12 невероятни забележителности в сърцето на Странджа Публикувано на 18.08.2017 от Ели Иванова
Актуализирано на 02.12.2021

This post is also available in English.

В края на този юли и в разгара на жежкото лято, изкарахме три прекрасни дни в сърцето на Странджа и по-конкретно в района на град Малко Търново. Това беше второто ни посещение в този район. За първи път го посетихме за кратко преди 7 години. По онова време целта ни бе да посетим най-важните забележителности в рамките на градчето и да се потопим в неговата атмосфера. Успяхме. Хареса ни района. Не само това – бяхме истински запленени. Разбрахме, че има много какво да се види. Това, което бяхме видели, беше една нищожна част от всичко.

Малко Търново

От тогава все кроим разни планове за натам и набелязваме интересни места … до това лято, когато твърдо решихме, че ще се върнем в Странджа и ще обиколим възможно най-много места.

Така, след кратко проучване, изкарахме там близо 3 невероятно интересни дни, преди да се установим на морето за лятна почивка и релакс.

Тази статия е обзорна. Посветена е на всички места, които посетихме по време на тези 3 дни в Странджа, както и на някои от местата, които много искахме да видим, но не успяхме. Все пак, при това наше посещение, събрахме достатъчно информация за тези забележителности в Странджа и със сигурност един ден ще се върнем, за да ги видим … със съответната подготовка.

На повечето от посетените от нас места край Малко Търново ще посветя отделна статия, но, някак нямам търпение да споделя най-важното за всички тях.

Исторически музей в Малко Търново

Ако сте за първи път в Малко Търново, непременно трябва да посетите музея.

Малко Търново: исторически музей

Експозициите на музея са изложени в 4 възрожденски странджански къщи, които са паметници на културата. В музея има няколко отделни експозиции – археологическа, историческа, етнографска и др. Историческият музей е включен в 100-те национални туристически обекта.

Големият врис и Малкият врис

Това са два извора в центъра на град Малко Търново. Намират се на централния площад и са част от символите на града.

Малко Търново: Големият врис Малко Търново: Малкият врис

За Големия врис има предположение, че е изграден на мястото на старо тракийско светилище.

Църквата Успение Богородично

Църквата се намира на централния площад на градчето. Тя била построена в 1830 година на мястото на стара църква, която пък от своя страна била построена върху тракийско светилище.

Църквата Успение Богородично Тракийска гробница в местността Мишкова нива

Мишкова нива е местност, която се намира в района на Малко Търново, до границата с Турция, зад граничните ограждения. Най-интересното на територията на местността е голямо тракийско светилище и тракийска куполна гробница.

Тракийска гробница в местността Мишкова нива

До тракийското светилище в местността Мишкова нива се стига с кола по нов асфалтов път. Имайте предвид, че тъй като светилището се намира след граничния кльон, е задължително да се отбиете в служба Гранична полиция, намираща се в покрайнините на град Малко Търново на път за светилището и да се регистрирате, че тръгвате натам.

Гробницата на Бастет

Недалеч от гореспоменатата тракийска гробница, в същата местност Мишкова нива, под връх Голямо Градище, се намира едно от най-загадъчните и странни места в България – предполагаемата гробница на богинята Бастет. Мястото е посочено от Ванга, въз основа на стара карта, намерена от иманяр. Според пророчицата, там е погребана жена, пренесена от Египет, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там на мястото имало написана история за две хилядолетия назад и предсказание за това как ще се развие светът две хиляди години напред.

Гробницата на Бастет

През пролетта на 1981 година там се провеждат секретни проучвания, организирани лично от Людмила Живкова. Два месеца по-късно Людмила умира при не дотам изяснени обстоятелства. Смъртта й слага край на проучванията.

Отбивката за светилището на Бастет се намира на около 2 километра след отбивката за тракийската гробница в Мишкова нива в посока границата с Турция. До светилището води черен път. От отбивката до мястото се стига пеша за около 15 минути.

Ние посетихме мястото два пъти в два поредни дни. Беше ми мечта! Наистина странно място с някаква особена и силна енергия. При първото ни посещение ни валя дъжд, който като стигнахме самото място се усили в порой. Засвяткаха и гръмотевици. За по-интересно, на връх Градище започна да бие и град. При второто ни посещение на следващия ден всичко беше тихо, но не бих казала спокойно. С приближаването на гробницата въздухът ставаше някак тежък, а тишината ми изглеждаше малко страшна – не се чуваше нищо, нито птички, нито звук от пречупена съчка, нито дори шумът на вятъра. Загадъчно място!

