Отдавна не бях срещал,мамино детенце,задъхано и развеселено към баирите да тича,с майчина заръка непременно да ги покори.Радоста голяма от къде ли е дошла?От казармата чудесна оптимизъм лъха на талази.Бягства чести, нищо лошо?Смях.За други бе дисципа тъмен! А черни роти,робски труд,това сигурно било е сън! Няма ли елементарен срам човешки?Да живееш в чужди дом и домакините на ред да учиш,присъщо е на духом нищи люде.И да не работиш мами,ти перото грабвай и пишшшшшш......,нека другите да влачат човешкото тегло!