Обречен бях и скитах на посоки,
надежда мила, крепеше ме едва,
живях кошмарно,от сън до сън,
светлината бягаше от мен.

Очите уморени,се втренчиха в теб,
избухна вик мисловен,родена в щастие,
а хваната в капан,излъчва радост,а живее мрак,
притихнала в свойта мъка,мистика без хоризонт.

Аз видях най нежната жена.
Срещнах най красивата жена.
Почувствах най сладката жена.
Докоснах най чаровната жена.
Жената дала МИЛ живот на мен.