За връх Градище и гробницата на Бастет също се изисква регистрация в служба Гранична полиция.

Връх Голямо Градище

Връх Голямо Градище е най-високият връх в българската част на Странджа планина. Висок е 710 метра и се намира на 5 минути пеша от гробницата на Бастет. От върха се открива красива панорамна гледка към Малко Търново и към околните върхове на Странджа. Казват, че в ясно време се вижда и морето.

Връх Голямо Градище Връх Голямо Градище: гледка

При първото ни посещение до върха не успяхме да видим почти нищо заради лошото време. На следващия ден времето беше слънчево, но не достатъчно ясно, така че не успяхме да видим морето.

В горичката под върха има останки от тракийска крепост.

Град на мъртвите в местността Пропада

На около 4,5 километра северно от град Малко Търново се намира местността Пропада. Там, на невисок хълм може да се види тракийски некропол, състоящ се от множество надгробни могили, гробове и 4 различни по вид гробници. До мястото води асфалтов път, а самият некропол се обхожда по обособена пътека.

Древна гробница в местността Пропада Тракийски скално светилище Камъка

Камъка е скално светилище, разположено на хълм, разположен на около 10 километра от град Малко Търново по пътя за Царево. Шосето от Малко Търново към Царево е в много лошо състояние. Аз пътувам много и то предимно с кола, но не съм попадала скоро на път от републиканската пътна мрежа в толкова лошо състояние.

Тракийски скално светилище Камъка

Светилището представлява комплекс от няколко големи скали с различни знаци по тях. Една от скалите е с форма на гъба. В нейната основа има тесен процеп – т.нар. „провирало”, за което се вярва, че успешно пролазилият през отвор човек по символно-магичен начин се избавя от болести и беди и ще бъде здрав през цялата следваща година.

Водопад Докузак

Водопадът се намира се на около 7,5 км от град Малко Търново, точно преди в село Стоилово. До водопада се стига с кола. Той не е висок, но е с много интересен рисунък и много мощен.

Водопад Докузак Село Бръшлян

Село Бръшлян е архитектурен резерват с автентични странджански къщи от 17-18 век. Това е още едно от селцата в България, в които времето е сякаш спряло. Намира се на около 15 километра северозападно от Малко Търново.

Село Бръшлян Петрова нива

Петрова нива е местност в Странджа, разположена северно от Малко Търново. Тя е интересна с това, че на 28 юни 1903 година там се провежда конгрес на Одринския революционен окръг, на който е взето решение за провеждане на Илнденско-Преображенското въстание за освобождаване на Одринска Тракия и Македония от турско робство.

Петрова нива

Днес на мястото има изграден паметник в чест на героите от въстанието.

Екопътека Извори и пещери край село Младежко

Село Младежко се намира на около 38 километра северно от Малко Търново. За с. Младежко има отбивка от главния път Бургас – Малко Търново. Селото се намира на около 5 километра от началото на отбивката.

Екопътека Извори и пещери край с. Младежко

Екопътека Извори и пещери започва в края на селото, където има паркинг, съвсем близо до реката и мост, който я пресича. Пътеката продължава надясно след моста и стига до извора на местната река Младежка и до 2 пещери малко над този извор. Приятна и лека за ходене пътека с интересни гледки.

Други интересни места

Освен с многото си тракийски светилища, Странджа планина е известна и с многото параклиси с яазмо. Повечето от тях са разположени в трудно достъпни местности, до които се ходи дълго през силно пресечен терен. За тези места си трябва джип.

Ето някои от местата, които много искахме да посетим, но не успяхме:

• скално оброчище в м. Индипасха;
• пещера „Света Марина“;
• Вълчанов мост;
• параклис върху пещера „Света Троица“.

Тези места остават в плана за следващото ни посещение в Странджа.

Все пак, за едно от местата – тракийско скално оброчище Индипасха мога да дам известна упътваща информация. Бяхме проучили как да стигнем до него пеша, но, за съжаление, не успяхме. Ще споделя това, което разбрахме за маршрута. Бяхме тръгнали натам и стигнахме донякъде, но трябваше да се откажем, тъй като беше почти на смрачаване и трябваше да се връщаме.

И така, тръгнахме към село Сливарово. Отбивката за селото е вдясно от шосето, на 5 километра след Малко Търново по пътя за Царево. Кара се около 5 километра по черен, но широк и стабилизиран път. Проблемните места (за лека кола) са стръмнините по пътя, които са на места неравни в резултат на валежите. По пътя има указателни стрелки както за Индипасха, така и за пещерата Света Марина. След около 5 километра по черния път се стига до отбивка вляво за Индипасха. След отбивката следва друг черен път, но той е тесен и неравен и не е подходящ за лека кола. От тази отбивка до Индипасха има около 7 километра. Според GPS-а ни, 4,5 километра от това разстояние са все по този черен път. След това (според различни изказвания по форуми, на които попаднахме) започва пешеходен преход по стръмна пътека, която води до оброчището. Нека се има пред вид, че имаме впечатление и можем да потвърдим тази информация само до разклона за Индипасха. Въпреки това, се надявам, че споделеното ще ви бъде от полза. Ако имате повече информация въз основа на личен опит, моля споделете в коментарите към статията. Знайте, че Вашите съвети ще бъдат прочетени от много хора!

За финал, нещо лично … Бих искала да благодаря на Виктория Колева от Туристическия център в Малко Търново за ценните съвети, които ни даде при подготовката на нашето посещение в Странджа. При първото ни посещение до Гробницата на Бастет, онова с гръмотевиците, Вики беше наш гид и сподели с нас много интересна информация за светилището на богинята Бастет, а също и за други любопитни места в Странджа.

Публикувано в 100-те национални обекта, екскурзии и почивки с етикети Бургас. Постоянна връзка.

https://drumivdumi/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b0/

всичките тези места ги посетихме. Жена ми е влюбена в този край и имаме планове да отидем пак. Аз писах няколко постинга за тоталното изоставане и обезселване на този край на страната в сравнение с педното ни пътуване ппеди около 10 години. Стана така, че пРезидентът бутна работещото правителство на страната и постави боклуци, които водят страната към бедност и налагане на простащината наовсякъде. През лятото вероятно начело на страната ще застанат следващите президентови боклуци. Да не пророкувам идването им, един има партия, вече в парламента, другият току що я основа. Така при 3 лв. за литър горива пътуването може и да ни се размине. А дали ще имаме време за друго, Бог знае...

Индипасха: едно от най-почитаните места в мистична Странджа
Публикувано на 22.11.2019 от Ели Иванова
Индипасха е място, което беше в плана ми за посещение още преди две години, когато прекарахме три прекрасни дни в района на Малко Търново. Тогава тръгнахме към светилището, но се върнахме безуспешно – денят вървеше към края си, а ние не бяхме стигнали почти до никъде. Все пак, видяхме къде е отбивката към Индипасха от черния път към село Сливарово и някакси знаехме, че посещението ни е въпрос на време, време, в което щяхме да бъдем по-подготвени.

Към скалното оброчище Индипасха в Странджа
Към скалното оброчище Индипасха в Странджа


Времето дойде (неслучайно) в края на този септември. Пак бяхме отседнали в Малко Търново, а плановете този път бяха въз основа на предишното ни посещение в района. Което означаваше, че са далеч по-точни и изпълними.

С какво е интересно мястото
Индипасха е скално оброчище в Странджа – представлява аязмо с лековита вода, бликаща изпод надвиснала скала. Мястото е било тракийско светилище. Разположено е в дълбок дол. Посещава се през цялата година от много хора, търсещи изцеление.

Може да си изплакнете очите с водата, може и да пиете от нея. Счита се, че действа благотворно и лекува, полезна е за очите. Но внимавайте – от лековитите странджански води се пие по малко, по глътка на ден.

Някои обясняват лековитото влияние на странджанските аязмови води с наличието на малки дози радиация. Аз лично, не съм компетентна да отсъдя дали е така, но ще ви кажа, че си напълнихме вода от Индипасха в шише и около два месеца по-късно водата беше все така бистра и чиста и не беше загубила вкуса си.

Самото име „Индипасха“ се смята, че означава „след Великден“. Смята се също, че водата е най-лековита точно седмица след Великден.

Индипасха
Индипасха
Ако отидете ма място, освен оброчището ще видите и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там също с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята болка.

Аз лично смятам, че дори едно малко конче от дреха върши работа, стига да е подлплатено с вяра. Няма нужда да се оставят там купища дрехи, които с времето се превръщат в дрипи и отнемат от красотата на мястото.

Къде се намира и как се стига до Индипасха


Скалното оброчище Индипасха се намира в дълбокото дере на река Стомненски дол, десен приток на река Велека, на около 20 километра североизточно от Малко Търново. Немалка част от пътя е черен и може да се измине или пеша, или с високопроходим автомобил. Има два подхода от Малко Търново към Индипасха. И в двата се поема по шосето към Царево.

