До Г-жа Маргарита Попова - Министър на правосъдието Копие : Г-н Борис Велчев - Главен Прокурор на Р. България Копие : Г-н Цветан Цветанов - Вицепремиер и Министър на Вътрешните работи Копие : Инспектората към Министерски съвет Копие : Средствата за масово осведомяване П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н А Д Р Е С Гспожо Попова, По случай именния ден на „любимия” ни генерал – Петър Василев, приемете Нашите хиляди благодарности за грижите, които полагате да остане на своя висок пост, дори и като пенсионер – такъв „колос” на наказателно-правната мисъл на България. Убедени сме, че и Той скоро напълно ще Ви се „отблагодари” и сме сигурни, че Ви е изпратил картичка от крайбрежието на Испания, където празнува многобройните си успехи. Всички сме изключително доволни, че Вие вместо да го освободите още в края на миналата година, сега великодушно му разрешихте отпуска и възможност да се разхожда, като Контраадмирал с кораби и яхти по Средиземно море. Поздравяваме Ви и за това, че именно с Ваша „помощ” и подпис, Василев организира съмнителен конкурс и предвидливо издигна своята приятелка и душеприказчик – Галина Василева, за Началник на абсолютно ненужния – Отдел „Човешки ресурси”. В резултат на това, за всеобща радост бяха оставени по „работните” им места – всички пенсионери, назначени от Василев. Страшно са Ви благодарни и онези служители, които през настоящата 2010 г. навършват пределна възраст – 60 години. Вместо в началото на годината по решение на ръководството, същите да бъдат задължени да ползват десетките дни платен отпуск и сега да бъдат пенсионирани, тези „мили” хора бяха оставени да се спотайват на работните си места и в края на годината ще потърсят от Държавата освен по 20 заплати и парите за 150-200 дни – уж неползван отпуск!?! Това сигурно е една от Антикризисните мерки на Василев и неговото обкръжение ?! Ние сме възхитени и от другите негови мерки за борба с кризата особено, когато възложи на многобройните си заместници и крупни началници да извършат в името на Административната реформа – исторически „промени” в пенитенциарната система, като изработят и Ви предложат за одобрение – поредния манипулативно преработен и спекулативно допълнен вариант на Щатно разписание! Бурно ще Ви аплодираме, когато без забележки приемете научния труд за управление на човешките ресурси – Щатното, което е продукт на творчески колектив на Главната дирекция, съставен от доказани юристи, широки специалисти и дълбоки професионалисти. Въпреки своите тежки административно-управленски, психически и морални деформации, тези хора са в състояние да убедят всички, че законите се четат и прилагат, както Дявола – Евангелието ! Поздравления и на всички от Министерството на правосъдието за невероятния „успех”, който постигнахте – с назначаването за началник на най-големия затвор в България на Митко Димитров, придобил популярност и като – Велинградския зет. Пожелаваме Ви в най-скоро време сама да се убедите, че този „достоен” син на Старозагорската мафия е за системата – престъпник от ново поколение. Докато другия Велинградски зет – Емил Маджаров, като зам. главен директор и от Ваше име – се саморазправя и тормози служителите, Митко Димитров „гърби” затворниците и ги изнудва за пари. Въпреки своите забележими интелектуални и професионални дефицити, Димитров може да изненада всеки представител на правоохранителната система, със своите елементарни, но доходоносни корупционни практики, за някой от които ще стане дума в това изложение. Министър Попова, Ние се срамуваме от горепосочените служители и кръгове около тях, но сме изненадани, че се ползват с Вашето доверие и внимание !? Предоставяме Ви да изберете – как ще „работите” с тях, а Ние ще запознаем останалите Институции с една част от проблемите на затворите в България. Приемете Нашите Дружески Поздрави ! Уважаеми Дами и Господа, Призоваваме Ви да изпълните своите Конституционни задължения и да се възползвате от правата, които Ви дават законите в България, като разследвате и пресечете процесите на корупция, които от години се развиват в управлението на затворите в страната. Ще Ви информираме на този етап за няколко такива случая, един от които се отнася за лишения от свобода – Красимир Стоянов Къртев, който понастоящем „изтърпява” присъда в размер на 15 години лишаване от свобода, но в