Софи Маринова е много добра певица и има прекрасен глас. Това е факт. Нивото й обаче е за домашно ползване. В чалга клубовете може и да прави фурори, но на европейска сцена нашите битови парчета с елементи на кючек, няма как да минат.

Самозалъгваме се, че правим нещо стойностно, но сами знаем, че това не е така.

Смешни и абсурдни бяха пиарските напъни да се внуши, че Софка е голямата работа и звезда от световен мащаб. Била възторжено приета в Турция и всички комшии щели като един да гласуват за нея. Глупости! В Турция като Софка има поне двайсетина певци. Същите небивалици се изговориха и изписаха при посещението й в Гърция.

И това не е единичен случай. Красимир Аврамов, наречен кой знае защо „човекът глас” сам ни омайва с истории, как в САЩ след него вървели тълпи от фенове и поклонници, носели го на ръце, а концертните зали се пукали по шевовете. Дрън, дрън... Нито един журналист обаче не го пита, като е така, защо се върна в България, където всякакви неблагодарници и завистници го плюят и оскърбяват?

Преди десетина дни пък някаква фолк дива, както наричаме всеки продукт на димитровградската музикална „академия” и родната пластична хирургия, се върнала и тя от турне в Америка и сипе глупости „по телевизиите”. Направих големи концерти, разказва момата, а възхитени водещи я гледат с блеснали очи и проточени лиги. Направо им взела акъла на янките. Само дето никой не уточнява, че става дума за изяви пред български емигранти, при това на тази част, която си пада по чалгата.

Нещо подобно се получава и на Евровизия: Софка се представила блестящо, ама нямала късмет. Сигурно ще се чуят обвинения и за българите по света, които не са гласували за нея. Ах тези неблагодарни гадове!

Само че нещата са сбъркани другаде и при това отдавна. Самият конкурс е преди всичко шоу и е насочен към определена аудитория. Тази аудитория е повече настроена да танцува и пищи по време на изпълненията, отколкото да ги оценява като музика, текст или изпълнение. Търси се лесносмилаемо парче, което може да се тананика и да става за младежки купон без особени претенции. А такава музика ние не предлагаме. Затова организатори и рекламодатели не ни обръщат особено внимание.

Случаят с успеха на Елица и Стунджи е съвсем друг. Те успяха не защото песента им бе мелодична и завладяваща, а защото бяха уникални самите те. Без оркестър или музикален съпровод, а само ударни инструменти. Неочаквано и симпатично. Иначе и тяхната песен не е кой знае какво.

Същото нещо се повтаря от години с повечето наши творци, които опитват да пробият навън. Песните ни са еднодневки, печелят награди на местни конкурси и класации, но навън никой не ги слуша. Румънците пробиха. Преди тях сърбите, гърците и турците. Български песни обаче не се слушат никъде по света. И тази година до финала стигнаха сърбите, гърците, турците, албанците, македонците, черногорците, кипърците. Молдовците също. Но ние – не.

Нищо като положението с българските филми. Тук ги хвалим до небесата, а авторите им и актьорите в тях са „супер звезди”, но от Калотина навън никой не ги иска. На глава от населението имаме най-много звезди, това е извън всяко съмнение. Повече и от Холивуд. Показала се някаква девойка в епизод от сериал и вече е голямата работа. Почват се едни интервюта, участия в тв шоута, голи и полу голи снимки, заливане с информация с кого е преспала и с кого се кани да преспи, какви нови роли я чакат и пр. и пр. Страшна работа.

Мъжете и те до един са секс символи. И с просто око се вижда за какви семпли момчета и момичета става дума, но си траем, сакън, да не ги обидим.

У нас и политиците се държат като чалгари. Кичозни пози, лъскави муцунки и тъпи изказвания. А като отидат на кръчма – елате ги вижте. То са салтанати, целувки и прегръдки с баровците и фолк звездите – не ви е работа. С този мутро-чалго-кичозен модел е пропит целия ни живот. Вижте абитуриентите. Такава откровена простащина няма в нито една друга държава. Пепеляшки и принцове за един ден. Вечерта като деца на африкански вождове, а на сутринта - пияни като кирки. След една седмица – на опашката за безработни. На такива банкетни прояви сме като шампанско, но отидем ли на Евровизия, лъсва евтината бира.

Софи – това сме ние. Дай ни да се хвалим и залъгваме с митове. Царете ни – най-велики. Войниците ни и те. Футболистите ни четвърти в света. Българското сирене няма равно, киселото мляко уникално, луканката – най-вкусна. За ракията да не говорим. Само дето в цял свят пият узо, водка и текила, а не нея, ама то е защото чужденците са тъпи и нищо не разбират.  

Работата е там, че много искаме да сме специални, но не сме. А би трябвало да искаме да сме просто нормални. Комплексите ни затриват. Затова сега мнозина ще наплюят Софи Маринова, а тя не е виновна за нищо. Всички ние не сме на нивото на Европа, но искаме друг да е виновен за това. Бойко Борисов може да греши за някои неща, но за лошия човешки материал е абсолютно прав. Материалът не струва – това е.