Вероятно Ваньо Танов сам е записалвал разговорите си с премиера и свои служители, за да му послужат като индулгенция, ако го подгонят него самия.

Любомир Павлов ще се опита да върне Софиянски за кмет на София, Касим Дал е виртуален близнак на Бойко Борисов, Доган изучава астрология и прави хороскопи, Костов мечтае да се върне в изпълнителната власт

Валерия Калчева, в-к ШОУ | 2011-01-27 08:53:00  Соня, годината на изборите започна с мощен залп от СРС-та. Кой клати властта, според теб?    За мен шумният, но безвкусен сериал със СРС-тата е ясен. Ваньо Танов, който от ранната си младежка възраст е посветен в законите на конспирацията, е разбрал, че подслушват него и сина му. Наскоро публично стана ясно нещо, което той вече е знаел: че срещу него са водят разработки с екзотично-противни имена „Шимпанзе”, „Глисти” и „Менажерия”. Тогава бившият шеф на ГДБОП решава да се подсигури срещу евентуални неприятни действия срещу него и семейството му: започва да записва разговорите си. Най-вероятно за това е предупредил и прекия си началник - министърът на финансите Симеон Дянков, който по едно време остро атакуваше шефа на митниците за ниски приходи, но после миряса и млъкна (защо ли?!). Двамцата се държат в записите като света вода ненапита, като защитници на законността и опоненти на „лошия” вицепремиер Цветанов. Чисто и просто Ваньо Танов рекетира Бойко Борисов, за да се застрахова от евентуални действия срещу него самия. Затова гузно се изпокри и сетне изведнъж гороломно изтрещя:"Записите са пълен фалшификат!"
И човекът с каскета и флашките е пуснат в действие?!   Не ми е много интересно кой е „човекът с каскета и шлифера”, предал флашката с компрометиращите разговори на една вестникарска редакция. Наемници винаги ще се намерят. По-важното е кой иска да предупреди премиера Бойко Борисов с недвусмисленото: това е само началото, страшното тепърва предстои. И дали не се преплетоха, както обикновено се случва в живота, интересите на ънъдргаунда и партийни лобита, на арестанти и властимащи, на гангстери и политически ГМО-та. Версията с Алексей Петров като подбудител на отровната стрела срещу министър-председателя е релефна и ясна: Трактора няма да прости на Цветан Цветанов за унизителния си арест, нито ще се примири, че бившият му съдружник Бойко Борисов управлява държавата, а той стои притиснат между четири стени. Апропо, бившата барета май наистина таи амбицията да се впусне в политиката, защото наскоро се е обърнал към проф. Донка Александрова да му дава частни уроци по риторика (тя отказала, доколкото разбрах). Впрочем, в неделя, при представянето на книгата си „Първият мандат”, Георги Първанов цитира известната университетска преподавателка: ”Риториката е немислима без свободата на словото!”
Борисов поиска вот на доверие за правителството си, също като Филип Димитров през 1992 година. Кое е общото и различното?   Да, мнозина побързаха да направят аналог с вота на доверие, който поиска Филип Димитров през октомври 1992 година. Той бил предизвикан от бруталните подмолни действия на Държавна сигурност срещу ”първото демократично правителство”. Да, ама не е точно така! Свидетелка съм на скрити подробности от онези събития, поради тогавашната ми близост с Иван Костов и Филип Димитров. На фона на ескалиращото напрежение в обществото, предизвикано от дезинформации и контрадезинформации, от слухове за гей-зависимости, от ембаргови оръжейни сделки и синдикални буйства, финансовият министър отиде при президента Желю Желев. С него не се долюбваха особено, но Костов умее да игнорира личните си пристрастия, заради личните си интереси. Той обясни на президента, че на страната й предстоят тежки преговори с Международния валутен фонд и Световната банка и затова трябва да се стабилизира ситуацията - СДС следва да си възвърне престижа у нас и по света, поради което е необходимо да се иска вот на доверие! И успя да прилъже Филип Димитров да повярва в същото. Костов знаеше, че правителството ще падне и разчиташе, че той ще бъде посочен за премиер на следващия „син” кабинет. Само че Доган се запъна, двете уж дружески парламентарни групи си изпилиха нервите с претенции и обвинения и … парламентарната въртележка докара на власт правителството на проф. Беров, наричано още „правителството на Мултигруп”.
