Евгений Михайлов със семейството си Демагогията, безсрамието и липсата на памет ще доведат на власт хората, които причиниха много бели на България, казва режисьорът. Евгений Михайлов е роден в София на 2 декември 1954 г. През 1980 г завършва кинорежисура в Москва. В периода 1980 - 1991 е режисьор-постановчик в киноцентъра “Бояна”. През 1992 - 1993 е главен художествен ръководител на Ефир 2 на БНТ.
Съучередител и член на управителния съвет на фондация „Демокрация“ 1991-1997г. Заместник-председател на Национално движение "Екогласност".
Заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС през 1994 г. Народен представител в 37-то народно събрание от листата на СДС. От 1997 г. до 2005 г. е изпълнителен директор на “Бояна филм ЕАД”. Заедно с управителния съвет подава оставка в знак на несъгласие с приватизацията на студията и спечелилата търга "Ню имидж".
Евгений Михайлов стана популярен, давайки публичност на т. нар. “танкова касета”, съдържаща записа с фаталната фраза на Петър Младенов "Най-добре е танковете да дойдат!", заради която по-късно Младенов подаде оставка като президент. Автор е на филмите “Дом за нежни души”/1981/; “Смъртта може да почака”/1985/; “Сезонът на канарчетата”/1993/.
Женен, има дъщеря и син.


- Евгений, от разстояние на времето - 21 години как оценявате събитията на 10 ноември 1989 година?
- Напоследък много се дразня от една мантра, едно клише, което се налага за „последните 20 години“ . Като че ли преди 1989г. всичко е било наред. И ако наистина е било наред, то защо комунистите сами си направиха преврата срещу Тодор Живков на 10 ноември.
Може би най-точната оценка за 10 ноемри може да се види в един документ, който обаче вече 20 години никой не иска да публикува изцяло, въпреки че е достъпен. И това е докладът на Петър Младенов на Декемврийския пленум на БКП от 11 декември. Ако се зачете човек в този доклад вижда много от отговорите, които си задаваме вече толкова години. Защото в този доклад се дава констатация докъде е докарана държавата към декември месец 1989 г. Черно на бяло е написано, че селското стопанство е разрушено, че то не е ефективно, че са извършвани огромни грешки с ТКЗС-тата и АПК-тата, че от износители на селскостопанска продукция сме се превърнали във вносител на основни стоки като лук, боб, картофи, чесън и др. Пише още, че земята е отровена, че въздухът е отровен, че икономиката е неефективна, че са изхарчени огромни средства в непреценени инвестиции в тежка химия и индустрия. И още, че корупцията е разяла всички етажи на властта и на администрацията, че в образованието има криза, в медицината има криза, и че обществото е докарано до морален упадък. Всичко това е казано в този доклад.

- Къде се намира този доклад?
- Това не е някакъв секретен документ, аз самият го прочетох в брошурата, която е била раздавана на участниците в Декемврийският пленум на БКП. Когато през есента на 1994 г. по време на предизборния ми диспут с Жан Виденов прочетох откъси от този доклад, от отсрещната страна просто последва мълчание и лицето на Жан прежълтя. Така че трябва да се тръгне оттам, че наистина страната е била докарана до много тежко състояние в края на 1989 г. Трябва да се спре с това носталгично настроение, с което милозливо си припомняме как всички много добре сме си живяли, как всички сме имали всичко. Лично за себе си правя и друга много тъжна равносметка. До 1989 година съм живял 35 години по време на така наречения социализъм или комунизъм, а през последните 20 години още 10 години под управлението на президента Гоце - стават 45 години. От последните 20 години 15 са били отново управление на социалистическата партия под различен вид – дали с явно управление при Луканов и Жан Виденов или като тройна коалиция с НДСВ и ДПС или с управлението на министри от от БСП в правителството на Симеон Сакскобурготски. Така че за последните 20 години има не повече от 4-5 години, в които са управлявали хора извън тези, които 60 години управляват държавата било лично или чрез синовете, племенниците и внуците си. Това е само един кратък период от 5 години, който се пресича в зародиша си и при Филип Димитров през 1992 г., а и след това в края на управлението на СДС през 2001 г.

- Кой според Вас е в основата на свалянето на Тодор Живков?
- Това са самите хора от върхушката на комунистическата партия и на ДС, на които явно им е било омръзнало да се сдържат от някакви идеологически норми и да не показват желанието си да забогатяват. Защото точно тези хора, тези среди се почувстваха най-добре след 1989 г. Те и техните приближени притежават цялата икономическа мощ. Те са на най-възловите места в банковата система, в икономиката. Те и техните родственици и приближени приватизираха най-вкусните хапки от това, което е градено с усилията на всички. И реализираха това, което не са могли да го направят преди 1989 г., защото партийната идеология не им е позволявала. И вече 20 години градят капитализма с пълна сила.

- През 1994 г. бяхте заместник-председател на СДС. Като народен представител постигнахте много силен резултат в Ловешкия регион през 1994 г. Защо не продължихте с политическата си кариера?
- Ако бях навел глава, бях приел безропотно превръщането на СДС в партия и като много други хора бях клекнал пред силовата политика на Иван Костов, пак щях да бъда народен представител, може би щях да имам и една много привлекателна позиция. Но още тогава виждах, че нещата, по начина по който тръгват, няма да отидат на добре. Ние с Едвин Сугарев предупреждавахме за това и бяхме двамата, които гласувахме против превръщането на СДС в партия в този момент и по този начин. Питате ме защо не се занимавам с политика. През 1996-1997 г. осъзнах, че ако искаш да намериш място в политиката е много трудно да запазиш съвестта си и ръцете си чисти. Не можах да приема, че СДС започна да предава принципите си, не изпълни задълженията си към избирателите си и предаде надеждите на повечето си привърженици. За себе си взех решение да се отдръпна, но в същото време не съм се отказал да поддържам ценностите, заради които не само аз, но и милиони хора се надяваха на действителни промени след 1989 година. За съжаление има две неща, които все още не са се случили. Това е да възтържествува справедливостта и да има възмездие за всички извършени престъпления, както от периода от 1944 г. до 1989 г., така и след това. Никой не е осъден. Нито един от виновниците за комунистическите лагери не е наказан. Нито един не е осъден и за убийството на хилядите хора от българската интелигенция. Нито един от виновниците за ограбването на държавното имущество не е в затвора. Когато моята политическа сила беше на власт не бяха отворени досиетата и не беше изпълнено обещанието, че ще се търси възмездие от предишните управляващи за целия период между 1990 – 1997 г., когато стана най-големият грабеж на държавното имущество и на банковата система и на най-големите вкусни хапки от българската икономика. Е, аз се бях отдръпнал, въпреки че непрекъснато следя, чета, гледам новини, но това което напоследък става като че ли отново ще ме накара да се върна под някаква форма в политиката.

- Какъв ще е мотивът Ви?
- Демагогията, безсрамието и липсата на памет ще доведат отново на власт тези хора, които причиниха много бели на България през годините. Сега се създава нов проект на Първанов, който е ужким президент, но де факто ще стане ръководител на една от политическите сили. И всичкото това е, защото се разчита на слабата памет и особено на съзнателното промиване на мозъците на младото поколение. Защото ако имаме памет, ако обществото има нетърпимост към лъжата, така както имаше нетърпимост през 1990 г., няма да се допусне проектът Гоце да се приема сериозно. Спомнете си, че президентът Петър Младенов си отиде не защото е произнесъл една реплика, а защото излъга, че не я е произнесъл. Тогава обществото имаше нетърпимост към лъжата. А сега, години по-късно, започнахме да свикваме с лъжата и да я приемаме за норма. Всеки ден се лъже, всеки ден някой не изпълнява някакви обещания и това става част от нашето ежедневие. И след всички тези 10-годишни лъжи и задкулисни игри на сегашния президент той да се явява като чиста алтернатива, която ще „промени” страната към по-добро, това просто е върхът на измамата и цинизма. А това, че някои могат сериозно да го възприемат като политически субект и да го превърнат в реален фактор - това е още по-абсурдно.

- С какво се занимавате в момента?
- Подготвям медиен проект, с който да се опитам да се противопоставя на дезинформацията, късата памет и чалгизирането на съзнанието. В момента организирам архива си и търся форма, в която тези 100 часа автентични записи и истории могат да бъдат показани на хората и особено на по-младото поколение. От края на 1989 г. в продължение на три години с камерата си ежедневно снимах всички по-важни събития в София и в страната. Напоследък имах тестови прожекции пред млади хора. Показвах им автентични материали от различни събития от началото на промените. Видях как това предизвиква огромен интерес, защото те не са били родени тогава, а през последните години като че ли медиите се стараят младите хора да не научат какво точно се е случвало в началото на т.нар. преход. Колебая се какво да е заглавието на тази поредица. Може би ще е “Забравената промяна” или “Излъганите надежди”. Защото в тези материали се вижда огромното желание на хората за промяна и за справедливост. Желание, което не ги напуска и 20 години по-късно.

- Пазите ли кадрите си от пожара на Партийния дом?
- Да. Виждайки каква огромна провокация е това, реших да снимам само отвън и не влязох вътре. Освен това очаквах да ми се случи и най-лошото, защото представителите на спецслужбите бяха вътре. Това беше само един месец и половина след падането на Петър Младенов. Все още получавах заплахи за живота си, все още и аз, и семейството ми бяхме подлагани на огромен натиск. Но тогава снимах всичко, което се случва отвън. Голяма част от този материал влезе във филма на Малина Петрова “Приключено по давност”, заедно с много други мои кадри от лятото на 1990 г. Това е един много добър документален филм, който разказва точно за пожара на Партийния дом на 26 август 1990 г.и който най-после ще види бял свят след година и половина отлагане от предишното ръководство на телевизията. На 10 и 11 ноември от 21 ч. ще го покаже БНТ. Препоръчвам на всички да гледат този филм, защото там се вижда голямата манипулация, която беше извършена с хората. Ще се видят и част от кукловодите, които бяха в основата на повечето от събитията на първата половина на 90-те години и някои от кукловодите, които и до ден днешен дърпат конците на политическия и икономическия живот в България.     
http://www.imotinesi.com