В последните дни медиите у нас гръмнаха с новината, че в интернет се продава съвсем нов вид дрога.

Става дума за I-Doser – програма с нискочестотни аудио-файлове - между 3 и 30 херца. Научно е доказано, че тези честоти могат да въздействат на мозъка, като го настройват на определени вълни.

Важно е,  че в основата на принципа на действие на новата дрога е, че тя се възприема бинаурално – различни звуци влизат в двете уши, което значи, че задължително трябва да се приема със стереофонични слушалки.

Специалистите казват, че е напълно възможно звуците да ни въздействат, като довеждат организма до психо-физическо състояние, близко до това след прием на химическите наркотици.

Откритието се описва малко хиперболизирано като “новата дрога”, макар ефектът на бинаурланото въздействие върху мозъка да е открит още през 1839-та година от Heinrich Wilhelm Dove и отдавна да се използва за лечение и релаксация.

Ефектът на I-Doser варира както като интензитет при различните хора, така и като реакция на организма в зависимост от звуците.

Според официалния сайт на компанията-разпространител новата дрога дори може да замести химическите наркотици, но само при условие, че звуците ти влияят.

Защото се оказва, че има три групи хора – податливи към бинаурални тонове, неподатливи и такива с естествен имунитет срещу подобни въздействия.

Разбира се, с голям ентусиазъм пробвах безплатната доза. За целта се проснах с добри слушалки пред компютъра, инсталирах аудио-програмата, която се препоръчва за приемане на новия формат дрога (.drg), притворих очи, отворих уши и 35 минути се опитвах да се надрусам с екстази.

За половин час усетих следните неща:

-изтръпване на крайниците (което можеш да си обясниш и с неподвижното положение)

-лек световъртеж и желание да полегна някъде в офиса

-чести визуализации на звуците – по-точно представях си как звукът минава между двете ми уши (очи), заради специфичното преместване на тоновете – подобно на плъзване на ръка по пиано – нагоре и надолу.

-чувах основни звуци и други – на втори план, които слухът ми разпознаваше по-скоро като шумове, почуквания и удари по инструменти, подобни на перкусии, но с богат обертон.

След последния звук (35-тата минута) тайно от Красита се зарадвах, че съм си починала, но последното, което исках е да ида на парти и да се сцепя от танци.

Май се оказа, че съм от хората с вроден имунитет към аудио-екстази.

От I-Doser обаче твърдят, че ако си от групата на много податливите на такива, е възможно интернет-наркотиците дори да заместят и излекуват зависимост към химическите субстанции.

Лошото е, че най-вероятно цената на това лечение ще е.. нова зависимост.

Да – оказва се, че новата дрога, въпреки че все още е легална, може да те зариби, също като "добрите стари спринцовки". Затова, като опитни дилъри, създателите дават една-две дози безплатно и ако прецениш, че ти въздействат, ще трябва да си плащаш за всяка следваща - по 5 евро на звуков файл.

Създателите твърдят също, че звуците предизвикват различни ефекти, сравними с влиянията на различните наркотици – марихуана, екстази, пейот, кокаин, алкохол и т.н.

Въпреки това масовата истерия около последния измислен начин да се надрусаш ми се струва малко пресилена. Сигурно заради имунитета...