Психиката е устроена така,че ражда съзнанието само чрез болка и страдание.Разбира се до  степен,която  стимулира развитието,над прага на поносимото ни изпраща в страната на безумието.Затова страдалите са така съпричастни и разбиращи хората в беда.Легенда е това,че израстналите в добра среда и възпитани с обич са отзивчиви и състрадателни. Заблудата идва от това,че те мигновено се притичват на помощ на пострадалите.А това се случва по простата причина,че те се идентифицират с жертвата и щом открият,че това не са те мигом се оттеглят равнодушно с тайнствено доволство.Така наречените лоши хора,са такива заради това,което им се е случвало. А то не е било никак хубаво. В такива случай влиза в ход несъзнаваният механизъм за изтласкване,това води до затлачване на личното несъзнавано с много тежки съдържания.От там започва преноса,който винаги е несъзнаван,следствие на което ние се дразним от външни неща,който всъщност са в нас.Там е разковничето за проглеждането и израстването.Всичко,което ни ядосва навън-в другите,от там са кавгите-всъщност е в нас.Осъзнаем ли тези факти,обхвата на съзнанието се разширява и ние контролираме положението.Защото неосъзнатите неща са извън власта на аза,факт е,че сме роби на гнева.Когато се активира несъзнавано съдържание-от някаква асоциация-ние вече не сме ние а то.Докато не разберем горното ние сме в капан и с основание сочени като лоши,темерути,черногледи,расисти,мразители и най важното непрестижни.