Първият вариант е на около 6 километра след градчето да се отбиете вдясно към село Сливарово. След отбивката пътят е черен, с трошенокаменна настилка. Може да се измине с лека кола бавно и внимателно, ако не ви е жал за колата и е малко по-висока. Минавате около 6 километра по него до отбивка вляво към Индипасха. На отбивката има указателна стрелка. Координати на отбивката <41.988611, 27.630415>. Оттам надолу пътят е горски и не става за лека кола. Оставащото разстояние до светилището е около 6-7 километра. Стига се до уширение на черния път с дървени маси и пейки. От него вече целта се вижда.

Поема се по стръмната пътечка надолу и се стига до скалата-оброчище.

Пътеката към Индипасха
Пътеката към Индипасха
Мястото е сенчесто и усойно, разположено в гъста букова гора.

Друг вариант е от Малко Търново да продължите към село Граматиково и малко преди селото точно преди моста на река Велека да завиете надясно пак по път с трошенокаменна настилка. Отбивката се пада на около 17 километра след Малко Търново, а на нея има табелки за местност Качул. Продължавате около 5,5 километра по чакълестия път до отбивка вдясно към Индипасха. Има табелка. Координатите на тази отбивка са <42.011450, 27.664012>. От там следва 1,5 километра черен коларски път до светилището, който може да извървите пеша или да минете с високопроходима кола. Стигате до уширението с маси и пейки, споменато по-горе.

Първият маршрут към Индипасха е малко по-кратък и е подходящ, ако разполагате с джип. Ако не, използвайте втория маршрут, при който имате да извървите пеша около километър и половина по коларски път.

Легендата за Индипасха
Живял преди време в Странджа един човек. Човекът си имал вол, който остарял и ослепял. В такива случаи по принцип хората си колят недъгавите животни. В нашия случай обаче, стопанинът се смилил над вола – животното служело вярно и безропотно в продължение на много години. Смилил се човекът – не убил вола, а го завел навътре в гората и там го изоставил. След време обаче, волът се върнал, при това вече не бил сляп, прогледнал някак.

Тази случка се повторила няколко пъти – волът ослепявал, човекът го оставял в гората, а волът след време се връщал прогледнал. Затова, когато волът пак ослепял, стопанинът решил да разбере какво става. Отново оставил вола в гората, но се скрил и го проследил. После открил, че говедото пие вода и плакне очите си в тайнствено място – във вода, бликаща изпод скала. Така било открито светилището Индипасха и неговата лечебна сила.

Ако имате на разположение високопроходима кола, препоръчвам ви да комбиниратв посещението на Индипасха с посещение на пещерата Света Марина – още едно светилище в мистична Странджа. За него ще ви разкажа в отделна статия.

Посещението до Индипасха и Света Марина може да се комбинира и с ходене до тракийското светилище Камъка, недалеч от главния път Малко Търново – Царево.

Пещера Света Марина в Странджа: място красиво, мистично, завладяващо
Публикувано на 29.11.2019 от Ели Иванова
Актуализирано на 13.07.2021
За пещера Света Марина знаехме, че е едно от най-интересните места в Странджа. Място, привличало в миналото много поклонници отблизо и далеч и считано за най-големия култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Място, което не бива да се пропуска. При скорошното ни посещение в района на Малко Търново, пещерата беше един от основните ни приоритети.

Пещера Света Марина в Странджа
Пещера Света Марина в Странджа


Беше неделя, невероятно богат на впечатления ден. Ден, по време на който посетихме Гробницата на Бастет (за трети път), връх Градище – най-високият в българската част на Странджа (също за трети път) , тракийската куполна гробница в Мишкова нива (за втори път), където присъствахме на художествена възстановка на древен тракийски обичай, пещерата Света Марина, скалното оброчище Индипасха.

Пещера Света Марина се оказа наистина впечатляващо място – тайнствено, загадъчно, влажно и много свежо. Намира се в дълбок дол и представлява малка пещера със сводест вход, с лековита вода, капеща от тавана и стените, провиралка в единия край и параклис с аязмо в близост. Мястото някога е било тракийско светилище.

Къде се намира пещерата Света Марина и как се стига до нея
Пещерата Света Марина се намира много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости. До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. За ориентир, на места по черните пътища има указателни стрелки за пещерата и други интересни обекти в района. Най-добре да се отиде с джип. Може и пеша, но разстоянието не е малко и ще ви отиде цял ден. Освен това, добре е да имате водач, че понякога дори и местните се объркват из дебрите на Странджа.

