Ние сме „двоичен" вид, но в бъдещето технологиите биха могли да ни откажат от такава дреболия, като... половата принадлежност. Първо, изкуственото зачатие е измислено отдавна. Второ, на нас все по-често ни се случва да нямаме време за занимания със... знаете какво :).

Трето, дори да намерим време за това, много причини ни карат да ставаме все по-мързеливи относно тази дейност. Четвърто, виртуалната комуникация все повече измества реалната. Като цяло концепцията за безполовите хора ни предлага три варианта за развитие на човечеството:

Ще се откажем изцяло от сексуалните контакти, заменяйки нормалното зачатие с такова в епруветка, и постепенно ще загубим половите си различия.

Ще може да избираме дали да имаме или да нямаме полови признаци.

Ще се сдобием с аморфни полови признаци, които ще може да сменяме по собствено желание.

Хм... любопитно, особено последното!

Спомагателните репродуктивни технологии, такива като геномиката, позволяват на хората да планират предразполагането на своите деца към различни видове дейности още от самото им раждане. Например двойка фенове на баскетбола може да си родят висок, физически развит син с вградена любов към колективните спортове. А двойка учени физици могат да имат няколко Стивън Хокинговци от различен пол. Няма предел за самоусъвършенстването! Възможностите на генетиката ще създадат общество, в което натрапчивите мечти за успех на децата ще спомогнат за създаването на странни и екстремни форми на потомство.

В сегашния си вид човечеството не може да прави нищо в Космоса без съответната техника. Но някои мечтатели не се отказват от идеята да пуснат човека в Космоса, тъй като разумното същество може много по-добре да изучи и изследва другите планети, отколкото безчувствените роботи. А затова трябва в нас, „чупливите" и крехки хора, да се промени нещо.

Експертът в областта на нанотехнологиите Робърт Фрейтас предлага да се ликвидират дробовете, за да отпадне необходимостта от дишане. Друг ентусиаст - Рей Курцвейл, изобретател и футуролог, предлага да се откажем от храната и вместо това да поставим в себе си нанороботи, които да се грижат за насищането на клетките с необходимите за живота вещества. Дори известният генетик Крейг Вентер е внесъл своята лепта, призовавайки към усъвършенстване на вътрешното ухо, което ще позволи да се избегне морската болест и уврежданията от претоварването при високо налягане и ускорение. Също така последният счита, че хората трябва да намалят ръста си и да се избавят от космите и изобщо, съдейки по всичко дотук - да се превърнем в едва ли не някакви осмокраки същества, радостно пъплещи по неизследваните планети.

Концепцията за превръщане на мозъка в суперкомпютър е странна сама по себе си, тъй като компютрите отлично биха се справяли със задачите от бъдещето и сами. Още по-странно е предположението на професора по икономика Робин Хенсън за това, че компютърно-човешкият разум може да създаде безкрайно количество копия на самия себе си, за да може достойно да се конкурира в средата на трудния икономически пазар.
Друга идея е да се повиши мозъчната тактова честота, което по всяка вероятност ще доведе до това, че хората ще могат с меланхолична усмивка да наблюдават растежа на тревата или разрушаването на камъните като в забързано видео. Или например мозъкът компютър по собствена воля ще променя своите параметри и възприятия, опознавайки нови аспекти за битието и самия себе си. Перспективите са неограничени, но звучат определено скучно. Най-малкото защото именно несъвършенството на човешкия мозък ни позволява да прекараме по-интересно живота си в момента, търсейки неизвестното.