Източните гурме специалитети са предизвикателство за всеки кулинар
Японската кухня не прилича на никоя друга в света. За жителите на азиатските страни тя носи почти същата символика, както френските кулинарни специалитети за европейците. Тайната й се крие във внимателния подбор на съставките, естетиката на поднасянето на всяко ястие, а също и в отношението към отделния продукт. На масата се поднасят само най-добрите дарове на земята и водата – те единствени имат честта да бъдат споделени на трапезата, а главната задача на майстора-готвач е да съхрани техните първоначални свойства. Основното правило на японската кухня е не „Сътвори”, а „Намери и разкрий”. Никой не може да си съперничи със създаденото от самата природа. Всяко излишество по отношение естеството на продукта се смята за варварство.

Важна част от японската кулинарна традиция е изкуството на сервирането. Не случайно японската кухня понякога е наричана „играчка за възрастни”: японецът се харни с очи, за него е особено важно оформянето на ястията. И друга уникална особеност има японската кухня – приготвените храни задължително  символизират годишните времена. Японците вярват, че всеки сезон ги дарява със своите специфични деликатеси. Съответствието на сезона, както и свежестта на всеки продукт се ценят повече, отколкото самото приготвяне на ястието. От особено значение е и количеството поднасяна храна.

За разлика от нашата традиционна кухня, която приветства изобилието и разточителството на масата, порциите на японците са достатъчни, за да се избегне пресищането. Японците харесват, когато на масата си имат голям брой храни в малки порции. Класическата аристократична трапеза се състои от 15-20 вида ястия. Друга характерна черта е, че поради неголемия брой морски дарове (които са основната храна), японците нямат понятие за „основно ястие”.

Освен това не делят трапезата на първо, второ, супи, горещи блюда. Има начало на трапезата, среда и край. Обедът например може да започне с всяко ястие. Затова пък зеленият чай е задължителен елемент от всяко обедно угощение.
Като островна държава, Япония се прехранва основно с морски продукти. Затова е естествено на трапезата да преобладават различни видове риба и морски дарове. Към тях ще прибавим и водораслите и морските треви. Любимо ястие за всяка празнична трапеза е суровата риба – от вида, който е най-вкусен през сезона или в дадената местност.

Тук трябва да отдадем почит към традиционното сашими (сурови парчета тънко нарязани морски дарове, които се сервират със соев сос смесен с уасаби или джинджифил), както и любимото в цял свят суши, приготвено от сушимеши - прясносварен ориз, смесен с оцет и морски дарове,  поднесени с люто уасаби Особено място в японската кухня заема деликатесът фугусаши, приготвен от фугу (изключително отровна риба-балон). Това е много красиво и уникално по вкус ястие, което се поднася от най-изкусните майстори готвачи. Да се яде и приготвя фугу е все едно да се играе на руска рулетка: достатъчно е по време на обработката на рибата да се разлее и капчица от смъртоносната отрова, краят на изкушения гурман ще настъпи мигновено. Японците бранят любимото си ястие с пословица: „Който яде фугу е глупак, който не яде – също”.

Задължителен елемент от японската кухня е оризът – укрепващ тялото и позхранващ ума. В Япония се отглеждат 44 сорта ориз. Местните ядат ориз поне по два-три пъти на ден, като правило в малки порции и без подкправки. От ориз се приготвят и
традиционното саке (16-18°), японската бира и сетю (доста силна напитка, наподобяваща водка). Под влияние на китайската кухня японците приготвят ястия и от различни видове месо – говеждо, свинско, пилешко. От китайската кулинарна традиция са заимствани ястия, приготвени от боб и соя, както и присъствието на много и разнообразни зеленчуци.