Сега ситуацията е коренно различна. Защо се връщаш назад и припомняш тези събития?   Защото си мисля, че някой иска да фокусира вниманието на Бойко Борисов върху пороя от СРС-та, да го накара да се отбранява на този тепих и да загуби представа за случващото се на съседния тепих, над който лампите нарочно са изпотрошени и всичко е потънало в мрак, прикриващ маскарад от интриги… Моето предположение е, че истинската цел е Генерала да бъде изнервен, травмиран, уплашен и тласнат да се кандидатира за президент, за да се докопа някой до изпълнителната власт.
Кой е този някой?   Иван Костов е един от засилилите се да тичат по тази писта, не е ли очевидно?! Пренебрегнати подръжници с бизнес-апетити, червени олигарси, които изпаднаха от държавната трапеза, „бели якички”, които искат да установят „модерни” правила за опоскване на еврофондовете и държавната хазна… На първо четене ми идва наум близкият до Иван Костов, Мартин Димитров и "Отворено общество" кръг „Капитал”... Иво Прокопиев до оня ден, дето се вика, се подготвяше за министър-председател, а вече е принуден да разпродава парчета от своята мини-империя, защото нито неговият човек стана министър на икономиката, нито получи от държавата очакваните благини, за да покрие милионните си дългове. Цветелина Бориславова излезе много богата от СиБанк, но вече не е никакъв фактор в обществения живот и в деловите среди - а тя е доста амбициозна жена, за да се примири с ролята на редова богаташка, която сади мушкато в двора на къщата си в Халкидики. От този кръг са Симеон Дянков и Кристалина Георгиева, чието име упорито се лансира в последно време за бъдещ министър-председател. Един приятел от Световната банка ми разказваше, че тя самонадеяно обяснявала как решението на Борда на директорите за задължително пенсиониране на 58-годишните служителки не я засяга, защото тя ще стане премиер на България - а в деня, когато  Бойко Борисов стана премиер, Кристалина отсякла: ”Аз отказах, не искам да се връщам в тази държава!” Е, върна се, макар и през Брюксел и през заплата, която е в пъти по-голяма от вашингтонската й.
Премиерът дали се досеща за подобен сценарий?   Допускам, че премиерът се е досетил, защото спонтанният, първичен и хиперемоционален Бойко, който видимо чупеше пръсти в пленарната зала миналата седмица, изстреля в упор от Япония в неделя: ”Търпението е може би най-важното качество на мъжа!” А брожения ескалират и вътре в генералската партия. Неизбежно властта отчуждава доскорошните съмишленици  - завистта ги противопоставя гневно един на друг, защото някои успяват да осребрят участието си във властта, други - не съвсем. Така навремето се разделиха и смразиха лондонските юпита, после се сритаха червените барони.
Какво друго остава скрито, докато политическият елит се замеря пред слисаната публика със СРС-та. Конфликтът Доган-Дал буря в чаша вода ли е или нещо по-сериозно?   Джафкането между бивши партийни авери е забавно за масовата публика, но е болезнено за партийните вярващи. Верноподаниците на Сокола казват: ”Касим правеше добри пари покрай изборите, ходеше при политици и бизнесмени и говореше от името на Шефа, каквото му изнася...” Така например Касим Дал отиде преди време при Петко Сертов в ДАНС и му каза: ”Не се занимавай с „Лиани”, подхвани Гюнай Сефер.” И дясната ръка на Доган в Североизточна България Сефер и кметът на Дулово Митхат Табаков се озоваха новоизбрани депутати с отнет имунитет, „Комисията Кушлев” запорира банковите им сметки и постанови забрана за операции с недвижимото им имущество. От друга страна наистина беше спряна разработката "Лияни", която доказва финансовите машинации на Касим Дал и самоубилия се Ахмед Емин, твърдят източници от „Ал. Стамболийски”45. Според тях, Касим Дал започнал да обвинява лидера си, с когото са израснали заедно в село Дръндар, в седемте смъртни гряха, защото му били отнели „играчките”: изборната каса, джипа, офиса, секретарката, шофьора и другите привилегии, които вървят с поста на заместник-председател на Движението за права и свободи. Съмишлениците на Касим Дал пък контраатакуват с обвинението, че официалното публикуване на досието на Сокола е предизвикало шок и ужас, и е отблъснало обикновените членове на ДПС, мнозина от които са пострадали от ”възродителния процес” през 1984 година. „Ахмед бил взел милион и половина хонорар - купил си яхта! Ако ще да си купи летяща чиния, това няма да втресе нашите хора, но да е бил от страната на онези, които са донасяли кой си говори с турските имена вкъщи, кой ходи при ходжата… това предизвиква кошмарни спомени и озлобление!”, сподели пред мен един от недоволните, член на Централното оперативно бюро. Според друг представител на ръководството, популярността на Доган сред българските изселници в Турция е мит -  заради Сокола ДПС обирал едва 40% от гласовете на електората с двойно гражданство - той не ходел да се среща с обикновените хора, дори не благодарил на координаторите за „екскурзиантите”, на които ДПС разчита при всеки вот в родината.
