Славчо Кържев пред "ШОУ" и БЛИЦ: Ще ме боли от присъдата и 40 дни след смъртта ми! Станах неудобен още първия месец - не подписах за самолет, който върна 7 ковчега в България През последните години зачестиха случаите, в които все повече хора се жалват от магистратски решения. Заради техни „грешки” България често е осъждана в Страсбург. Все повече граждани недоволстват, че у нас няма осъден магистрат. Такъв обаче има.
След едно от най-продължителните съдебни дела у нас, беше осъден бившият ръководител на Софийска районна прокуратура Славчо Кържев. Той обаче май е най-лошият пример за „равни пред закона”. С днешна дата, според мнозина, делото срещу Кържев трябва да бъде върнато за преразглеждане, тъй като основният свидетел по него е наскоро компрометираният като лъжесвидетел Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото. Петров, макар и разобличен, бе оставен на служба в НСС с мотива, че ще се води дисциплинарно производство срещу него. Юристи се подсмихват, че по този начин от „дежурен свидетел” са го превърнали в „защитен свидетел” на държавното обвинение и че още отсега има опити за шиканиране на проверката срещу него поради изтекла давност. Самият Кържев още преди тези „нови обстоятелства”, през 2012-а - веднага след осъдителната му присъда от ВКС, е подал молба до главния прокурор за започване на разследване срещу Петьо Петров и Ясен Тодоров. Двамата твърдяха, че той е упражнил натиск върху тях, а скандалът избухва заради две антиподни по съдържание постановления – едното на Петров, другото – на Софийска районна прокуратура. „Кържев го сготвиха! Той ги дразнеше с неподкупността си. Викаха му Шерифа, защото изискваше дисциплина и не му пукаше какво му нареждат. Като му пращаха хора да им „реши” проблема, той им връщаше преписките те да си сложат подписите под тях! Това вбесяваше шефовете в Градска прокуратура. Случаят с върнатата „Опел вектра” им дойде като добре дошъл. Бездруго се чудеха как да го прецакат, за да го отстранят от прокуратурата!” – такъв е обобщеният коментар на запознати с казуса Славчо Кържев – магистратът, когото неговите колеги от първа до най-горна инстанция на съдебната йерархия единодушно осъдиха. Експрокурорът е очернен по такъв начин, че малцина разбират за какво всъщност става въпрос. Публично е прокламирана тезата, че е осъден за злоупотреба с власт, а според мнозина става дума за нищо и никаква гражданска жалба за невърнат автомобил на обвиняем. Всичко обаче прераства в обемисто дело, което бивши подчинени на прокурора коментират така: „Конкретният случай с автомобила е само претекст. Кържев разбута блатото на имотната мафия, искаше реформа в прокуратурата и я направи, въпреки спънките на началствата. Това го призна и шефът на Столичната следствена служба Николай Петров. Кържев настояваше прокурорите да работят заедно с дознателите, а това не се харесваше на ония, които „решаваха” казусите „от място” и с пари под масата!”. Характеризират бившия шеф на СРП като „твърда глава”, авторитарен тип, но справедлив, безкомпромисен и най-важното – неподкупен. С какво толкова тогава е „сгазил лука”?! 

Репортер на „ШОУ” склони самия Славчо Кържев да отговори на тези въпроси от първо лице. 

---

- Г-н Кържев, много ваши колеги са на мнение, че са ви „сготвили” – че осъдителната ви присъда е била по „сценарий”, целящ отстраняването ви от прокуратурата. Ако е така, кой според вас е бил „сценаристът”?
- А на вас какво ви казаха моите колеги – кой е?