затворническото общежитие в Кремиковци. Лицето е родено през 1969 г. в гр. Пловдив, като последната му адресна регистрация е в с. Радиново, обл. Пловдив. Красимир Къртев е най-малкия от шестте деца на фамилията, като Димитър е най-големия от всички, мозъчният им началник и кмет на село Радиново. Той притежава много земи в Пловдивска област, рибарник с бунгала в Батак, а синът му – Стоян в момента строи хотел във Велинград, където често гостуват нашите зетьове – Димитров и Маджаров. Христо е другия брат, който е запален ловец и покрай организацията на ловните излети е личен приятел с настоящия съдия във ВАС – Марио Димитров, който е и бивш зам. министър на правосъдното министерство. Пламен е четвъртия брат, който се занимава с огромната кланица и колбасарския цех в с. Радиново, където работи неговата съпруга и жената на Красимир. Бизнеса в кланицата и цеха е много сериозен и там работят около 120-150 човека, където ежедневно се колят по 300 глави добитък а продукцията се изнася за цяла България. Това дава възможност на братя Къртеви да поддържат тесни контакти с полицаи, прокурори и съдии, от което придобиват чувството и за недосегаемост. Такъв е примера, когато през 1999 г. Красимир Къртев и двамата му братя похитили бизнесдама от Тервел, с която имали неуредени финансови отношения и я затворили в свинарниците на с. Ягодово. Своевременно бил подаден сигнал за отвличането и полицаите заловили на място похитителите, но върху тях се установява, че е оказан силен натиск от полк. Илиян Йорданов – тогавашен директор на РДВР гр. Пловдив, като разследването се опорочава и делото спира. Едва през 2002 г., когато Главен секретар на МВР е г-н Бойко Борисов се разкрива истината. Военните следователи се натъкват на редица нарушения, изразяващи се в липса на документи и веществени доказателства, липсвали част от направените снимки а една част от докладните записки е фалшифицирана. Като капак на всичко, Следователят по делото признал, че е получил скъпа ловна пушка – подарък от братя Къртеви ! Техния благодетел – полк. Йорданов е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от НК. Пловдивския месарски бос Красимир Къртев в момента изтърпява присъда за това, че през 2001 г. в съучастие със своята охрана на цеха в с. Радиново, са се съвкуплили с лице от женски пол, като са го принудили със сила и са извършвали непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като деянието се отличава с изключителен цинизъм. Има се предвид, че през същата година в цеха на Къртев постъпва на работа туркиня, която след един месец е „хваната” в кражба от охраната. Къртев и двамата охранители цяла нощ брутално изнасилват жената, подстригват косата до черепа и сутринта, когато идват работниците е пусната на „свобода” ! Начало на наказанието е от януари 2005 г., когато Красимир Къртев е настанен в затвора гр. Пловдив, където силно се сближава с наркодилъра – л/св Ангел Христов Личканов. Двамата развиват активна дейност по внасяне и разпространение на наркотици в затвора. Това налага двамата да бъдат преместени, съответно Къртев в ЗО „Кремиковци”, а Личканов – в затвора гр. София. Къртев веднага е изведен /назначен/ на външен работен обект в Комбината. През 2008 г. е преместен на още по удобен за нерегламентирани свиждания и разпространение на наркотици – външен обект на гара Яна. До закриване на предприятието „Полисхарт”, Къртев няма оплаквания от „тежката” си присъда. През пролетта на 2009 г. Къртев започва да търси всевъзможни начини за да получи домашен отпуск, но безплатно! Тогавашния началник на затвора гр. София – Милети Орешарски и началника на Общежитието в Кремиковци – упорито му отказват !? От 01.06.2009 г. обаче влиза в сила новият Закон за Изпълненине на Наказанията и Задържане под Стража /ЗИНЗС/, който дава великодушната възможност на Главния директор на ГД ”ИН” да има право да разрешава отпуски и най вече за бизнесмени, като Къртев. Моля да отбележите, че неправомерно е изготвено предложението за наградата от – Митко Димитров, който по това време е бил началник сектор „Режимна дейност” в ГД ”ИН”, не е имал представа от поведението на лишените от свобода в Софийския затвор, още по-малко в ЗО”Кремиковци” – където до този момент Димитров дори не е стъпвал, като по този начин е изпълнявал нечия поръчка – за пари. Един месец след влизането на ЗИНЗС в сила, и