Но нима едва сега разбраха и Касим Дал, и останалите за агентурното минало на Доган?!   Да, права си, защо чак сега… В неделя, в „Станция Нова”, журналистът Иво Инджев припомни една разтърсваща публикация, която взриви обществеността в края на 1992 година. Тогава с моята приятелка и колежка Констанца Анчева (светла й памет) публикувахме интервю с Радослав Райков (бивш заместник на Бриго Аспарухов в Националната разузнавателна служба), който единствено пред нас подробно разказа за връзките на Меди Доганов с Държавна сигурност и зависимостите на новоизлюпените политици-демократи от тайните служби на комунистическия режим. Това дискутирахме с Иво Инджев и в първото издание на неговото предаване „Още” по БНТ. После Радослав Райков изчезна, така и не разбрахме какво му се е случило, а по-късно авторът на нашумялата книга „Президент на РъБъ” беше отстранен от поста генерален директор на БТА. Години по-късно самият Доган, май в интервю в „Труд”, обясни своята гледна точка за този драматичен период от живота си… Кой проглежда едва сега?!
И какво ще последва, според теб?   На 18 февруари ще се проведе заседание на Централния съвет на ДПС, на което Касим Дал ще бъде изключен от партията, а на неговия приятел и сподвижник Енвер Хатипоглу от Истанбул ще бъде отнето пълномощието да представлява партията в Турция. Въпросът е - тогава ще приключи или ще започне разцеплението в Движението за права и свободи?! Верните хора на Сокола самоуверено отсичат: Касим Дал е новият Осман Октай, поредният кандидат за слава, който безславно ще отиде да реди албуми със стари фотографии и да се „зъби на Тирана”… Не мисля, че са прави. Касим Дал е по-специален случай, с повече възможности да обърне един ден гласовете в своя полза, галеник е на медиите, има подкрепата на местните структури и симпатиите на Турция. Касим Дал е виртуален близнак на Бойко Борисов: той е обаятелен, има излъчването на мачо, внушава доверие, посланието му към публиката е: ”Аз съм просто един от вас!”
А имаш ли представа какво прави самият Доган?   Ахмед Доган е единственият от знаковите политици на прехода, с когото не се познавам лично. Поназнайвам, обаче, някои неща за него. Разбрах, че след последните парламентарни избори философът и ерудитът Доган започнал да се интересува от езотерика. Четял дебели книги за смисъла на човешкото битие до 1-2 часа през нощта. „Има само една истина и тя е независима от времето, културните епохи и религията”, повелява езотеричното развитие. Ииии…изненада - Доган изучава астрология! Всички, които са близки със Сокола твърдят, че той има феноменална памет, така че бързо усвоявал новата материя. Доган започнал да прави астрологични хороскопи на близките си!
