Постинг
10.12.2011 08:51 -
След срещата в Брюксел: Да се готвим за лоши сценарии
- Край на лесните пари.Несигурността е толкова висока, че по-добре да се подготвяме за лошите сценарии, вместо да разчитаме, че нещата ще се оправят от само себе си.
Какво ни очаква през 2012 година зависи от това доколко решително и бързо еврозоната може да реши проблемите си и в същото време колко силен е реформаторският дух на българското правителство, казва пред "24 часа" икономистът Георги Ангелов след срещата на върха в Брюксел. Както изглежда, очаква ни година на относително слаба инвестиционна активност България, а оттам следва и стагнация на заетостта и заплатите.
Възможни са и много неприятни изненади, включително общоевропейска рецесия, въздържане на инвеститорите от нови проекти и дори разцепване или разпадане на ЕС. Такива негативни сценарии ще се отразят в България и правителството трябва да реагира решително и да рестартира реформите, за да ограничи негативните ефекти.
Растежът на цените в страната ще продължи почти изцяло да се определя от външни развития – от цената на петрола, от цената на суровините и храните, от регулациите на ЕС за акцизи върху горивата, квоти за скъпа зелена енергия и скъпи въглеродни квоти за производството на ток. Страната ни трябва да е по-активна ана европейско ниво, защото тези регулации засягат най-много бедните страни в ЕС. На вътрешния пазар целта трябва да бъде насърчаване на конкуренцията, инвестициите и конкурентноспособното производство, което ще ограничи натиска върху цените и ще увеличи заетостта и доходите на домакинствата.
Обръщането на банките към местните спестители осигурява добри лихвени нива в левове при нисък риск (доколкото системата е стабилна, а и депозити до 196 000 лева са гарантирани). За да се инвестира в акции ценни книжа, трябва човек да е готов да чака дълго време – тук основно правило е да не се инвестира само в една компания, само в една страна или в една валута, смята Георги Ангелов.
Експортно ориентираните индустрии няма да отчитат такива високи темпове на растеж като през 2011 г. Така, че подобренията в доходите, дори там, където ще се случат, ще бъдат плавни и с малко. Държавният бюджет също няма възможности за увеличение на общите разходи за заплати, социални плащания и пенсии. Промяната обаче, ако се реализират мерките за реформа в заплащането на администрацията, ще бъде във възможностите за диференциация на доходите според приноса, т.е. отделни служители ще получат увеличение. Ако към това се добавят и съкращения на персонал, съвсем възможно е да могат реформиращите ведомства да предложат повече на оставащите служители, смята Лъчезар Богданов, цитиран от “24 часа”.
Растежът у нас е силно зависим от инвестициите и донякъде експорта. Имайки предвид глобалната несигурност на финансовите пазари, а и липсата на по-бързи реформи за подобряване на бизнес климата у нас, инвестициите едва ли ще се увеличат значително.
Износът пък ще бъде под натиск от евентуална стагнация в еврозоната. Така че засега прогнозата за растеж е по-скоро скромна (до 2-2,25%) при доста рискове и за по-негативен сценарий. Растежът е възможен, но хората не трябва да си правят илюзии за естеството на това “справяне”.
В много страни ще се наложат дълбоки реформи, които ще променят структурата на заетостта, доходите и икономиките им. От своя страна банките ще се наложи да преосмислят кредитната и инвестиционната си политика. Надеждите за връщане на “лесните” пари – като в периода 2002-2007 година – са абсолютно погрешни. Публичният сектор ще трябва да се свие, а оттам – и бизнесът на всички, които са свикнали да продават стоки и услуги на правителствата.
Важно е каква е политиката на водещите централни банки. Ако те разхлабят монетарната си политика допълнително – под претекст стимулиране на икономиката или спасяване на закъсали банки – цените на основни суровини, храни и енергоизточници ще нараснат. А това ще се пренесе и на вътрешния ни пазар. В компании, които имат здрав баланс, не са силно задлъжнели и продават продукт, който има реално търсене ще настъпи краят на “лесните пари”. Ако се сбъднат очакванията на някои за по-активна спасителна роля на централните банки, благородните метали, основните суровини и енергия също ще бъдат добра инвестиция, категоричен е Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч”.