- Назоваха името на бившия градски прокурор Нестор Несторов...? Как се стигна до разрив в отношенията ви?
- Аз започнах работа в Районна прокуратура през 96-а и още първия месец се случи една такава история: Идва при мен един космонавт. Разменяме общи приказки на любезност и идва ред да го попитам делово какво го води при мен. А той, с едно неловко изражение на лицето, ме пита: „Ама как, на вас не ви ли се обадиха?!”. Не, казвам. Кой е трябвало да ми се обади?! „Ами, градският прокурор”. Обади ми се, казвам, но аз не го разбрах. Вие ми разкажете за какво става въпрос! И се оказва, че става дума за самолет на компания „Ер София” – за един „Ан-12”, който се разби на Азорските острови и загина целият екипаж от 7 човека – 7 ковчега бяха последствията от тази катастрофа! Имаше образувана преписка в какво техническо състояние е бил самолетът, какъв товар е поемал. Аз вече бях събрал информация за дейността на компанията. Беше ми поискано да върна иззети документи на тая фирма, за да може да лети въпросният самолет. Подготвих преписката и я върнах на Несторов с едно придружително писмо с приблизително такъв текст: „По ваше указание изпращам преписката, по компетентност”. На него му стана пределно ясно, че не се връзвам на такива игри – че съм безкомпромисен в това отношение. Повече не опита да ми упражни влияние, но станах неудобен. Още тогава го разбрах. 
Знаете ли, още с пристигането си в прокуратурата, аз се убедих, че това не е никаква прокуратура, когато 

не можеш да различиш прокурора от бандита

Прокуратурата, ако трябва да се изразя образно, в преобладаващата си част беше превърната в една ротативка за пари. Всяко телефонно обаждане „Вижте, оправете там нещо...” е струвало „нещо”... Бързо го разбрах и реших да наложа мой стил на работа в Районна прокуратура, защото, и да искаха, нямаше как да ме прескочат. И, знаете ли, мисля че успях да стегна редиците в Районна прокуратура. Признаха го и по време на проверките, колкото и да не му се искаше на Несторов. Е, имаше хора, които продължаваха да я карат по начина „ние сме с тях”, но в болшинството си хората работеха необезпокоявани и по съвест. Аз ще ви кажа, че моят някогашен заместник Валентин Кирилов се е произнесъл по съвест и убеждение по случая с „Опел вектрата”. Защото той е такъв човек, че и аз да му бях разпоредил да направи нещо, което е против убеждението му, той няма да го направи. Винаги съм мислел, че е истинско кощунство да изкористяваш такива хора, защото те са рядкост и ценност за обществото. Кирилов е един блестящ юрист. Обаче той също пострада покрай моето осъждане. Изтикаха го, навредиха му на кариерата. Ясен Петров се опита да го омаскари. 

- Знаете ли, че ви наричаха Шерифа на София, което е намек за авторитарна черта в характера ви…?
- Да, знам. Знам и откъде тръгна. Твърд характер имам, но никога не съм си позволявал да разпореждам на прокурор по какъвто и да е начин как да се произнесе. На едно от съдебните заседания председателят на съдебния състав съдия Петя Крънчева попита свидетели от Районна прокуратура дали съм им нареждал, чували ли са подобно нещо и пр. „Не, нямало е. Не се е случвало!”, казаха всички. Същото заявиха и пред прокурорите, поддържащи обвинението. Ами, и вие ги питайте сега моите колеги, нека ви кажат! Няма от какво да се притесняват, защото 

аз отдавна съм Господин Никой – един „престъпник” и пенсионер

Но искате ли да ви кажа какво ме е държало през всичките тези години?! – Че нямам празник, в който голяма част от тия хора, на които съм бил началник, да не ми се обадят и да не ме поздравят. През всичките тези години! И в още едно нещо се убедих - че и враговете ми не си позволяват да си изкривят съвестта дотам, че да кажат за мен, че съм бил подкупен и съм направил нещо заради пари! Освен двамата „свидетели”, разбира се… 

- В какво се изразяваше „неудобната” реформа, която въвеждате в Софийска районна прокуратура?
- С това, което искат всички граждани – бързо и справедливо разследващо производство на всеки казус. Да се сложи край на корупционната схема – прокуратурата да работи за техния джоб! Някои хора си тръгваха от работа с джобове, пълни с пари. Исках да сложа край на това, и до голяма степен го направих. Но 

оттам започна моята Голгота. Наруших бизнеса на много хора

Искаха да ме изгонят автоматично, но не можеха. Затова избраха друг начин да се справят с мен, като използваха момента и удобните за това хора. 

- Петров твърдеше, че сте му наредили да върне колата, че сте се държали арогантно с него – оприличили сте го на италиански мафиот, изгонили сте го от кабинета си с: „Марш оттук!” и сте го накарали сам да се опровергае в един вестник... 
- Петьо Петров каза толкова много неща, че вече сигурно сам не помни какво е казал... Той не каза нито една истина по делото! Казвам го най-отговорно. Най-странният синдром при Петров и Тодоров беше все по-„засилващата” им се „памет”. По време на 10-годишното дело те все по-„ярко” си спомняха някои неща, които дори не споменаваха в началото. Но проблемът не е толкова в тяхната памет, колкото в липсата на чест, съвест и морал у тези лица. Аз твърдя и съм го написал в жалбата си до главния прокурор, че Петьо Петров и Ясен Тодоров са извършили престъпление и това престъпление се нарича лъжесвидетелстване. Вече ми е омръзнало да пиша, да говоря и да обяснявам, затова ето ви папката с материалите по делото и вие сама се убедете в приказките ми от самите документи в нея. Вижте датата, на която е изпратен сигналът срещу мен от Петьо Петров. Подаден е месец, след като по думите му съм го изгонил от кабинета си с думите „Марш оттук”, защото той не се съгласил да се съобрази с искането ми. Как си обяснявате това?! – Близо месец всичко е тихо и спокойно, няма натиск, няма обидени, и в един момент се появява сигналът! Петров дава интервю пред в. „Монитор”, в което се оплаква от моята арогантност, но я вижте казва ли нещо подобно в показанията си от 17 юли 2007-а пред НСС?! – Не! Още нещо: Твърди, че съм го накарал да опровергае казаното пред вестника, което също е безсрамна лъжа. Първо, този разговор не се води на четири очи между мен и него, а има свидетели, и тези свидетели бяха очевидци на неговото вайкане и ругатни по адрес на журналистката, че той не бил казал нищо подобно, ами тя го преиначила и т.н., а той я бил „сектирдосал” и пр. Обяви, че ще ходи в редакцията да се разправя с нея и ще направи опровержение. На другия ден обаче във в. „Монитор” се оказа, че не само, че не е направил опровержение, ами се изкарва „герой” с нещо от рода: „Караха ме да направя опровержение, но всичко е истина!” . 

Освен това 

предложих на Петров и Тодоров да се подложим на детектор на лъжата

Те се измъкнаха с думите, че той нямал процесуална стойност…

- Според ексминистър Николай Цонев в скорошно интервю пред „ШОУ”, Петров е подписал споразумение за „сътрудничество” за „услужливи” цели. Подозирате ли, че и на вас е бил накаран да навреди? 
- Не само подозирам, а съм убеден, че той и Ясен Тодоров са го направили под нечия диктовка. Мисля, че „почеркът на работа” е повече от ясен. Ако се докаже лъжесвидетелството, ще излязат на бял свят и поръчителите му. Иначе те трябва да отговарят. 

- Но тук изниква един сериозен въпрос от обществено значение: възможно ли е държавното обвинение да ползва подобни прийоми?! И как един човек като Петьо Петров - криминално регистриран и с две ЕГН-та, работи като следовател, и то в такава институция?!...
- А вие какви хора, мислите, се предпочитат?! Най-добрият избор за началството е да има наоколо си нему себеподобни! Тези хора пък са наясно, че ако не са услужливи към началството, просто няма да са там. Така че и двете страни от самото начало си знаят в какво се състои „корелацията” помежду им. 

- Никога ли не сте нарушавали закона?
- Нарушавал съм го единствено, когато съм виждал, че ако го спазя, ще наруша справедливостта. А право без справедливост не е никакво право! 

- Познавахте ли въпросния Милев, заради чиято върната „Опел вектра” започват неприятностите ви?
- Милев не съм го познавал до момента, в който не ми се обади един прокурор от Смолян, който ми каза: „Абе, г-н Кържев, защо не си стегнете прокурорите и следователите?! Да искат по-малко пари, бе! Те му искат повече пари, отколкото му струва автомобила!”. Казах: „Тоя човек нека да дойде, да ми се обади” – ядосвах се на подобни коментари. И човекът дойде, придружаван от колегата прокурор, и повтори същото. Разпоредих проверка. Докладваха ми кой е в дъното, но ще спестя името, за да не пострадат хората, които ме информираха. Когато Тодоров и Петров се оплакаха в съда, че съм ги нарекъл „бандити”, аз отвърнах, че ако те се чувстват такива, ще ги „подкрепя”! 

