Бойко Борисов трябва да изчисти оборите на прехода Октомври 1991 г. Петко Симеонов (в средата) в нощта след изборите. Снимка: Иван ГРИГОРОВ Петко Симеонов свързваме с първите свободни избори, с началото на вестник „Демокрация”, с Кръглата маса и с раждането на СДС. Депутат в Седмото Велико народно събрание и един от онези, подписали новата конституция на България на 12 юли 1991 г. Автор е на книги с публицистика, научни монографии, романи, новели. “Отдавна не съм в политиката, но продължавам да политиканствам”, шегува се той.

---

- Г-н Симеонов, много години сте работил в БАН. Какво според вас трябва да се направи там?
- БАН беше неефективна гигантска структура още по комунистическо време. В средата на 70-те години там имаше над 70 научни институти, центрове, лаборатории. Още тогава беше непосилна тяхната издръжка. Така че реформата в БАН е задължителна!

- Кое е вярното - политиката е мръсна работа и хората се отказват от нея, или политиката е доходен занаят и привлича като магнит?
- И двете са верни! И в политиката има хора, които са загрижени за България. Но обстановката все още е криминогенна. Сливането между светлото, сенчестото и криминалното в политиката, бизнеса, медиите е видно. Имаше голяма надежда, че Бойко Борисов ще въведе ред. Но някъде нещо засече! Надявам се, че след като и президентската власт е в ръцете на ГЕРБ, ще се премахнат и последните пречки за извършване на радикални реформи. Така и така в кризата народът гладува и страда от мизерията, поне да има смисъл.
Ако и сега Борисов се помотава и не нанесе решителен удар на полукриминалното статукво, създадено в прехода, не само че ГЕРБ ще залезе, не само че той ще пропуши цигари трето качество, но няма да има и кой да му ги носи. Опитен човек като него, при това ловък, да не изчисти оборите, това ще бъде по-голямо чудо, отколкото дето стана министър-председател!

- Кога се страхуваше повече българинът – по времето на Тодор Живков, когато беше мачкан от комунистически догми, или сега, когато е мачкан финансово?
- Страхът се измества. Преди се страхувахме какво говорим, пред кого, какво казваме, за което могат и да те приберат. Днес хората ги е страх да не останат без работа. Тогава имаше текучество и внасяхме работници чак от Виетнам...

Смени се мястото на страха. Но днес освен страх има негодувание, има дефицит на справедливост. Преходът към либерален капитализъм беше несправедлив и безотговорен.

Безотговорността е свързана с елита на компартията.

Бащите национализираха, синовете приватизираха?! А някъде дори едно и също лице е национализирало и приватизирало. Къде тук има морал? Пребивали са хората, за да им вземат имота, вкарвали са ги по затворите, защото са били за демокрация и капитализъм, набивали са в главите на населението колко е добра ръководната роля на партията им! А днес същите тия имат лице да се изправят пред същия този народ, след като са му взели имота, да му обясняват що е то демокрация и капитализъм, колко е лоша опасността от авторитарно управление на Бойко Борисов...

У нас се пъчат един набор от наглеци, които играят ключова роля в управлението на общественото мнение. 75 на сто от основните стопански единици са в ръцете на бившата червена номенклатура, 20 на сто – в ръцете на присламчили се към СДС в началните години, и 5 на сто - случайно промъкнали се. Безнадеждност – това се насажда на всички нива.

- Вие сте бил в котела от събития в най-драматичните времена в най-новата история на България? Но това бяха и времена, когато комичните ситуации се редуваха с драматичните, нали?
- Така беше... Една комична случка с президента Желю Желев. Той – в кабинета си – аз влизам, излизам. Работа. В преддверието при секретарката цял ден виси един мъж.

“Абе, Желю, викам му, вземи да приемеш най-сетне този човек.” „Петко, много ми е неудобно. Това е хазяинът ми. Дошъл е за наема, а аз нямам пари.”

Аз имах само два-три лева. И тръгнах да събирам за наема на президента от човек на човек.

На последното заседание на Кръглата маса Желю Желев беше в чужбина. Имаше двама съпредседатели, аз – от СДС, Александър Лилов – от БСП. И преди да влезем, далеч след полунощ, идва при мен Христофор Събев.

“Дай ми накрая думата, да кажа една молитва!”

Завършихме заседанието и аз му давам думата. Изправя се той и започва със своя патос “Отче наш... ”. И всички – от СДС, от БСП бяха принудени да станат и да слушат. Едва не се пръснах от смях. Цялата делегация на БСП изслуша чинно божията молитва! Даже някои от тях накрая се прекръстиха!

Едно интервю на Люси КРУМОВА, в. "ШОУ"

от кои е та да разчиства оборите?Хайде малко по-отговорно и сериозно по темата...