Винаги една държава или общност има нужда от доблестни,решителни и смели хора.

Но има моменти,когато тази необходимост е крещяща.

Къде са Българските неустрашими мъже?

Къде са Българските юнаци,за които скандират по стадиони и паланки?

 Ами Българската академична общност,спи ли или се лигави наркотично,с долнопробен алкохол в чалготеки.

Синдикати блеят,вестници лъжат безумно,медий се ослушват,чакат височайши сигнали.

Вече четвърт век си с нас играят,алчни,хитри,безбожни,коварни,за потисничество и предателство обучени другари.

Свободолюбиви хора изпълват площади,и страшен зов ехти за морал,справедливост и духовност човешка. Дали остана мощ,в дълго лъгани,и унижени святи хора?

Този път връщане няма,един смелчага на смърт се обрече. За деца,за внуци за нас,да ревнем с мощен глас: СТИГА.