Скоро в пресата имаше статия от Витомир Саръиванов,водещият на цената на истината.     
 Там той развива негови си представи,но какво ми беше учудването,когато срещнах израза: "интровертите са много гадни",не е много загубено това момче,но не ми е ясно как си позволява да прави толкова лекомислено заключение за неща,които решително не разбира!
 Малко са хората,които могат да изкажат меродавно мнение по този огромен и твърде сложен психологически казус.
   Аз си позволих да отделя много време,и с цената на големи усилия проникнах в тайните на човешките нагласи,и психични структури. Затова имам увереноста да кажа,че сложноста идва от това,че при определени условия човек с екстравертна нагласа,може да живее като интроверт!
  Тогава той ще прояви себе си,като малоценен,ще вади на показ,най несъстоятелното в него,и ще показва много противни черти от характера си,което му гарантира сериозна невроза.
 Темата е голяма и сложна за наличният формат,затова ще ви разкажа една приказка,която е добър пример,за това какво представляват като нагласи тези два типа.  
Някога,един мъдър духовник,изпратил двама монаси на дълъг път,по много важна работа.
След като им пожелал здраве и късмет,мъдрият човек ги задължил да не се отбиват от пътя си и да не помагат никому,независимо от случая,и обстоятелствата,които могат да срещнат.
Тръгнали монасите изпълнени с уважение и смирение,като обещали,че ще изпълнят,всичко,което се изисква от тях.
                                                                                        Вървели,вървели,много дни наред,като спазвали указанията на светия човек. Но една сутрин,когато минавали покрай една река,забелязали един сакат човек,който се мъчел да премине реката. Единият от тях казал:  
- Нека да помогнем на страдащият. Другият възразил-но ще нарушим заръката на учителя! 
 Тогава без много да мисли, първият нарамил страдалеца и го пренесъл на другият бряг. Продължили да вървят по своя път монасите,а втория не спирал да повтаря
 -Ти наруши закона и сега нищо добро не ни чака.
 - Няма ли да млъкнеш най после,аз го пренесох и забравих за това,ти още го носиш на гърба си!