Постинг
29.10.2013 15:35 -
Екстраверсия.
Автор: platttonnn
Категория: Новини
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2013 15:43
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 29.10.2013 15:43
Начин на психологическа ориентация,при която движението на енергията е към външния свят.
Екстраверсията се характеризира с интерес към външния обект,отговорност и готовност за приемане на външни случки,желание за влияние върху и от събития,нужда да се присъединиш и да се погаждаш "с нещо",способност да се понася навалица и шум от всякакъв вид и дори да се възприемат като приятни,трайно внимание към външния свят,набиране на приятели и познати без много грижлив подбор,и накрая,придаване на голямо значение на образа,който човек прокарва.
Юнг смята,че интроверсията и екстраверсията са представени във всеки човек,но единият тип неизменно доминира.
Когато външни фактори са първата мотивираща сила за преценки,възприятия,афекти и действия,имаме екстравертна нагласа или екстравертен тип.
Житейската философия и етика на екстраверта по правило са с подчертано колективна природа и черти на алтруизъм,а съзнанието му до голяма степен зависи от общественото мнение.
Юнг изтъква,че типологическата диференциация започва много рано в живота,така че може да се приеме за вродена.
Най-ранният белег за екстраверсия в едно дете е неговата бърза адаптация към обкръжението и изключителното внимание,което насочва към обектите и по-специално към влиянието,което упражнява върху тях.
Страхът от обекти е минимален,то живее и се движи сред тях с доверие....и може да играе свободно с тях и да се учи чрез тях.
Обича да довежда нещата до крайност и се излага на рискове.
Всичко неизвестно за него има притегателна сила.
Най-общо,екстравертът вярва в това,което получава от външния свят,и не е склонен да обсъжда лични мотивации.
Няма тайни,които да не е споделил с другите.
Ако все пак му се случи нещо,което не може да сподели,предпочита да го забрави.
Всичко,което може да засенчи парада на оптимизъм и позитивизъм,се избягва.
Всичко,което той мисли,възнамерява и прави,се проявява с убеждение и топлота.
Макар че всеки се влияе от обективни неща,мислите,решенията и поведението на екстраверта се определят от тях.
Личните виждания и вътрешният живот са на второ място след външните условия.
Той живее със и чрез другите,самотата го плаши.
Там се крият опасности,които е по-добре да се удавят с шум.
Ако изобщо има "комплекс",той намира убежище в социалния вихър и си позволява да бъде убеждаван многократно на ден,че всичко е наред. Следва.
Екстраверсията се характеризира с интерес към външния обект,отговорност и готовност за приемане на външни случки,желание за влияние върху и от събития,нужда да се присъединиш и да се погаждаш "с нещо",способност да се понася навалица и шум от всякакъв вид и дори да се възприемат като приятни,трайно внимание към външния свят,набиране на приятели и познати без много грижлив подбор,и накрая,придаване на голямо значение на образа,който човек прокарва.
Юнг смята,че интроверсията и екстраверсията са представени във всеки човек,но единият тип неизменно доминира.
Когато външни фактори са първата мотивираща сила за преценки,възприятия,афекти и действия,имаме екстравертна нагласа или екстравертен тип.
Житейската философия и етика на екстраверта по правило са с подчертано колективна природа и черти на алтруизъм,а съзнанието му до голяма степен зависи от общественото мнение.
Юнг изтъква,че типологическата диференциация започва много рано в живота,така че може да се приеме за вродена.
Най-ранният белег за екстраверсия в едно дете е неговата бърза адаптация към обкръжението и изключителното внимание,което насочва към обектите и по-специално към влиянието,което упражнява върху тях.
Страхът от обекти е минимален,то живее и се движи сред тях с доверие....и може да играе свободно с тях и да се учи чрез тях.
Обича да довежда нещата до крайност и се излага на рискове.
Всичко неизвестно за него има притегателна сила.
Най-общо,екстравертът вярва в това,което получава от външния свят,и не е склонен да обсъжда лични мотивации.
Няма тайни,които да не е споделил с другите.
Ако все пак му се случи нещо,което не може да сподели,предпочита да го забрави.
Всичко,което може да засенчи парада на оптимизъм и позитивизъм,се избягва.
Всичко,което той мисли,възнамерява и прави,се проявява с убеждение и топлота.
Макар че всеки се влияе от обективни неща,мислите,решенията и поведението на екстраверта се определят от тях.
Личните виждания и вътрешният живот са на второ място след външните условия.
Той живее със и чрез другите,самотата го плаши.
Там се крият опасности,които е по-добре да се удавят с шум.
Ако изобщо има "комплекс",той намира убежище в социалния вихър и си позволява да бъде убеждаван многократно на ден,че всичко е наред. Следва.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол