Компютърът й дава свободата, която усеща при общуването, твърди писателката 39-годишната Ирина Стоянова от Попово издаде втора книга. Жената страда от детска церебрална парализа, но според тези, които я познават, никога не се оплаква от това. Приела е съдбата си, такава каквато е и се стреми да бъде пълноценна и да изразява себе си, дори в това положение. Да се чувства пълноценна й помага и това, че е член на Основната организация на Съюза на инвалидите в Попово. Там тя се среща с други хора в нейното състояние или с друг здравословен проблем, съобщава Дарик.

Ирина е успяла да се научи да пише на компютър, но не с пръстите на ръцете си, както мнозинството от хората, а с тези на краката. И не ползва компютъра за игри и развлечения, а за да общува и ... да пише разкази.
В началото, когато е искала нещо да бъде записано, е диктувала на свой приятел. Но след като той е заминал и не е можел да й помага повече, тя е трябвало да се справя сама.

Постепенно се научила да пише с пръстите на краката си и така тя вече сама пише своите разкази от около пет години насам. Две книги е написала Ирина по този начин, като в последствие ги е издала - „Децата на миньора" и “Сборник разкази”.

Ирина казва, че идеята за всеки разказ й идва отвътре, а в последствие се доразвива в съзнанието й. Сама определя историите си като фантастични, но подчертава, че в никакъв случай не са фентъзи.

Тази година, в Деня на народните будители, в читалището в Попово е било официалното представяне на сборника с разкази на Ирина. „Бях щастлива, всичко мина добре, присъстваха много приятели" - разказва тя.
А за компютъра казва, че й дава свободата, която усеща при общуването. Има приятели не само от родния си град, но и от други места в страната, а и такива от чужбина - редовно си пише с хора от Чикаго, например.

Попитана за какво мечтае, Ирина споделя: „Желая обществото да ни приеме, нас различните, такива каквито сме. Защото ние сме със силен дух и добри сърца и можем да дадем нещо на света"