след предложението на Димитров, л/св Красимир Къртев става първия затворник на строг режим и в общежитие от закрит тип, който е награден с 5 дни домашен отпуск, след заповед на Петър Василев. През есента Милети Орешарски е изгонен за много други далавери и Къртев започва да се интересува по законен ред /не срещу заплащане/ да излезе срещу новата 2010 г. в отпуск. Срещу Коледа, ръководството на Общежитието в Кремиковци изготвя предложение на Къртев за други 5 дни домашен отпуск. Обаче Митко Димитров има големи банкови заеми, често си сменя автомобилите, поддържа дългогодишна извънбрачна връзка, има нови апетитни оферти в тази връзка от настоящите му подчинени служителки, а и графика на неговите екскурзии в Европа – постепенно се сгъстява. Всичко е свързано с пари, които Къртев не желае да плати, поради висока „тарифа”. Димитров еднолично и неоснователно отказва на затворника Къртев, вероятно като „възпитателна” мярка!!! да ползва отпуск през коледните празници. Къртев си взема поука, „превежда” парите по време на ловен излет и О, Чудо ! На 11.01.2010 г., напълно необяснимо и излишно, Митко Димитров е променил своето решение за отказ и счувство на умиление разрешава уговорените 5 дни домашен отпуск ! Неведоми са пътищата Господни ! Както вече споменахме Красимир Къртев и Ангел Христов Личканов не само, че имат дългогодишни „плодотворни” контакти, но и дъщерите им учат в един клас и през м. Май 2010 г. – са Абитюриентки. По този повод, се изготвя законосъобразно предложение на Къртев за 5 дни домашен отпуск, който с наивната надежда си мисли, че ще се размине с някакви услуги. След категоричното предупреждение на Димитров – за отказ, парите са платени и на 23.05.2010 г. Къртев е вече на Бал. За Ангел Личканов, само преди няколко месеца се говореше в затвора, че неговите хора са получили от каналджиите на друг лишен от свобода Али Хикмет Юксел – турски гражданин от Истанбул, около 50 килограма !!! хероин. Личканов е договорил с Али Юксел да му даде 250 000 Евра, които да вземе в заем от л/св Будимир Куйович. Стоката е дошла, парите ги няма и сега Личканов трескаво организира продажбата на наркотика за да няма фалове и трупове. Личканов е приятел на Свилен Чичев – изпълнителен директор на ДП ”Фонд затворно дело”. Той е ходил на лов на Острова към затвора гр. Белене още през 2002-2003 г., когато там началник беше Чичев, а зам. министър на Правосъдието – вече не си спомняме за кой ловец става дума. Същият обаче сега е близък приятел и бивш колега на човека, който назначи Митко Димитров за началник на затвора. Може и да има някаква случайност но е факт, че през м. Юни 2010 г. – вътрешната Комисия при Софийския затвор, след формално отсъствие на Митко Димитров е предложила за УПО /Условно-предсрочно освобождаване/ и Ангел Личканов. Съзнавайки, че номера няма да мине, Комисията е предложила, като „резервен” вариант, Личканов да бъде настанен /преместен/ в ЗО „Казичане”. Магистратите отказват УПО на Личканов, но извеждането му на външен обект в Казичане е – сигурно, което ще му даде възможност да си продава хероина без проблеми ! По време на престоя си в Софийския затвор, Ангел Личканов поддържаше много близки отношения със социалната работничка – Наташа Ванкова. Същата е доказано известна още по времето на работата си в ЗО „Кремиковци”, с безразборните нерегламентирани контакти /ако щете и интимни/ с лишени от свобода , за което е и наказвана. Това се подтвърждава от факта, че през последната календарна година в затвора гр. София активно действаше един от каналите за внос на хероин, като изпълнител беше л/св Росен Маринов Георгиев - „Бразилеца” от 12-та група и отрядния ръководител на групата – Наташа Ванкова. Нейната стая в корпуса на затвора се беше превърнала на депо за доставка и разпределение на внесения наркотик и други неразрешени предмети. За прикиритие, Ванкова беше уредила Росен „Бразилеца” да бъде избран за „кмет” на групата. Всички знаеха за „канала”, само ръководството на затвора се правеха на юристи, като повтаряха – липсват доказателства ! Защо ли ?! Ангел Личканов, като предвидлив и умен престъпник добре знаеше, че това няма да „продължава вечно”. На него му трябваше и „доверен” човек в Пробацията, за бъдещи и настоящи колеги от организирани престъпни групи, които плащат. Той „инвестира” във Ванкова, като чрез Свилен Чичев, на когото съпругата „случайно” но доскоро беше там Началник, уреди преместването на баба Наташа – на стратегическо място ?! Основателно ще попитаме – ами къде е тук „мястото” на зам. главния директор и Велинградски зет – Емилчо Маджаров, с неговите нескончаеми и неприложими Програми за подпомагане на затворното дело, от които в крайна сметка се облагодетелства той лично и си сменя т.