Дали пък няма да реши най накрая да се откаже от политиката?   Едва ли. Особено в тази година на избори… Приятел от Бургас ми разказа интересна история. Неотдавна, съвсем случайно, Ахмед Доган научил за две тайни срещи на Бойко Борисов с президента Първанов отпреди парламентарните избори на 5 юли 2009 година на яхтата на Валентин Златев, шефа на „Лукойл-България”. Генерала се бил уговорил с Георги Първанов да извъртят номера Путин-Медведев: през 2011 година премиерът да се кандидатира за президент, а през 2012 година президентът да стане премиер на правителство на националното обединение. Лидерът на ГЕРБ  и лидерът на БСП се били разбрали - според резултатите от вота единият да подкрепи другия, сиреч, ако ГЕРБ води в резултата, но няма изгледи за мнозинство, БСП да го подкрепи и обратното, така че една от двете партии да успее да състави самостоятелен кабинет. Според моят източник, откакто Доган разбрал за това шушу-мушу зад гърба му, не си говорел повече със Сергей Станишев и се държал хладно с Георги Първанов. На пръв поглед нищо от сегашната ситуация не потвърждава тази история, но пък като се замислиш - политиката сама по себе си не е ли динамичен сериал от обрати, смяна на приоритетите, подмяна на идеите и пренебрегване на партньорите?!
И тези президентски избори няма как да минат без благословията на Доган...   Да, така е, май. Доколкото знам, Иван Костов чрез Камен Костадинов давал от лятото сигнали, че иска да се види с Доган на тази тема. Командира имал наум да се издигне обща дясна кандидатура срещу човека на ГЕРБ, който и да е той, и затова търсел подкрепата на ДПС. Царя също деликатно внушавал, че има желание, но ще се реши да се кандидатира за държавен глава (с подгласничка Меглена Кунева) единствено, ако разполага с думата на бившия си съдружник от Тройната коалиция. И президентът съзнавал, че не може да си прави сметки за евентуалното номиниране на Миглена Плугчиева без одобрението на този, на когото самият Първанов разчиташе два пъти, за да се добере до „Дондуков” 2… Близък на Доган ми довери, че лидерът на Движението за права и свободи отговарял на пратениците нещо от сорта: ”Нека да пуснат конете по трасето и ще реша на кого ще заложим в президентската гонка”. Моето усещане е, че Сокола ще подкрепи Генерала, ако, разбира се, самият той поиска това. Ахмед Доган е сръчен манипулатор. Той самият или негови говорители какво всъщност ни внушиха - че на парламентарните избори ДПС е преляло гласове към ГЕРБ... С изявлението си в Сатовча за това кой раздава благата в тази държава той „втвърдил” българския електорат и го тласнал към генералското движение, с отсъствието на неговите депутати при вота на доверие дал едно рамо на Бойко Борисов, защото така е свалил базата, от която се изчисляват 50 плюс един от гласовете, за да може вотът да мине... А и тази изборна година като цяло се очертава като годината на Голямата подялба. Касим Дал се опитва да разцепи ДПС и да го овладее отвътре. Георги Първанов се стреми да отнеме БСП от Сергей Станишев и да реанимира политическата си кариера. Пламен Юруков, ако още си спомняте кой беше той, създаде в Пловдив ново СДС, а Иван Костов се опитва да приватизира дясното с послушното съучастие на Мартин Димитров.
А знаеш ли къде изчезна няколко дни Яне след като почти се разплака на последната си пресконференция ?   Както ми каза Мартин Карбовски, може Алексей Петров да го е уволнил от длъжността ”Яне Янев” и още да не го е преназначил на друга подходяща... А чувам клюки, че и булката му Галя била избягала...
Какво ще кажеш за промените в медиите? Виждаш ли нещо предизборно и в тях?   Струва ми се, че към 37 милиона евро бяха дадени за покупката на залязващата пресгрупа на WAZ, за да се върне Стефан Софиянски на бял кон в столичното кметство. Любомир Павлов отрано прозря, че властта е пари и парите са власт. Струва ми се, че е възможна следната конструкция: Любомир Павлов да обещае на Бойко Борисов, че неговите вестници ще подкрепят кандидатите на ГЕРБ за президент /както и в местните избори/ и ще спрат „пробутването” на Огнян Донев в публичното пространство като евентуален кандидат-президент, подкрепян от бизнеса. В замяна - Генерала да подкрепи Софиянски за София. Познавам Любомир Павлов отдавна, та смятам да му звънна тия дни и да му кажа: ”Не се заразявай от високомерието, че един вестник може да сваля и качва правителства”. Пък и „Труд” и „24 часа” отдавна не са това, което бяха, нито могат отново да станат.