Философия като тази на Местан е самооткровение на психични скрити зависимости и от философска гледна точка - самонадеяност.

От гледна точка на психологията тя е нещо като пробив на несъзнаваното.

На този възглед съответства странният,приповдигнат Местанов език.

Той напомня почти на шизофреничния "език на силата",който си служи с мощни заклинателни думи,за да накара трансцендентното да се подчини на една субективна форма или да придаде на баналното очарованието на новостта,или за да накара незначителното да изглежда като дълбокомислена мъдрост.

Един толкова усукан език е симптом на слабост,на безсилие и на липса на субстанция.

Това съвсем не пречи на най-новата депесарска философия да си служи отново със същите думи на "власта"и на "силата",за да си придаде външност на непроизволна психология.

Един Лютви се справи още по-умилно с употребата на депесарската чудатост.