н. любовници периодично ?! Росен „Бразилеца” след като беше „случайно” разкрит, Митко Димитров тактично го премести в Кремиковци, където се „сдушиха” с друг лишен от свобода – Анатоли „Ухото” и създадоха нов канал за наркотици. В основната Концепцияна на Главната дирекция, за управление на затворите са залегнали методите и начините за нарушаване и заобикаляне на законите в Страната !? Освен това, трябва всячески да се пречи на Полицията и да се проваля Държавното обвинение – Прокуратурата. В подкрепа на това твърдение ще Ви предложим „простия” пример с л/св Петър Янев Михов, който през м. Май 2010 г. постъпи в затвора гр. София за изтърпяване на наказание от 7 години лишаване от свобода. Осъденият има първоначално определен от съда „Строг режим” в затвор от закрит тип. В ГД”Изпълнение на наказанията”, малко след това постъпва искане от Върховна Касационна Прокуратура – л/св Марио З.Б., л/св Петър Михов и л/св Валентин О.Х. – да бъдат преместени в друг затвор, тъй като в Софийския затвор са настанени 15 обвиняеми лица по делото на Златомир Иванов Иванов /Златко „Баретата”/. Първоначално споменатите трима затворници се оказва, че са основни свидетели по делото срещу Златко „Баретата”, което създава предпоставки за конфликти между двете групи и застрашава безопасността на лицата и сигурността на затвора. Предвид на това, още през май тримата свидетели са преведени да търпят своите наказания в затвора в гр. Бобов дол. Вероятно л/св Петър Михов не е могъл да устои на сериозна финансова оферта за промяна на своите показания в предстоящия процес и още през м. Юни 2010 г. отправя молба с искане на лишения от свобода – да бъде настанен в ЗО „Кремиковци”, с оглед запазване на контактите със своите близки, които живеят в с. Врачеш, общ. Ботевград. По молбата е извършена формална проверка и в нарушение на ЗИНЗС е издадена Заповед № Л – 5253/23.06.2010 г. за преместване на Петър Михов в затворническо общежитие от закрит тип „Кремиковци”, което е пак към затвора гр. София. Лесно може да се установи, че въпросното общежитие е за лишени от свобода – нерецидивисти, а от картона на Петър Михов е видно, че същия е рецидивист, т.е. осъждан е и друг път. Въпросната заповед е подписана от - За Главен Директор – Пламен Костадинов, като за хора от неговата раса един стар професор казваше „Българио, Българио – прибери си Вересиите”! Ще допълним само, че Михов в Кремиковци попада в пресата на други двама видни членове на групата на Златко, които са там с влезли в сила присъди по други престъпления. Това са : Даниел Кръстев /Дани Руснака/ и Юлиян Зашев. Умоляваме Господин Велчев, да попита наблюдаващия прокурор за Кремиковци – Виктор Иванов, при толкова много и различни нарушения на законите – Къде зяпа, или и Той лапа ?! Ще му подскажем още един сюжет за малък разказ : Сега в затвора гр. София постъпи неправомерно предложение от социалния работник на Кремиковци – Иван Николов, с което е предложен за УПО /Условно Предсрочно Освобождаване/ - л/св Неждат Сали Сюлейман, осъден по чл. 321 от НК. Затворника има отрицателна характеристика и служителя Иван Николов – НЕ Е социален отговорник на групата, в която се намира лишения от свобода Сюлейман. За „наблюдаващите” прокурори ще припомним, че това е същия социален работник, който три пъти беше предлагал за награда със свиждане /дори и 24 часово/ убиеца л/св Павел Петров Петлев, по време на което влизаха проститутки /дори и непълнолетно момиче/ в Общежитието!... Това момче е от „кръга” Безден – на Свилен Цветанов и пенсионерите Ангел Трайков – негов баща и Масона – Димитър Райчев и също, като тях е изключително корумпиран. За проверяващите ще добавим само, че брата на Неждат Сюлейман е състудент с все още зам. началника на Общежитието в Кремиковци – неизтрезняващия Веселин Гогов, за който има порой от сигнали за корупция, но неговия покровител Пламен Костадинов – грижливо прикрива всичко.

Май всички трябва да ги почистим .Нас си чака!