Едно дете сръдливо, изплашено и диво,
баща си не послуша и своя път пое.
С душа дълбоко наранена и дух неукротим,
се спусна в мрака непрогледен и трънлив.
А там блестяха образи лъжовни, заели театрални
пози, очакващи поредната награда.
Така в устрема си горд, със своята наивност и изпепелени
чувства, мъчително дълбаеше в свойта мъка.
Дните бяха - дни лъжовни, не с чужда помощ.
Мигът прогледен,  бе стъписващ и ужасен,
а героите, жалки твари.
Скована, изстрадала  душа, измъчено се вгледа,
в сърце туптящо, залиняло и ревящо, всичко се изгуби.
Умът посока даде, нещо близко забеляза, искра се появи,
живот не свършва лесно, добро и зло заплетоха се мигновено,
красиво заблестяха обич,  топлина. Красотата в миг се върна, но често
мракът непрогледен и неосъзнат, отново иска да ни смачка.
Но след мрака осъзнат, идва чудна светлина, тя е стопляща и цветна.

Не исках да се изразя така. Всъщност е хубаво и вярно за мен.

щастие,Бог е велик.