Не познавах себе си,бях див,бях отчаян,не разбирах околните,не знаех що е обич,,утеха....възпитание,само исках,но не знаех какво. Забележете живях по времето на КОМУНИЗМА,те  ме наричаха  хулиган,със западно влияние,а техните деца учеха на запад, обичах да нося коса и брада,за тях всеки свободен духовно човек беше неудобен,и ме направиха враг,без да съм вражески настроен Лъжеха ,че искам да мина границата -щеше да им е лесно  да ме застрелят,за подобни геройства даваха на проявилите се,награда.За сведение лежах петнадесет дена,можеше и педесет лева,това е за определени хора,гадно нaли,те правеха законите за тях. Какво ще кажете,аз работех като хамалин за пет лева на ден,а те са взимали хиляда и двеста лева за храна,всеки ден дрънкаха за равенство,безподобно двуличие. Ето моята вина,казах,че Рейгън,правилно е наложил ембарго на добрия съветски съюз. Все пак това е хиляда девестотин осeмдесет и първа.............

Минали трагично, но всички бяхме там и затова може да се нарече "Закъснял гняв" Животът се промени и... мисли за бъдещето.