Любовта изглежда е безкрайна,неповторима и дълбока,когато се преживява осъзнато.Платоническата обич е повече интелектуално усещане.Тя няма нищо общо с истинската любов,по скоро е неосъзнат родителски комплекс.Съкровищата,които човек усвоява при реалната обич са невероятни.Естествено за това допринася любимата и нежна жена.Много поети описват на дълго и широко,как жената била загадъчна и непознаваема.Това се случва само,когато чувствата не са развити и не могат да преживяват радоста,която блика между двамата влюбени.Човек имащ развита мисловна функция,обикновено е с примитивни чувства,което решително пречи да изпита щастието,което е намерил.Чувствата оживяват и стават пълноценни,след много упорита борба и почтени усилия.Любов без чувства осъзнати е бедна.Любов без мисъл развита е мрачна.Във всички случай обаче ЕДНА жена е желана и неповторима! Тогава светът става слънчев,сигурен,щастлив и радостен.От всякъде се носи и ни залива музика вълшебна и желана.

Щастлива е жената, предизвикала това вълшебство в душата на един мъж...

Щастлива е жената, предизвикала това вълшебство в душата на един мъж...