Към пещерата
Към пещерата
Последната отсечка от маршрута към пещерата е тясна пътека, която се отделя от черния път и за около 5 минути ходене ви отвежда надолу в дола до беседка.

Над пещерата - беседка с параклис
Над пещерата – беседка с параклис
От там пещерата се вижда насреща – с интересен вход, като полукръг, отвътре блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, но вече е съвсем стръмна и хлъзгава, минава покрай голяма скала, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата.

Финалната стръмна пътечка към пещера Св. Марина
Финалната стръмна пътечка към пещера Св. Марина
А там се натъкваме на толкова свеж и чист влажен въздух, върху нас капе лековита вода.

Входът към пещера Света Марина
Входът към пещера Света Марина


Имайте предвид, че пещерата е много близо до граничната ограда и затова, преди да отидете, трябва да се регистрирате в Гранична полиция.

Може да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново за съдействие – за джип и беседа (срещу заплащане).

С какво е интересно мястото
Според предание, подобно на Индипасха, пещерата Света Марина била открита от овчар. Той имал сляп бик в стадото си, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.

В пещера Света Марина
В пещера Света Марина
Местните вярват, че силата на светицата се проявява най-мощно в нощта срещу празника &#1117;. Бездетни и търсещи изцеление идвали при пещерата от предната вечер. Преспивали там, но ставали още преди изгрев слънце, влизали в пещерата да се помолят и да отпият по глътка и гърбом си тръгвали – без да се обръщат.

В пещерата
В пещерата
От стените и тавана на пещерата се стича лековита вода, събирана в съдове, по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички, за които се вярва, че носят късмет и здраве. Много хора си отчупват по една малка перличка и си я отнасят вкъщи за здраве.

Лековитата вода в пещера Света Марина в Странджа
Лековитата вода в пещера Света Марина в Странджа
В пещерата има и провиралка, но е доста нависоко и е трудно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. На брачни двойки не било позволено да се провират от там.

Света Марина
Според житието на светицата, тя била едва 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, за да се откаже от Христовата вяра, но тя не се отказала – молела се през цялото време, денем я изтезавали, а вечер от молитвите &#1117; раните заздравявали.



В българската народна традиция света Марина се счита за сестра на свети Илия, господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, недалеч от него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се честват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си кога му се пада празникът, защото той празнувал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.

В Странджа има особена почит към двамата светии, те са нестинарски светци.

Света Марина е смятана за покровителка на водите и брака, светицата помагала на бездетни жени да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.

Вълчанов мост над река Резовска до Малко Търново
Публикувано на 26.10.2019 от Ели Иванова
Актуализирано на 31.01.2020
Вълчанов мост над река Резовска беше едно от последните места, които посетихме при тазгодишното ни ходене в Странджа. Беше в края на септември и в началото на Странджанската китна есен.

Вълчанов мост над река Резовска
Вълчанов мост над река Резовска
С какво е интересен Вълчанов мост
Три основни неща правят Вълчанов мост толкова интересен:

на първо място – неговото местоположение и функция;
историята на моста;
загадъчното унищожаване на двата му свода откъм българската страна.


В допълнение, в наши дни може да се добави и едно четвърто нещо – мостът попада зад прословутата гранична ограда, построена преди 2-3 години. Това означава, че ако искате да го видите, служители на Гранична полиция трябва да дойдат и да ви отключат граничното съоръжение (оградата). Как става това, ще разкажа в следващия раздел.

Вълчанов мост свързва двата бряга на граничната река Резовска, наричана от местните Резвая, два бряга – единият на турска, а другият на българска територия.

По пътеката към моста
По пътеката към моста
Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.

Построеният мост бил дървен и разположен на стотина метра източно от сегашния мост. И до ден днешен могат да се видят останки от оригиналния Вълчанов мост в реката до турския бряг.

С годините старият дървен мост бил разрушен от буйните през зимата и пролетта води на река Резовска. През 1908 г. той бил изграден отново от мрамор с три свода и малко по-нагоре по реката. Новият мост пак бил наречен Вълчанов мост.

Вълчанов мост в Странджа
Вълчанов мост в Странджа


За унищожаването на двата свода на моста има две версии. Според първата, той е разрушен по време на Втората световна война. Според друга версия, мостът бил частично взривен малко след 1947 г., когато попаднал зад граничния кльон, с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на реката.

