Съвестта нито заспива, нито умира. Тя може да бъде игнорирана, но тогава тя разрушава физически извършителя на деянието. Съвестта е неизбежния вътрешен съд, тя действа, или превантивно, или осъдително. Ведър или смачкан, всеки от нас носи доказателства за наличието Й.