Който може да мисли и разсъждава лесно стига до заключението,че любовта е състояние а не действие.От това следва,че нещо ни се случва без усилие от наша страна.Една от основните причини е родителският комплекс,страдащият е обесилен поради неговата свързаност с родителя.Любовта е естествен наркотик,тя ни спасява в страданието,като ни представя приказни неща.Това е подходящо за човек,който няма сили да предприеме нещо реално и действено.Когато сме в състояние да обичаме,разбираме огромната разлика между тези две чувства.При обичта по наблюдателният ще забележи енергийният център,който задейства чудния процес и предоставя управлението му в наши ръце.Вече ни става ясно какво е да обичаш,действието и решителноста са безусловни.Докато при любовта всичко протича като спасителен сън,нещо хубаво ни става и ни закриля,и ние при всеки провал и страх се скриваме там и чакаме някого.Който най често просто не знае,че ние съществуваме.....

буен поток. Спусках се стремглаво по склона. В дърветата се удрях, скалите исках да отместя, нови пътища исках да проправя. Падах, ставах, издрана, наранена, и пак упорито продължавах, ненаучила уроците на съдбата. Твърдоглаво отстоявах грешките си, дори пред себе си не признавах...
Сега съм спокойна река - укротена. Бавно и щастливо пътувам към морето, наслаждавам се на всеки миг. Чакам с радост всеки изгрев за да прегърна Слънцето и до залез да се топля на лъчите. Благодарна (колкото и да не харесваш тази дума) съм ти за всичко, което направи...

е гoлямо,стига до цунами,помита всичко,влага блика от скали гранитни.На хоризонта красота и грациозност,видима зрялост нежно отстояват.Благодарността задължава.Изглежда още не мога да преодолея усещането за задължение.Обичам всичко идващо от Мила-та ми рожба.