Коя от двете версии е вярна не мога да кажа, но ще споделя, че когато бяхме там на място граничарите, които ни отключиха оградата застъпиха втората версия.

Както и да е. Големият парадокс на Вълчанов мост е в това, че в миналото той е бил построен, за да свързва, а днес е над река, която разделя.

Къде се намира и как се стига до Вълчанов мост
Вълчанов мост се намира на около 8 километра югоизточно по права линия от Малко Търново. До него може да се стигне по черен път, като разстоянието по пътя е около 11 километра.

За да посетите моста е необходимо не само да се регистрирате в Гранична полиция, но и да подадете заявление за посещението и да получите разрешение от граничните власти. Заявлението се подава в работен ден, като трябва да се посочи дата и час на планираното посещение, тъй като граничарите трябва да дойдат на място, за да ви отключат граничната ограда.

Ако не ви се занимава с подобни формалности, съветвам ви да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново. Те ще организират посещението до моста и ще уредят всички формалности. Разбира се, услугата се заплаща.

Ние бяхме малка група туристи и точно така направихме. От ТИЦ-а ни уредиха транспорт до моста с високопроходим автомобил (джипът се заплаща отделно от услугите на ТИЦ-а), а там на място имахме интересна беседа. Цялото посещение – отиване, връщане и беседа – ни отне около 2 часа.

Река Резовска - поглед откъм моста
Река Резовска – поглед откъм моста
На мен лично мястото ми хареса не само поради самотния мост и ехото от неговото легендарно минало. Красиво е там. Реката е съвсем бистра, тече си към морето, тиха е и спокойна на това място. Наоколо цари тишина и всеки един шум – на птичка или камъче – се чува ясно.



Легендата за построяването на Вълчанов мост в Странджа
На местните хора се налагало доста често да преминават от единия до другия бряг на река Резовска. Това било особено трудно зиме и на пролет, когато реката била най-буйна. Молбите им за построяването на мост над реката до турските управници оставали без отговор години наред. Вълчан войвода решил да помогне на хората и да изгради мост с хайдушки пари. А той имал голямо имане – натрупал го в продължение на години с обири на турски кервани и на древни светилища. Една скоба – с последното той се явява и един от първите известни иманяри по нашите земи. Но пък го правел за хората и за освобождението на България – помагал на местните с каквото може, давал пари за обучение на немалко българи, опитал също да призове Русия към война срещу Турция срещу част от събраното богатство и така да помогне за свободата на България. И до днес иманярите търсят Вълчановото имане.

Вълчанов мост
Вълчанов мост
При изграждането на моста се разчуло, че хайдутинът дал парите. Нещо повече – Вълчан се предрешил на дюлгерин и сам участвал и наблюдавал строежа. Турците се надявали да го заловят при освещаването на моста. На пиршеството по повод откриването на моста имало много хора, турците били нащрек и очаквали воеводата да се появи и да го заловят.

Изведнъж един от дюлгерите скочил към другия бряг на река Резовска и обявил, че той е самият Вълчан войвода. Турците онемели от тази дързост и не успели да реагират. Хайдутинът тозчас се покрил в дебрите на Странджа, а хорицата наоколо го изпроводили с възгласи: „Благодарим ти, войводо!“

Финал
Ако планирате посещение в района на Малко Търново, препоръчвам ви да имате предвид Вълчанов мост. Други интересни места, които не бива да пропускате са тракийската гробница в местността Мишкова нива, предполагаемата гробница на богинята Бастет, връх Градище – най-високият в българската част на Странджа, древен некропол в местност Пропада, тракийско светилище с провиралка в местност Камъка, водопад Докузак.

Граматиково: Параклис Св. Троица в Странджа планина
Параклис „Св. Троица“, край Граматиково, е един от най-посещаваните в Странджа. Освен туристи, обектът привлича и историци, археолози, поклонници и дори пещерняци. Мястото впечатлява с прелестната гора, както и интересната архитектура на храма. Изграден е върху естествена пещера, която е била древно тракийско светилище. По стените на пещерата тече вода, за която местните вярват, че е свещена и лековита.

Пътеката започва от отбивка на пътя, между селата Граматиково и Визица . Обозначена е със синя табела, на която е изписано „Параклис Св. Троица“. Дълга е около 2,3 км с денивелация 75 м и се взема за 40 минути. Изцяло преминава през широколистна гора с голямо разнообразие на растителните видове. В края на пътеката има два дъба столетници, които са приятна добавка, към разходката. Наличен е и заслон за пикник.