската държава към селския въпрос.

            Руският селянин (мужик) беше главната масова опора на руския абсолютизъм, консерватизъм и цивилизационно изоставане (80% неграмотност). Много интересно в това отношение е мнението на Максим Горки, защото сред руската интелигенция нямаше по-мужик от Горки.

             «В своята същност всеки народ е анархистична стихия – иска колкото се може по-вече да яде и колкото  може  по-малко да работи, иска да има всички права и никакви задължения. Атмосферата на безправие и унижения, в която от векове е свикнал да живее  народа, го убеждават в законността на безправието, в зоологичната естественост на анархизма. Това  особенно добре е приложимо към руското селячество, изпитвало върху себе си робството по-дълго от другите европейски народи.Руският селянин от стотица години мечтае за държава, която няма право да влияе върху волята на отделната личност, на нейната свобода, т.е. от държава без власт над човека”.       

               Горки смята, че непосредствен резултат от Революцията е победата на селото над града. Но той е убеден, че града ще намери своя отговор и този отговор ще бъде кървав и безпощаден. Горки не изпитваше илюзии, какъв нов човек ще бъде продуктът на тази историческа еволюция. „Както евреите, изведени от Египет от Мойсей, ще измрът полудивите, глупави  хора от руските села – те са страшни хора  и ще бъдат заменени от нове племе – грамотни, разумни, бодри хора. Това няма да бъде „милият и симпатичен руски народ”, но ще бъде –като резултат - делови, недоверчив и равнодушен към всичко, което няма пряко отношение към неговите потребности”.

            Сталин се опита да прескочи тази прокоба, като се мъчеше да създава новия съветски човек и, до голяма степен успя, но не му стигна биологично и историческо време. Така след контрареволюцията се появиха „новите руснаци”- базисът на днешна Русия с нейния селски антиинтелектуализъм (за подробности виж  „ttolk.ru”-11.08.2015 г.). С тях трябва да се съпоставя новата българска русофилия. С тях и с реалното състояние на Русия в света - да преценяваме нашите чувства изхождайки от реалностите на историята, от геополитически, цивилизационни и мирогледни позиции във висшите етажи на разума. И да тушираме емоционалните изблици след ядене на кебабчета край казанлъшкия язовир. Защото значението на България за Русия днес не е по-малко от значението на Русия за България.

            Конкретно върху руския народ тежи огромен грях, който трудно се прощава и още по-трудно се изкупва – активно участие в ликвидацията на Съветския съюз, което донесе планетарен катаклизъм : общото число жертви от този катаклизъм достига жертвите от Първата световна война – само в малка България те надхвърлят един милион (в Руската  федерация – 15 милиона. Виж «Советская Россия», N13-2013. През 90-те години в Руската федерация са убити повече хора отколкото по времето на Сталин. Виж „rabkor.ru” – 2.06.2015 г.). „На нацията, както на жената, не се прощават минутите на слабост, когато тя може да бъде обладана от всеки безкрупулен нагаждач” (Карл Маркс).

             Преди Русия да предявява претенции за световна доминация , тя трябва да  разбере сама себе си – какво ново и по-добро предлага на народите по света и има ли представа за новия планетарен път.Ето как си представя днешна Русия видния руски анализатор Егор Холмогоров : „ Даже при всички загуби от преобразяването си, Русия постигна невероятен напредък при потреблението и огромно икономическо чудо. Никога през последните 400 години руския човек не е работил толкова за себе си, не е ял толкова много и не е харчил за различни полезни стоки, както по времето на Путин” (Егор Холмогоров – „rus-obr.ru” – 30.08.2015 г.)

       На противоположно мнение е видния руски писател Юри Поляков: „Когато пътуваш по средна Русия виждаш около себе си плевясала земя, пусти краварници  и орънжерии баз стъкла... Вече минаха 25 години ! За това врем болшевиките от нула  изградиха огромна индустия, построиха вузове, дворци на културата, докато ние не можем собствените си олигарси за запрегнем в държавната колесница”  (Юрий Поляков – „politobzor.net”- 30.08.2015 г.).

            Трудно е да се каже кой е прав, но според статистиката прав е май Юри Поляков. Ако е пров Холмогоров, този път ли предлага Русия ?

Оня от първа страница определено ни взема за идиоти, но всеки съди по себе си за другите. :)

platttonnn-не,
Успя прекрасно да илюстрираш безжалостното прозрение на Волтер.
И интересно, как в АНТИ-БЪЛГАРСКИТЕ колониални НПО-та все ви наемат такива комични полуграмотни провинциални парвенюта с огромно самочувствие на "интелектуалци", които графоманстват по системата копи/пест, без изобщо да съзнават какви смехотворни неща са пестнали...

прочети повече неща глупако и тогава прави заключения.