САНАТОРИУМ
Не зная точно,
но съм убеден. Аз съм оръдие
на воля нечия неумолима.
Не питам зла ли е или добра,
аз знам-добра е.
Не мога
и не искам от нея да избягам.
Защото
тя и аз сме неделими.
И тя е смисълът,
а аз ръката,
която
пътя на децата ще покаже.
Която мен самия ще накаже
ако сменя за шепа прах
безплътната посока.
и ако спра да опрощавам
на враговете си вината.
Защото
как бих могъл да спечеля
децата им за новото?
Ужасно
глупаво
и
нелогично
за
простата
механика
на
времето.
А времето стои.
Не се променя.
Променяме се ние.
Слава Богу!
Защото
иначе
какъв е смисълът
за съществуване?!
Съмнения и страхове,
задръжки и пороци
не ми попречиха
да преоткрия в себе си
частица здрава плът.
Това ми стига засега.
Да вярвам-
С мене не започва
и не приключва кръговратът
на нещата.
Смъртта
е
само
санаториум
за
кратката
ми
биография.
Август 1989 г.
ЦСЗ