когато човек чуе подобно нещо за себе си,непреднамерено и нетърсено,трябва да е доволен и да благодари на всевишния.Това е мечтата и съкровенното желание на всеки истински философ или психолог.На този свят ние идваме,не по наше решение или желание,но щом поемем първа гълтка въздух,започва великата егоистична битка на инстинктите за място под небето.И ако във времето на краткият земен престой,съзнанието не достигне библейската препоръка: "Отдай всичко и тогава ще получиш"напразно всичко е било.Вече.Той има себе си,това значи всичко.Той е! А който има всичко,но няма себе си,той е нищо?

а кога човек има себе си...възможно ли е изобщо?

а ако има всичко ... материално, а няма себе си, той е нищо.