/ХУБАВА ПОЗА/ Как да имаме успехи на клубно и национално ниво, след като пипалата на октопода приклещиха даже децата и юношите. Ето една изповед:   “Господине, карали са сина ми да участва в уреден мач. Ние сме бедно семейство. Едва връзваме двата края. Аз съм на 300 лева заплата. Жена ми е безработна. Една вечер малкият се върна от тренировка. Седна на масата и ни рече: “Мамо, тате, в събота ще играем уреден мач. Трябва да паднем с пет гола разлика. Ама ни казаха, че ще ни дадат пари. По 500 лева. Какво да правя?”. Ние с жената онемяхме. Цяла нощ не мигнах. Дали да му разреша или да си запазим достойнството?  Жената ми вика: “Да играе, те България ограбиха, та ние за 500 лева ли ще си петним честта и морала. То морал няма никъде”. Ама аз отсякох, че не бива. Днес ще е така, утре – пак така. И момчето ни ще влезе в тая каша, от която после няма излизане!” Футбол? Какво е това? Преди беше зрелище, емоция, наслада за окото, тръпка, радост, болка, тъга. Радост от победата, болка след загубата. Стадионите бяха пълни. Душите ни също. Днес всичко се изпразни. И стадионите, и душите ни. Пълни са само джобовете на тези, които командват парада.

Има един наш колега, дето има навика да оплюва тези, с които е работил, но когато седне да пише сериозно, шапка да му свалиш. Днес го е написал човекът. Правилно го е написал – футболът се превърна в бизнес. Така е... Комерсиализира се. Ама за жалост не само в онзи бизнес – прозрачния, но и в тъмния. Футболът е попаднал в пипалата на октопода, почернен от черното тото.
Собственици и президенти предпочитат да печелят по другия начин. Правят го безцеремонно, безпардонно, цинично. Карат футболистите си да лягат и да пускат срещу пари. Да пускат голове... Това на какво ви прилича? Освен на тъмен бизнес и на проституция, нали? Футболна проституция. Босовете са сутеньори, а играчите – проститутки. Погледнете само последния кръг: Локо (Сф) – Ботев (Враца) 0:1, Литекс – Монтана 0:0, ЦСКА – Славия 1:2. Порно, а не футбол. Или не – тъмен бизнес? Все тая. Едното е синоним на другото.   Казват, че журналистите сме “болни мозъци” и “интриганти”. Ами такива сме. Тя конюнктурата ни направи такива. Светът, който ни заобикаля, ни промени. Направи ни мнителни. Знаете ли кое е най-страшното? У нас все още няма действащ закон за “черното тото”. Създадоха една комисия преди време, в която членовете й, ще извинявате за израза, цял ден си чешат...макарите. Симулират чат-пат някаква дейност и толкоз. И когато до нас достигне някакъв сигнал и ние пропищим с пълна сила, онези, дето въртят далаверките, се крият зад един огромен параван, на който пише: ЛИПСА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА!  Параванът е достатъчно масивен и солиден. И с топ не можеш да го мръднеш. Ние, глупавите и наивни журналисти, си блъскаме главите в него, но не можем да го пробием. Имам чувството, че властите могат да го пробият, но НЕ ИСКАТ. Защото така е удобно на тези, които командват парада. И ще има да си пишем, ще има да ни плюете вие, читателите и феновете, ще ни наричате “болни мозъци” и “интриганти”, а през същото време “здравите мозъци” ще продължат да трупат пачки и да изнасилват футбола, истинския футбол.

Гадното е, че тъмният бизнес слезе надолу към детско-юношеските нива. Оттам също има сигнали, че се нагласяват резултати, че се използват децата и юношите, за да се печелят пари. Гнусна история. Вместо да учиш децата на футбол, на спорт, на битка, на честна игра, ти ги вкарваш рано-рано в света на далаверите, на футболната проституция. Давам ви простичък пример. Преди около две седмици в редакцията се обади родител на 14-годишно момче от школата на наш провинциален клуб. Настоя за среща. Видяхме се. Не искаше да цитирам името му. Когато чух какви ги наговори, косите ми настръхнаха.   Попитах същия този човечец защо не подадат сигнал до полицията, до прокуратурата. Защо не иска да го цитираме и да пуснем материал в БЛИЦ. Той обаче изтръпна: “Не, не! Аз ви подавам анонимен сигнал. Не искам да ми пишете името. Че после ще ни разкатаят фамилията”.   И ние нищо не написахме за мръсните игри в юношеския тим на един провинциален клуб. Защо да го правим? За да ни наричат пак “болни мозъци” ли? След всичко, което прочете читателю, и аз искам да ти задам един въпрос. Ако можеш, отговори. Как да имаме силен национален отбор, как да нижем успехи на клубно ниво, след като истинският футбол е така жестоко изнасилен? Как, как, как...