като вас! Има четири основни психологически функции,мислене,чувстване,усещане и интуиция. Мисленето и чувстването са врагове,когато работи едното другото трябва да е изключено,иначе става хаос. Човек с развито мислене има примитивни чувства-и обратно-куриозното е,че тези хора се имат за свръхчувствителни. Все едно хората с диференцирано чувство да се оплакват от свръхмисловност. Мисленето им е непознато,дори казват,че няма такова нещо! Радостното е,че може да се развие и втора функция,освен водещата,но трябват усилия и подходящи познания. Знаете ли защо не се оплакват,тези които не могат да мислят,а само ние,които имаме проблем с чувствата? Първо мисленето е духовна категория и при един груб материализъм,само изнурява притежателя си. Докато чувството е оценъчна функция и това доста улеснява хищният характер,прави го спокоен,хладен,пресметлив,бъкел не разбира но интереса си знае!

щастлив е който мисли и нещастен, който чувства!?

е този,който търси щастие. Нещастен е,който очаква повече от това което заслужава.

и всички да са много щастливи...

цитат: "Бях като вас" - а сега какъв си, кажи ми молям, ако искаш естествено :-)

за norman,аз съм интроверт с диференцирано мислене,и естествено чувствата са ми примитивни.Последните двадесет години-поради нормализиране на книжният пазар-ми позволиха да напредна в самоопознаването. Това е норман разбрах,че не съм толкова велик колкото очаквах,с една дума овладяване на комплексите донякъде.....

"Докато чувството е оценъчна функция и това доста улеснява хищният характер,прави го спокоен,хладен,пресметлив,бъкел не разбира но интереса си знае!"- напълно вярно, изпитано на практика.

platttonnn, ако добре съм разбрала, ти си се приближил до нивото си на некомпетентност :)))))

Пак ме възхити с коментара си.
Колко свежо мислене, скъпа непозната...
Платоне, пишеш страхотно.
Поздрави.

Мисля, че човек който осъзнава света в самия него е по скоро екстраверт. Т.е. живее и се развива на нивото на своите възможности - интелектуални и физически, а не под това ниво което е типично за интровертите.Последните от своя страна са по скоро осъзнати само за елементарните си физически и духовни потребности. А примера на Цецка е добър, защото когато човек твърди, че нищо не знае това означава само че се е разгърнал по широко в спиралата на познанието. Нейния цитат е от книгата"Ударно издигане". Ако те вълнуват тези теми можеш да прочетеш книгата на Мадлен Алгафари"Вяра". Поздрави:))

Аз знам,че не знам. Обикновено се казва ниво на компетентност.

Тези две понятия човек започва да ги проумява едва след изучаването на трудовете на К.Г.ЮНГ,и още по добре като овършее книгата му- Психологически типове. Мадлен се занимава с тестове,аз с дълбинна и практична, аналитична психология.

Всъшност не става ли дума за противопоставянето на аналитично и интуитивно мислене? Според мен проблемът с чувствата не е в това че не ги изпитваме, а в това че не винаги ги разпознаваме, т.е. не винаги си даваме сметка какво изпитваме и кое наше чувство мотивира мислите и поведението ни.

При мен има борба между мислите и чувствата. Понякога искам да спра да мисля. Понякога искам да спра да знам. Знание=мъка. Глупавите не са ли по-щастливи? Може би, защото се отдават на чувствата, а не на мислите.

Имала съм такива приятелки и впоследствие колежки (последствието сама съм си го докарала:). И каквито са уж оправни в живота, в работата за нищо не стават, защото мисленето им е като физическо усилие! И не е била със "спокоен,хладен,пресметлив" нрав ,но наистина "бъкел не разбира но интереса си знае!"
Точно описание!