Постинг
04.03.2007 08:42 -
Срам
Автор: platttonnn
Категория: Технологии
Прочетен: 2431 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2007 09:13
Прочетен: 2431 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 04.03.2007 09:13
Несигурност в себе си с известна социална чувствителност.Това е украшение за човека особено за нежният пол понеже събужда съпричастие,внимание и някакво обожание.Така е когато е в размери,който могат да се овладяват в дадена ситуация.Ако е нещо което ни обърква,сковава или парализира,това е вече проблем,който трябва да се реши.Нито един срамежливец не признава,че е такъв.А това е един от спасителните изходи,да намерим сили и да заявим своята мъка.Използвам тази силна дума защото,това смазващо чувство е съсипало безброй добронамерени хора.Страдащият не може по никакъв начин да прояви своите способности.В зависимост от темперамента,той ще показва агресия или аутизъм-дълбоко отчуждение.Агресивните хора са или срамежливи или страхливи,нещо което обаче те не осъзнават.Защото нашият мозък притежава огромни възможности,една от тях е да ни манипулира,когато силно страдаме от нещо той отклонява вниманието ни към нещо далечно,а много често и към неговата противоположност.Това се онагледява когато виждаме някой,който избива комплекси.Ако човек не изучава психология,трудно може да разбере,защо всичко,което е несъвместимо със съзнанието не бива допускано до него.Амбивалентноста по отношение на родителите е един такъв пример,тя означава едновременно обич и омраза,едно от двете чувства бива изтласкано.Но изтласканото не ни напуска изобщо,то само остава извън обхвата на съзнанието,и по точно в лично несъзнаваното.Болшинството хора в голяма част от ежедневието живеят несъзнавано-инстинктивно.Така ставаме свидетели на парадоксални сцени.Големи деца,които искрено заявяват,че обожават своя родител го измъчват най изобретателно-налагат му свойте мерки и представи за нещата.Така се реализират изтласканите неща без да го желаем......
1.
анонимен -
Ами!
12.03.2007 11:31
12.03.2007 11:31
Аз съм много агресивна, но не съм срамежлива, нито пък страхлива! И напълно го осъзнавам, и са ми го казвали.
А за децата е друго -
"Тате госпожо псува мама, та аз няма да псувам даскалките"
"Омръзнахте ми вече та аз мама по рядко я виждам в къщи, все работииии.... и яж каквото има в хладилника"
и.т.н.
Поздрав!
цитирайА за децата е друго -
"Тате госпожо псува мама, та аз няма да псувам даскалките"
"Омръзнахте ми вече та аз мама по рядко я виждам в къщи, все работииии.... и яж каквото има в хладилника"
и.т.н.
Поздрав!
Те не се срамуват от нищо, те са "оперирани" от това чувство. Как ли е станало така? И защо са толкова "дебелокожи"?
цитирайрадвайте се,но от къде ви е агресията? А за това,което пиша трябва доста да се потрудите за да го проумеете.Освен съзнание има несъзнавано,за процесите там са вещи само напреднали психолози.Това което вие осъзнавате е малка частица от океана на несъзнаваното.
цитирайТе не са за завиждане.Всеки си има свойте проблеми,на едни им личи на други не.Това е дълга тема,типовете хора имат различна нагласа,интроверти,екстраверти.......,в някой постинги имам щрихи за тях,ако ви интересува повече питайте ще ви насоча.
цитирайВинаги съм си мислила , че агресията е проява на неосъзнат страх или слабост.Не съм психолог но от това което имам като практика в общуването си с хората съм стигнала до този извод.Що се отнася до несигурноста в себе си , всиеки има своите моменти в които си задава въпроса това по силите ми ли е?И е добре да знаем приблизително отговора , защото прекалената самоувереност може да ни изиграе лоша шега.Не е зле да си признаваме когато сме слаби.Поздрав
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол