Бях пронизващ,ураганен вятър,бях смразяващ студ,бях всепомитащо цунами,бях слънчевата топлина,бях едър дъжд,бях спокойната вода,очаквано родих се,оказах се човек в горещо,беззащитно тяло, всичко в миг се промени,когато съзнанието се прояви. Някой движи ни напред,като нужен авангард,тялото използвайки за цели непознати нам. И колко хубаво е да си всичко,а не човек самотен,страхуващ се от път неясен и смисъл непонятен. Да бъде всичко, в пътя ни от други предрешен. Гали ме око на нежното торнадо,подхвърля ме към светове далечни..................

"И колко хубаво е да си всичко, а не човек самотен, страхуващ се от път неясен и смисъл непонятен."....

Минавало ми е през ума и на мен..