Растежът на цените в страната ще продължи почти изцяло да се определя от външни развития – от цената на петрола, от цената на суровините и храните, от регулациите на ЕС за акцизи върху горивата, квоти за скъпа зелена енергия и скъпи въглеродни квоти за производството на ток. Страната ни трябва да е по-активна ана европейско ниво, защото тези регулации засягат най-много бедните страни в ЕС. На вътрешния пазар целта трябва да бъде насърчаване на конкуренцията, инвестициите и конкурентноспособното производство, което ще ограничи натиска върху цените и ще увеличи заетостта и доходите на домакинствата.
Обръщането на банките към местните спестители осигурява добри лихвени нива в левове при нисък риск (доколкото системата е стабилна, а и депозити до 196 000 лева са гарантирани). За да се инвестира в акции ценни книжа, трябва човек да е готов да чака дълго време – тук основно правило е да не се инвестира само в една компания, само в една страна или в една валута, смята Георги Ангелов.
Експортно ориентираните индустрии няма да отчитат такива високи темпове на растеж като през 2011 г. Така, че подобренията в доходите, дори там, където ще се случат, ще бъдат плавни и с малко. Държавният бюджет също няма възможности за увеличение на общите разходи за заплати, социални плащания и пенсии. Промяната обаче, ако се реализират мерките за реформа в заплащането на администрацията, ще бъде във възможностите за диференциация на доходите според приноса, т.е. отделни служители ще получат увеличение. Ако към това се добавят и съкращения на персонал, съвсем възможно е да могат реформиращите ведомства да предложат повече на оставащите служители, смята Лъчезар Богданов, цитиран от “24 часа”.
Растежът у нас е силно зависим от инвестициите и донякъде експорта. Имайки предвид глобалната несигурност на финансовите пазари, а и липсата на по-бързи реформи за подобряване на бизнес климата у нас, инвестициите едва ли ще се увеличат значително.
Износът пък ще бъде под натиск от евентуална стагнация в еврозоната. Така че засега прогнозата за растеж е по-скоро скромна (до 2-2,25%) при доста рискове и за по-негативен сценарий. Растежът е възможен, но хората не трябва да си правят илюзии за естеството на това “справяне”.
В много страни ще се наложат дълбоки реформи, които ще променят структурата на заетостта, доходите и икономиките им. От своя страна банките ще се наложи да преосмислят кредитната и инвестиционната си политика. Надеждите за връщане на “лесните” пари – като в периода 2002-2007 година – са абсолютно погрешни. Публичният сектор ще трябва да се свие, а оттам – и бизнесът на всички, които са свикнали да продават стоки и услуги на правителствата.
Важно е каква е политиката на водещите централни банки. Ако те разхлабят монетарната си политика допълнително – под претекст стимулиране на икономиката или спасяване на закъсали банки – цените на основни суровини, храни и енергоизточници ще нараснат. А това ще се пренесе и на вътрешния ни пазар. В компании, които имат здрав баланс, не са силно задлъжнели и продават продукт, който има реално търсене ще настъпи краят на “лесните пари”. Ако се сбъднат очакванията на някои за по-активна спасителна роля на централните банки, благородните метали, основните суровини и енергия също ще бъдат добра инвестиция, категоричен е Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч”.
Тагове:
Вълнообразно
ОСЪЗНАВА ЛИ ПУТИН ОПАСНОСТТА ОТ СЪЗДАВАН...
Подкрепяната от САЩ държава Израел най–н...
„Л-Ъ-Ж-А“ -та, която влачи след себи си ...
Подкрепяната от САЩ държава Израел най–н...
„Л-Ъ-Ж-А“ -та, която влачи след себи си ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол