Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2015 14:12 - Разреждане на кръвта
Автор: platttonnn Категория: Новини   
Прочетен: 4585 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Всъщност, тук понятието "разреждане на кръвта" е доста неточно. Флебитните проблеми са свързани с възпалителен процес в стената на венозните съдове, което довежда и до друг проблем- забавяне на кръвния ток във венозната система на крайниците (25% от венозната кръв на долните крайници например се съдържа във венозните съдове на ходилото до нивото на глезена), а застойния момент повишава налягането във венозния съд и той започва да се разширява- често пъти се получават микроскопични разкъсвания на стената на венозния съд от вътрешната му страна (хастарът на съдовете)- а кръвен застой+ възпаление+ разширяване водещо до разкъсване= провокация на коагулационните фактори на организма- има около една дузина фактори, номерирани с римски числа, има и още една банда фактори, които се номерират с арабски числа- както и да е...Кръвта не е "хомогенна" течност- в нея има различни породи кръвни клетки, плазма и почти цялата Менделеева таблица поотделно или в съединения- органични и неорганични...В условия на застой, кръвта проявява тенденция в посока утаяване. При наличие на възпалителен процес- нивото на един белтък, наречен фибриноген, се повишава. При наличие на нарушена цялост на стената на венозен кръвоносен съд поради повишено налягане, се активира системата на кръвосъсирване- всичките тези условия накуп, плюс чисто гравитационния момент- венозната кръв по пинцип се изтласква срещу гравитацията, а гравитацията спонсорира застойните явления, и по този начин при наличие на хронична венозна недостатъчност и флебитни явления в някои участъци от венозната система, водят до образуване на тромби- съсиреци. Когато си нараним кожата, налице е нарушена цялост на "телесна покривка"- тогава системата на кръвосъсирването се активира и елементът Калций, който се отделя при нарушаване на целостта било на кожата, било на вътрешната тапицерия на кръвоносни съдове или лигавица на някои органи провокира тромбоцитите в кръвта да започнат да се слепват както помежду си, така и да образуват тромбоцитни агрегати в участъка на това разкъсване- целта е да се образва съсирек, който се явява "запушалка" на съответното разкъсване. Съдбата на съсирека е да се организира и в края на краищата от него се образува с времето съединителна тъкан- тя е причината по кожата, лигавиците и т.н. да се образуват т.нар. белези. Но белегът сам по себе си не е част от съответната тъкан и поради това не може да замести функцията на нормалната тъкан.
Накратко, при флебит следва да се избегне някак тенденцията към утаяване и агрегация на тромбоцитите, да се овладее възпалителния процес-флебита, да се предприемат антигравитационни мерки- компресия, както и да се подпомогне укрепването на съответните съдове така, че да се избегнат застойните явления- с което проблемът не се разрешава, но се облекчава функцията доколкото е възможно за съответния индивид.

Има перпарат, който се нарича "Ендотелон", и който представлява екстрат от гроздови семена, в който се съдържат вещества, които въздействат върху кръвоносния съд, укрепват стената му, придават му тонус, лимфо-венозните отоци отзвучават и още един куп действия, които не е нужно да споменавам. Но сам по себе си ендотелонът не въздейства върху процеса на агрегация на тромбоцитите. Фармаколозите са установили, че добре познатия ни "аспирин"- АЦЕТИЛ-САЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА,в дневна доза от 100 до 250 милиграма оказва точно такова въздествие, което намалява тенденцията за агрегация на тромбоцитите- т.е. аспирина в такива дози има антиагрегатно въздействие, с което обаче се печели само време- забавя агрегацията, но не я предотвратява изцяло. Значи, първата група препарати, които се използват и най-често в практиката, чието действие е да удължава времето на тромбоцитната агрегация, се нарича съответно на действието на тези медикаменти- антиагреганти.
Друга група въздействат върху кръвосъсирването и в зависимост от механизма на въздействие, има директни антикоагуланти, сред които най-известен е хепаринът, който разрешава проблема със съсирването- не позволява образуване на съсиреци. Във високи дози може дори да има и тромболитично въздействие- да "разложи" вече образувал се пресен тромб, но в тази посока са разработени някои ензимни препарати като стрептокиназа и урокиназа (има и други), които "разтварят" образувал се тромб- по този начин в зависимост от това какъв кръвоносен съд е запушен, какво кръвоснабдява и т.н., може да се предотврати състояние като исхемичен мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт- стига да се започне възможно най-бързо подобно лечение, и в зависимост от органа, който кръвоснабдява съдът, сроковете за "отпушване" с тези препарати е от няколко часа до денонощие- след което шансовете за успех рязко намаляват.
Другата група антикоагуланти се наричат "индиректни", тяхното действие настъпва по-бавно, но пък се приемат под форма на таблетки и лесно може да бъде контролиран ефекта им. Сред най-известните препарати е "синтром".
За лечение на хронична венозна недостатъчност се използва най-често комбинация от няколко препарата, като единият е от типа на ендотелона, другият може да бъде антиагрегант или индиректен антикоагулант- тези са задължителни.

Естествено, това е само част от комплексен лечебен подход, в който основния мотив според мен е този, да се лекува човека, а не болестта или болестите му- и това, дори и да включва намеса на "съвременна медицина", е възможно. Друг е въпроса колко лекари са склонни да лекуват хора, а не болестите им... image
Albedo Rubedo   Мнения: 602 Регистриран на: Вто Юли 27, 2004 2:39 pm Местоположение: Bulgaria Върнете се в началото Re: Разреждане на кръвта

imageот Asu » Чет Мар 18, 2010 11:42 am

Разпечатах всички съвети и ги изпратих на баща ми. Много се зарадва и трогна. Искам да благодаря от негово име.

Аз пък си дадох сметка, защо докторите никога не се впускат да обясняват надълго и нащироко, както на човек му се струва най-закономерно, причините и следствията на болеста. Първо... защото е огромен разход на енергия, второ, защото ако не е в писмен вид, малко от това може да се осмисли и запомни и трето... ако някой е малко по-разсеян може направо да се изгуби в подобно изложение... "да хване гората" с медикамент по избор, направен на фонетична основа!

Що се отнася до лекуването на човека, а не болестите му... това ми се струва много трудно да се случи като масово явление в съвременните условия... освен ако, по някакъв начин, не се наложи като "мода". Може да се поработи върху това. Но трябва литература. Добре структурирана и написана от човек с медицинско образование, по възможност хирург( image ) за максимална кредибилност и чувство за хумор- задължително условие! Иначе няма как да стане бест селър (в превод: най-добра маза)!

Аз не съм критерий... има ли вече подобна литература? Освен книгите на Дънов, които, за съжаление, от много хора се възприемат като сектантски... image


Върнете се в началото Re: Разреждане на кръвта

imageот Albedo Rubedo » Чет Мар 18, 2010 5:44 pm

Според официалните данни, докторите са произлезли от Хипократ, а хирурзите- от бръсналите в края на мрачното средновековие (е, явно кадърните бръснари са си останали бръснари...явно е как Неволята може да накара от бръснар да произлезе хирург)- така че, докторите са си доктори, хирурзите- хирурзи... image А всички хирурзи обичаме книжки с картинки, и колкото повече картинки- толкова по-добре...Така че, няма да се намери хирург, който да се навие да пише подобни книги...Такива книги пишат кардиолози, психЯтри, чат-пат и специалисти по дерматология и венерология...ама тях ги избива на поезия- и щом ги сърби, няма лошо да си начешат крастата..А относно лекуването на човека или болестите му, хирургиято определено е измислена да лекува болестите, особено свързаните с разните видове травми, или пък които са следствие на регионален микробиологичен патос (патос- страст, страдание) от който възникват я абсцеси, я флегмони, та до цялостен септичен фарс (някъде го наричат септичен шок- което според мен е неправлино...Е, то да видиш някой в такова състояние си е шокиращо наистина, но идеята е да се опише състоянието на глеТката, а не на зрителите). Но откакто настъпи пришествието на здравната реформа у нас, откакто се пръкна и закона за здравно осигуряване, всички хора минават в категория "пътници". Така де- щом наближи края на житейския път, кой не би се възползвал да мине напряко по някоя клинична пътека?! А и всяка пътека е и кармична.- КП- дали за кармична, дали за клинична, абревиатурата си остава същата...което ме подсеща да спомена, че от време на време хирурзите получават просветление- най-често под хирургичната лампа в операционната (то си е късмет ако работят поне половината от крушките от лампата, така че в случай, че цъкнеш лампата и светнат сите крушки от нея- просветлението е гарантирано), и освен че получават добра видимост на оперативното си поле, в някои случаи под светлината (и най-вече поради топлината която се отделя от голяма операционна лампа, монтирана в операционна с нисък таван) на хирургичната лампа в операционната посред нощ...във винаги добре проветряваната хирургична глава, порядъчно упоена с изпаренията от изпускащи анестезиологични тръби, която отговаря най-пълно на описанието "тъмно, сухо и проветриво място", светлината може да си поиграе на "слънчево зайче", изписвайки думите на някоя съкровена Сутра- като Гнойната Сутра например, или като Травматичната...Та, сред тези хирузи съм и аз- просветлих се, и съвсем друго си е да превеждаш пътни по клинична пътека номер _ _ _, и да му напяваш мантрите от съответната Сутра...Не че му олеква- напротив, и повечето ускоряват крачка... image image
Albedo Rubedo    



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: platttonnn
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2665467
Постинги: 1603
Коментари: 1103
Гласове: 8435
Спечели и ти от своя блог!
Архив