Защо да се ограничаваме да приемем от животните само няколко техни качества, ако можем да получим всичко, от което се нуждаем в насипно състояние? Трансгенните технологии на бъдещето ще създадат огромно разнообразие от хибриди между хората и животните. В нашите по-малки братя има цял куп от качества, на които може да завиждаме - на кучетата за обонянието и слуха, на птиците за зрението, на маймуните за ловкостта и кой знае още какво. Хората на бъдещето ще подобрят „екологичността" си до такава степен, че не се изненадвайте, ако вместо на ближния си един ден ще трябва да стиснете ръцете (или каквото има вместо тях) на разумен делфин с очите на ястреб например.
Мозък вместо мускули
Това е едно доста класическо видение за бъдещето на човека, коeто се свежда до заключението, че човешкият мозък е най-големият сред животните по отношение големината на тялото. Въпреки че в момента е установено, че големината на мозъка не е свързана пряко с интелекта, в миналото хората са считали, че с уголемяването му знанията и разумът нарастват.
В своята статия „Човекът от милионната година" Хърбърт Уелс е предложил идеята, че с развитието на технологиите необходимостта от човешкото тяло съвсем ще отпадне и мозъкът ще остане сам, управлявайки различни роботизирани устройства. Развитието на транспорта ще предизвика закърняване на краката и тялото и нашите потомци ще бъдат някакво подобие на мозък, ходещ на ръце.
Всъщност в тази теория има някакво малко късче истина, особено ако вземем предвид теорията на Дарвин, според която ненужните физически свойства постепенно замират и изчезват. Но съвременното човечество все повече се увлича от здравословния начин на живот и спорта, така че краката ще ни служат вероятно още много дълго време.
Колективният разум
От гледна точка на тази концепция човечеството постепенно ще се превърне в нещо като кошер или мравуняк, тоест - ще се превърне в суперорганизъм, снабден с единен разум. Човешката воля ще се управлява от целия колектив, решенията ще се взимат съвместно в името на цялото човечество. Трябва да отбележим, че тоталитарните експерименти от миналия век се опитаха да построят в ред държави, включително и в нашата, нещо подобно. Но както показва практиката - изкуственото налагане на идеята за това, че колективът е по-важен от личността, е невъзможно просто заради нашата егоистична природа и вродената ни хищническа склонност към конкуренция.