- От колко време „отлежава” без отговор жалбата ви срещу Петров и Тодоров при главния прокурор?
- Трета година. 

- А, предвид сегашните нови обстоятелства около Петьо Петров, не смятате ли да подновите жалбата си, да припомните на главния прокурор за себе си?
- Не. Аз съм човек с достойнство.

- Очаквате ли да бъде наказан Петров?
- Не. Нищо няма да се промени. Те може да го изведат от системата, но няма да го осъдят. Нищо не може да се промени, когато е на лице това статукво, което е в момента. 

Вие не виждате ли, че ни правят на идиоти?! 

Хора, които трябва да бъдат изведени от съдебната власт, непрекъснато ги издигат на отговорни постове!... 

- Не се ли надявате да преразгледат вашия случай и да ви реабилитират?
- Затова подадох жалбата си и се боря, но изгубих надежда. Вие какво мислите - че те не знаят, че Петров е лъгал?! Те много добре го знаят, така че това не е някаква „нова” информация за хората, от които се очаква да погледнат по нов начин на нещата. Аз съм борбен човек, но все повече виждам, че изход от този омагьосан кръг няма. Пращат жалбите ми да ги разглеждат същите, от които се оплаквам. Е, при това положение какъв резултат може да се очаква?! – Никакъв!... Недопустимо е органите, които са призвани да защитават правата и интересите на гражданите и държавата, по такъв брутален начин да се саморазправят с неудобните за тях хора! 

- Вие наистина сте може би един от най-малоимотните магистрати...
- Мое вътрешно убеждение беше, че съдия, прокурор, следовател, не могат да бъдат богати хора, с оглед тяхното възнаграждение. Спазвах този принцип, защото смятах, че на тази държава й трябват честни и почтени хора. А когато ме осъдиха, нямах право на друга дейност, освен да консултирам. И така. Но и сега да ми се върне животът назад, пак ще бъда такъв. 

- Как се отрази присъдата ви на дъщеря ви, която също е съдия?
- Отрази се зле не само на нея, на цялото ми семейство. Но дъщеря ми не се отказа от „опетнената” си фамилия и аз съм горд с нея. 

- Отразиха ли се на здравето ви неприятностите?
- Ще ме боли от присъдата и 40 дни след смъртта ми!... Всичко друго съм допускал, но аз да бъда осъден и да ме обявят насила за престъпник - цялото ми същество се бунтува и не може да го приеме! Отрази се жестоко на здравето ми, разбира се. Може би такава беше и една от целите им. Защото тези хора са, освен безскрупулни, и брутални! Всичко това ми причини един човек, който продължава да кадрува в съдебната система, извън нея... След като ми прочетоха присъдата, се обърнах към съдебния състав с председател Петя Крънчева с пожеланието 

и те да получат в живота си същата „справедливост”, каквато ми присъдиха! 

Извинявам се за тази „клетва” само на един човек – на единия от съдебните заседатели, който е подписал присъдата с „особено мнение”.



Досие:
Кържев бил „костелив орех” за още двама бивши главпрокурори

---

В края на 2012 г. Върховният касационен съд окончателно потвърди присъдата на Славчо Кържев за това, че в качеството си на шеф на Софийска районна прокуратура е оказвал натиск върху следователя Петьо Петров за изготвянето на постановление, касаещо връщането на автомобил на обвиняем. Петров свидетелства срещу бившия районен прокурор, но в показанията му се забелязват доста противоречия и разминавания не само със свидетелите на Кържев, но и с показанията на другия свидетел на обвинението – Ясен Тодоров. Припомняме, че Петьо Петров бе разобличен като провокатор на подкуп по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев. 

Що се отнася до Славчо Кържев, то той е бил „костеливият орех” в системата далеч преди да го нарочат. Според мнозина той „предизвикал брожения” в СРП още по време на управлението на предишните главни прокурори - Иван Татарчев и Никола Филчев. Публична тайна е, че отстраняването му е било искано на няколко пъти безуспешно не само от Нестор Несторов, но и от други градски прокурори като Нели Дечева и Вичо Вичев, както и от бившия апелативен прокурор Иван Петров. /Блиц/